BulgarianЕкипът на info4trakya реши да реализира един проект , който да донесе малко повече хумор и усмивки в сивото ежедневие . Поредицата се нарича – Легенди за Свиленград .
Дядо Колю цепелина – Дядо Колю Цепелина е герой с двата медала едновременно – златния и тиквения . Златния му е дало английското разузнаване МИ6 , а тиквения го дължи на всички свиленградчани , живели по време на Втората световна война . Той беше типичен бездомник , никой не узня къде нощува , виждахме го само денем ходеше по къщите за паница чорба , или за шепа ушав , като тъпеше някаква негова игра и опяваше името си ; „дядо Колю цепелина , фъш –фъш , фъш – фъш ” . Дрехата му не можеше да скрие тлъстия му корем , ядеше всичко – ланска сланина , смесени манджи , отделени за кучетата , червив ушав . Името му беше станало нарицателно за лакомниците ; „я съм дядо Колю , ям всичко” . Лятно време беше все по Марица – гмуркаше се като морж , ловеше на ръце риба , вадеше и сом .
Никой не разкри шпионската му мисия . На пояса си носеше едно резе и дръжка от вратата , с тях шареше по земята някакви знаци , за които после се говореше , че били знаци за връзка с други шпиони , което не е за вярване , имал е друг начин да съобщава на съюзниците за дислокация на войската и полиция , за военната обстановка по границата . Работата му е била улеснена поради неутралитета на Турция , която е била сборище на шпиони от цял свят . Това се разбра след края на войната , когато между Турция и България взеха да се водят някакви преговори и между нашите делегати един разузнавач го разпознал на масата на преговорите . Той бил твърде изненадан и не се стърпял , обадил се с обръщението „Дядо Кольо” . „Тук няма дядо Колю , колега пред теб е полковник Томпсън от английското разузнаване” .
Виж ти , житие на разузнавач – човек на повече от средната възраст , грамотен военен , завършил престижни школи в Англия , тук да ходи като просяк , зъзнейки . Зиме в шубраците , със сносен български език . Жаргонът му беше копанарски , умело избран , защото никой не знае кои са копанарите , откъде , откъде са и които отсядат където им падне . А и рискът не беше малък , често улавяха съмнителни лица лица , набедени за шпиони , а и не само набедени , никои от тях успяваха да избягат с риск за живота си .
