Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 65

Никола Златев: Купувай истина, не я продавай

Крадат картините на големия художник от читалище „Просвета“

Никола Златев е сред плеядата художници с оригинална и ярко открояваща се биография в историята на българската живопис. Неговите платна и особено графичните му портрети се смятат за едни от най-добрите произведения на нашето изкуство от първата половина на миналия век. В областта на акварела той се приближава до постиженията на френските и английските художници, но е познат също и като изкусен рисувач с маслени бои.

Сградата на читалище Просвета , 1938 г

През 2007-а, когато се навършиха 100 години от рождението му, Съюзът на българските художници нареди в столицата юбилейна изложба с най-хубавите му работи. Бяха показани 75 акварела, графики, рисунки и монотипии на Никола Златев, както и негов маслен автопортрет.

В същото време, според непубликувани все още спомени на свиленградски художници и ценители на творчеството му, се организира тайно издирване на негови картини от времето, когато той живее и работи в южния град. През 30-те години Златев е учител по рисуване в гимназия „Д-р Петър Берон“ и подарява няколко свои платна на градското читалище „Просвета“. Те украсяват културния дом докъм 1980г., но при честата смяна на секретарите изчезват и никога повече не се появяват. Ръководени от художника Христо Полихронов, който за известно време е арт директор на читалището, живописците предприемат под различен предлог посещения в домовете на известни местни величия с надеждата да зърнат изгубените картини на майстора. Те се опитват да намерят и митичната му поредица от портрети на бежанци, прокудени от Източна и Западна Тракия. Както и се очаква, мисията претърпява пълен неуспех.

„Никога не се предавай – обичай живота и вземай от него само най-хубавото“, е едно от 333-те житейски правила на Златев, които той завещава на децата на България. С надеждата, че ако повече четат и разсъждават, все ще се научат на добро. На учениците си той обяснява, че смисълът на човешкия живот е в това „да дадеш нещо от себе си, и то безвъзмездно, според дарбите и способностите си, на обществото, в което живееш.

Никола Златев е роден на 12 декември 1907г. в Караш, Врачанско. Образова се в старото селско училище. В началото на миналия век в него за първи път у нас по поръка на Министерството на просвещението са изработени чинове по швейцарски образец. Сред учителите в Караш са Петър Танков, завършил висше образование във Франция, Стефан Грънчаров и Христо Хаджиев, създал прочутото издателство „Хемус“.

Никола се увлича от рисуване още от детинство, затова на 18-годишна възраст заминава за София и след успешно издържан изпит се записва в Художествената академия. Негов учител е проф. Цено Тодоров – доайен на българското изобразително изкуство от първата половина на миналия век, преподавал живопис на изтъкнатите художници Златю Бояджиев, Васил Стоилов и Васил Захариев, който се счита за основоположник на българската графика. Като студент Златев взема уроци в неговото ателие. През 1932г. той се дипломира и става учител по изобразително изкуство.

Не са известни причините художникът да избере Свиленград пред другите предложения, които получава. Предполага се, че го привлича светлината на юга. Пристигнал със статив и куфар дрехи в дълбоката провинция, той е назначен за преподавател в гимназия „Д-р Петър Берон“, която от създаването си се намира във финансова криза и едва намира средства за издръжка на персонала. В свободните си от занятия часове младият учител рисува портрети и пейзажи от поречието на Марица. По стари фотографии той възстановява образа на най-големия дарител на града – Крушо Хаджижелев, дарява портретите на възстановените от спомоществователя църкви „Св. Троица“ и „Живоприемний източник“ и изографисва вътрешната част на храма „Св. Димитър“ в махала Баяндър.

Въпреки че не е скулптор, Златев изпълнява поръката на местната управа да извае бюст-паметник на известния писател и революционер Александър Кипров. Той излива фигурата от цимент, понеже общината няма пари за метална отливка. През 1936г. творецът открива в Свиленград първата си самостоятелна изложба. След това излага платна в Кайро, Плевен, София, включва се в общи експозиции у нас и в чужбина.

Ранната му графика е хроматична, с ръчно оцветяване. Художникът работи гравюрите си предимно върху липова дъска. Голяма известност му носят портретите на Алеко Константинов и Николай Лилиев, които и до днес се определят като ненадминати в българската графика. Златев е реалист в своите търсения. Отнася се с презрение към материалните неща. Смята, че „парите, имотите и вещите, около които се върти битието, не могат да направят никого щастлив“. Затова съветва своите ученици да не ламтят за облаги. „Стремете се винаги да практикувате добро и да разкрасявате всичко около себе си! Правете добро и не съжалявайте за това. Най-добрата награда за доброто дело е, че вече сте го сторили“, казва художникът.

По думите му човек може да допусне много грешки, но е фатално да стане зависим от нещо или някого. „Ако не си свободен да споделиш и решиш проблемите си, ставаш затворник и роб в собственото си семейство, в собствената си страна. Бори се за истината! Купувай истина и никога не я продавай! Не се отказвай от нея – макар понякога да изглежда безпомощна, тя никога не загива!“, заявява той по време на редките си откровения в час.

Никола Златев изминава дълъг път на развитие – от дълбоките реалистични традиции до преосмисляне на естетическите нововъведения в европейското изкуство след Сезан. В разговор, записан от негов колега преди да си отиде от този свят, художникът споделя: „Хората на изкуството носят нещо различно в себе си и не могат да го скрият. Това, което виждаш, е металически колорит. Боите не са плътни, но начинът ми на работа е такъв и затова изглеждат така. По същия начин изглеждат и на обикновена хартия. Докато рисувам, всичко е мокро. Виж задната страна на хартията каква е станала – боите са пробили и е станало много интересно. Нанасям разни форми и постепенно започва да се очертава нещо. Опиташ ли се да търсиш сравнение между абстракцията и действителния живот, става опошляване. Абстрактното изкуство трябва да те кара да мислиш. Някои от формите са рязко очертани, други се преливат. Ето друг вид форми, но се разбира, че са правени от един и същ автор, нали? Всичко, което е набрано от сутрин до вечер от природата, от слънцето, от живота, са вътрешни състояния, които раждат формата, а тя не е вещество да го пипнеш. Тя е нещо вълшебно“.

Като прави неповторими неща, отбелязва критикът Владимир Свинтила, художникът все пак е съумял да остане в сянка. Дължи се най-вече на неговата удивителна скромност. И на факта, че се интересува само от изкуството, че не обича да се шуми около него. Той е доволен и щастлив да работи. И това е всичко. Никола Златев умира в София на 82-годишна възраст.

Правила за живот от Никола Златев

– Не преставай да се стремиш към най-хубавото на този свят: да имаш чиста съвест, здраве, работа, семейство, свобода, мир и любов с този до теб, и най-вече с Бога!
– Не бързай да се жениш! Но все пак знай, че ако до 30г. не се ожениш, ако до 40г. не си построиш къща, и ако до 50г. не умреш – голямо тегло те чака!
– Стреми се винаги да практикуваш добро и да разкрасяваш всичко около себе си!
– Знай, че най-хубавото нещо от живота е любовта – само любовта може да спаси света от злото и смъртта. Любовта е живот. Всяка среща е живот.
– Бъди дисциплиниран – дисциплината не е принуда, а мярка за съвест.
– Учи се – най-големият враг на всичко е посредствеността.
– Бъди упорит – това, което не може да се постигне с труд, може да се постигне само с много труд.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It