BulgarianБеше ли на баня- Всеки понеделник учителката , преглеждайки ни ноктите дали са орязани , ни задаваше горния въпрос . По едно време взеха да ни искат и билета за баня , да са сигурни , че сме посетили поне веднъж в седмицата градската баня . Колко са били учителите не се знае , защото билет употребяван може да се намери навсякъде .
Да си дойдем на думата , става въпрос за една истинска легенда , каквато беше и си остана градската баня . Останките и още ни напомнят за нея , построена още от турско и престроена от строителния предприемач Шомов , който живееше току до банята . По същия ориенталски бичим , като първообраза на турската , с изключение на къпалнята , която напомняше на римските бани . Сега къде ли има градска баня , та в Свиленград , но си заслужава да хвърлим поглед в миналото , когато едва ли е имало в града домашна баня . Архитектурният и вид , (който и сега личи) беше такъв; От южната страна беше входът , на западната страна като пристройка , беше котелът , подклаждан с дърва , малко помещение , колкото за леглото на котелджията . На северната – водонапорната кула , която още се крепи , а на източната , също като пристройка , беше помещението за излежаване след къпане . В това помещение имаше десетина твърди легла застлани с чаршафи . По желание се раздаваше по още един чаршаф с който окъпания да се завие , хем да изсъхне , хем да полежи , изпитвайки удоволствието от този така приятен ритуал – къпането . тук на посетителя на два пъти му викаха „честито” , веднъж от теляка дядо Матей , когато накрая те тупне по гърба с изтривалката и втори път касиера и главен баняджия бай Горги Бялото гъзенце , като напускаш банята . Ако англичаните се честитят след всяка баня , щяха да го правят през час през два , но …..
Вътрешното устройство на банята , което за разлика от външното не си личи , беше такова; Касата за получаване на билет беше току до входната врата – един на два метра за клиента и един на един за касиера за гишето . Отпосле тази каса се изостави , защото при наплив на ученици и войници при тази теснотия , хората трябваше да чакат отвън . Билети издаваше бай Георги в следващото помещение – широко , с пет кишета , подредено като приемна . То служеше и за изчакване , да излезе отиващия си и да влезе следващия . Чакащи обикновено имаше в петъчните и съботни и предпразнични дни . На вратата пред съблекалнята беше контролната – там ти закъсваха билета . По тясно коридорче влизаш в съблекалнята , която всъщност е стаята за излежаване , там се събличаш и си ангажираш легло . При баня за ученици и войници , разбира се , за всички нямаше легла , те не ги използваха . Вече гол , влизаш в къпалнята , с дрехи вътре не се допуска никой , освен теляка дядо Матей с гащета до коленете . Къпалнята е основното и най-широко помещение , някаква сполучлива комбинация между римска и турска баня . По средата е три на три циментовият подиум , висок около 50 см , винаги топъл . Там се заседяват клиентите хем на приказка , хем да им се накисне кирта от обилната пара . Помещението е овално , с около 15 ялака (корита) до стените , с по две циментови столчета от двете страни на ялака . За всяко столче че се полага по едно цинково канче . С тези канчета става поливането – има две кранчета , едното за топла , другото за студена вода .
Пред входа на банята висеше табелка – през ден „мъжка” , през ден „женска” , „за войници” в определен ден и „не работи” , когато е в ремонт . В по-късните часове в къпалнята беше сравнително тихо , чуваше се само дрънченето на празни канчета , защото се къпеха възрастни . Но в часовете за деца и ученици гюрултията беше голяма , а акустиката я правеше невъобразима . Заради овалната форма на помещението , или по някаква тайна на архитекта , акустиката беше такава , че шепот от единия край , се чуваше на другия . В тези часове циментовия подиум не беше за заседяване , сапунената вода го правеше идеална пързалка за децата – по гъз .
Банята имаше собствен водоизточник . Но водонапорната кула имаше прозорче , отвесно едно над друго , по която се движеше червена дъска , която посредством поплавък показваше на каква височина е водата . На куполния покрив за светлина имаше стъклени полусфери , колкото костенурка , но от гъстата пара в къпалнята едва ли са пропускали светлина . Тези стъклени похлупаци привличаха махленските момчета , когато банята беше женска . Но което и от тях да питаш , не може да ти каже какво е видяло – нещо като голи охлюви се движели в гъстата пара .
Такава е предисторията на градската баня . Навремето в часовете по рисуване , учителите ни закарваха там с блокчета и пастели . От тези детски рисунки едва ли нещо е останало , но местни художници и учители по рисуване , са оставили картини , та когато банята се разпадне съвсем , да остане нещо и за тази легенда .
Гебрански герои- Как се удави Танаш топала от гебран
Написанa от : Христо Полихронов
