BulgarianИ той е гебранец . Прякора му е заради китката , която неизменно беше на ухото му , китка според сезона – кокиче , минзухар , лале , та и хризантема , в късна есен . И през зимата нещо , я чемешир , я цвете от саксия . Но китката не беше единственото , с което се кичеше дядо Матей . По време на манефистациите дефилираше , накичен с най-различни медали – кръгли за боева заслуга , кръстове за храброст , цветни лентички , значки . И с бастун . Бастуна му придаваше достолепието на поборник ветеран . На гьоргьовден , празника на войската на площада пред Халите се провеждаше парад , на който , наред със строените войници и офицери , се мъдреше и той с медалите си .
По някое време от скукали , от мъка по отминалата младост ли , беше подсилил пийкането и често го виждаха да се къндилка по моста към Гебран , ту към града .
По професия беше рибар , но като поостаря , се цани теляк на градската баня . Една вечер Милко Кущира , прибирайки се след разходка от градската градина ( пред сегашната библиотека) , таман по средата на моста , чува някой да охка и да вика . Надзърнал от канатя и какво да види – долу дядо Матей се люшка със сюргюня , едва закрепил се с една ръка за ръба на гьоза . По това време минават закъснели чифликчии с колите си , та събират въжета и на раз-два , раз два , го изтеглят . Бика късна есен , мокър и премръзнал веднага тръгнал – куцук , куцук , право на банята . Но не да сваля кирта от гърба на другите , къпищи се с почуда гледат как дядо Матей , с две канчета вряла вода се полива и пръхти . Та отрезвен от студената маришка вода , спасил старите си кокали от простуда .
Живя още дълго дядо Матей , все с китка на ухото , докато застана пред св. Петър , който вероятно е простил единствения му грях – пийкането , той беше от малцината с златни медали , повечето от легендите са с тиквени .
Смешна история за един Свиленградчанин в Одрин
Написана от : Христо Полихронов
