BulgarianПо-старото и живо още поколение помни стария арменец с жамлъка на корема , закачен с каишка на врата му , разделен на секции за страгали , леблебия , тиквени семки и сусамлийки понякога . Малцина знаеха истинското му име , зовяха го дядо Апар .
Той по всяко време на деня беше на стоянка , или по маршрут , подканяйки клиентите си – „семки страгали , един шоп един лев” . Когато в старото кино (срещу паметника на падналите) имаше прожекция , беше най-на кяр – млади и стари хрупаха страгали и цъкаха семки . В предобедните часове и късно вечер , когато около киното опустяваше , беше из улиците . По целия град . Днес няма от по-старото поколение да не са чули сдържания му призив; „семки страгалиии , един шоп , един лев” .
Както всеки един човек – легенда е оставил следа в паметта на съгражданите ни , така и Апар остави следа . На крайречна улица надолу след полицията живееше на квартира със семейството си един шоп , полицай . Естествено дядо Апар няма как да знае , че точно там живее шоп , той знаеше само арменците къде живеят . Та , неговото един шоп един лев дразнело шопското самочувствие на на Спас полицая и една вечер не издържал . Излиза той по риза с тиранти и хваща каиша на хамлъка му; „Слушай еи , арменец ли си албанец ли си ….” . „Аман бе чоджук , ша ми обърнеш хамлъка” , стряска се Апар . „Че го обърнем не ами , у Марица че го фърлим” . „Аман , нимой , стока ми е” . „Колко ти е стоката бе дъртак” . „Барем сто лева , чоджум” . Да си е помислил Апар , че оня ще му купи стоката , заедно с жамлъка , не е за вярване , но шопето изплюл камъчето; „Така така , твойте арменски боклуци че чинят сто лева , а един шоп един лев , а ?” . „Сакън , не така една шопа семки чоджум . Оох тва мойту арменску уста…”
И той се пресели . Навярно в арменския рай . Както черквите им са различни от нашите , така и раят им трябва да е техен , арменски .. Сигурно е там , защото Апар си нямаше други грехове , освен тоя , че разсърди един шоп .
Интересна история за Дядо Матей китката от Свиленград
Написана от : Христо Полихронов
