BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 14
Не позволяват тръби в градския оркестър
Диригентът Александър Попов лежи в затвора за комитаджийска музика
В градската градина някога духовият оркестър свири всяка събота и неделя. Вестниците от 40-те години на миналия век не пестят суперлативи за бенда, като отбелязват, че изпълненията му са любимо забавление за жителите и гостите на града. Хората се наслаждават на класическа и популярна за времето си музика, танцуват, разхождат се или просто слушат. Оркестърът свири в ритъма на новия град, който, макар и беден, винаги държи да бъде модерен и представителен.
Духовият оркестър 1923 г
Вестник „Граничен хоризонт“ представя друга версия за свиленградския оркестър, според която той е сформиран в годините на социализма. Авторът на статията пише, че ако се върнем четвърт век назад, ще видим „в основата на всички начинания“ Костадин Манов. Заедно със свои приятели той споделил идеята си за създаване на музикална формация със секретарката на тогавашния околийски комитет на БКП Катя Катеринска. И тя, „вслушана в трептенията на народните маси”, откликнала радушно, дала била съгласието си.
Надявах се някой да опровергае измислиците и да разкаже истинската история на групата, която води началото си още от времето на Османската империя. За голяма изненада миналата година бяха организирани чествания за 50(!)-годишен юбилей на градския духов оркестър.
Градският оркестър в Свиленград е на повече от 100 години. Той е замислен от Александър Попов и други младежи при ученичеството им в Одрин и е основан от тях след завършване на гимназията, вече като учители, през юли 1899г. Първите музиканти в него са: Александър Попов – цигулка, Петър (Пашон) Дограмаджиев – цигулка, Иван Карагьозов – цигулка, Борис Янаков – цигулка, Георги Пънделов – цигулка, Георги Стоев – цигулка, Милчо Георгиев – цигулка, Васил Хаджиилиев – флейта, Георги Тотев – флейта, Желязко Метларов – флейта, Христо Марашлиев – контрабас, Тодор Иванов – тъпан и Георги Трифонов – барабан. По професия по-голямата част от оркестрантите са учители, търговци, занаятчии и обикновени земеделци.
Оркестърът е изцяло струнен. Другояче не може и да бъде, защото турците смятат медните инструменти за привилегия на военните оркестри. „Медните тръби се считаха за нещо изключително военно, до което не биваше да се докосне обикновена човешка ръка. Ние знаехме, че ако бяхме вмъкнали тръба сред инструментите, щяха да ни разтурят“, отбелязва диригентът Александър Попов в своите спомени, публикувани по-късно. Той е един от тримата синове на поп Мавроди Гочев, който до 1905г. е архиерейски наместник и председател на общината при църквата „Св.Троица“. Затова е известен и с името Александър Попмавродиев.
Оркестърът на свиленградското читалище
По онова време – в края на 19 и началото на 20 век, в Одрин има няколко чалгаджийски групи и оркестър при българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“, който изпълнява модерен репертоар. В Мустафапаша турският полк разполага с военна музика. Всяка вечер гарнизонният оркестър свири шаркии и маанета, но тия ориенталски мелодии не допадат на местните младежи. Те копнеят за друга музика.
Новината за създаване на градски бенд въодушевява по-будните свиленградчани, които на драго сърце подпомагат закупуването на нужните музикални инструменти. Парите обаче не достигат. Тогава един от музикантите – фотографът Пашон Дограмаджиев, се залавя сам да направи липсващите инструменти. За почуда на целия град Пашон изработва контрабас, барабан и тъпан, а за себе си – цигулка.
Първите публични изяви на оркестъра са посрещнати с истински възторг от гражданите. Властите са учудени. Ето какво си спомня за дебюта ръководителят на групата Александър Попов: „Изненадахме турците не толкова със самата музика, колкото с групирането си около нея. Те приемаха музиката като средство за мохабет и никак не вярваха, че с нея може да се причини зло на държавата. Съвсем не подозираха, че чрез музикалните звуци може да се върши и политика, да се приканва раята към бунт. Неведнъж ний сме свирили „“Жив е той“, „Тих бял Дунав“ и други революционни песни ей така, на мохабет пред турци, привлечени при нас от музиката във време на упражнения. И тия наивни мохабетчии винаги оставаха доволни“.
Турските управници се радват, защото обичат да слушат музика. От друга страна, те виждат, че местната музикална формация е далеч от маршовете на военния гарнизон. Въпреки това на младежа Михаил Делибозов, който по това време е на служба в градското управление, е забранено да участва в оркестъра.
През 1900-1901г. Александър Попов се записва студент в София, където събира музикална литература от различни оркестри. Репертоарът на групата се обогатява с откъси от опери, увертюри, песни, танцова музика – валсове, полки, кадрили, а също и с български хора и ръченици, народни и други мелодии. Заинтригуван, капелмайсторът на турската военна музика иска да се запознае отблизо с българските „чалгаджии“. Заедно с оперите Попов му дава и няколко китки от български революционни песни. Много скоро, за приятна изненада на гражданството, турският оркестър почва да ги свири по държавни тържества и веселия на народа – възшествия на султана, на рождения му ден и други дунанми. И турците харесваха тия български хави, отбелязва диригентът.
Въпреки добрите отношения властите арестуват Попов. Той е задържан през юни 1903г. след атентатите на железопътния мост при Чермен иОтоманската банка в Солун. Срещу диригента са повдигнати дузина обвинения. Едно от тях е, че е организирал музика по чисто политически подбуди, която е служела на революционната организация. Александър Попов е осъден на пет години затвор, но излежава една, поради дадената амнистия през 1904г.
Арестът нанася тежък удар на градския оркестър. Минават няколко години, преди да се възстанови неговата дейност. По-късно към състава се присъединяват Митю Карагеоргиев, Желю Кожухаров, П. Чекичев, В. Митев и Атанас Тилкиджиев. Извън позволените турски и европейски късове музикантите разучават „Шуми Марица“, „Марсилезата“ и „Юнашки марш“.
Истинско преображение на оркестъра настъпва след революцията на младотурците през лятото на1908г. За големите промени Попов пише следното: „Най-после ние превърнахме групата в чисто духова музика с медни инструменти. Но това се осмелихме да сторим едва подир Хуриета, когато се дадоха „всестранни и широки свободи“. Все в същото време се бяхме даже осмелили да се обърнем за упътване към сина на турския капелмайстор – Риза ефенди. Той благосклонно посрещна молбата ни и няколко пъти идва да ни упражнява с тръбите. Даже участва с нас в една литературно-музикална вечеринка, свирейки скрит зад кулисите на сцената, за да не го види каймакаминът“. Това разказва в спомените си основателят и ръководителят на свиленградския оркестър Александър Попов.
Цигулка и контрабас за музиката в Лозенград
Оркестърът при Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон”, ръководен първоначално от арменеца Максут, а след това от унгареца Михай Шафран, Михаил Балджиев и Иван Димитров, ражда модерни музикални групи едновременно на две места. През 1899г., след завършване на гимназията, Александър Попов и Димитър Груев основават оркестри в Свиленград и Лозенград. Двамата – приятели и отлични цигулари, си помагат при сформирането им. Попов дори изпраща цигулка и контрабас в Лозенград. 3 години по-късно диригентът Димитър Груев е арестуван и изпратен в затвора за участие в т.нар. афера Керемидчиоглу. Останал без своя музикален ръководител, оркестърът се разтуря.
Свиленград се облага сам с училищен данък преди 120 години
Изготвено от: Иван Чончев
