BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 15
Анастас Разбойников става секретар на Петрова нива
След Преображенското въстание революционерът се отдава на научна дейност, пише история на Свиленград
Следващите редове са посветени на живота и делото на видния историк, писател и борец за свободата на Тракия Анастас Разбойников. Той отдаде много сили в служба на отечеството си, написа десетки ценни книги и статии, а през 70-години, малко преди да умре, успя да завърши труда „Миналото на Свиленград. История на града до 1913г.“.
Главна улица в Свиленград направена
Родът на „разбойниците“, който произхожда от харманлийското село Доситеево, ражда през 19 и 20 век видни фигури на национално-освободителната борба в Одринско, учители, общественици, административни ръководители. Бащата на Анастас Разбойников – Спас Разбойников, е завършил Пловдивската мъжка гимназия. След освобождението на Свиленград през 1912г. като един от образованите и уважавани граждани е избран за първи кмет на града. Чичо му – Станко Разбойников, още 16-годишен става учител. С разрешение на турското правителство отива да учи в Одрин в Мектеби идадие (Медицински колеж) и през 1869г.е изпратен да продължи образованието си във Висшия военномедицински лицей в Цариград. Две години по-късно Станко Разбойников се завръща в родния си град и отново става учител в Канаклийското основно училище, а владеенето на западни езици му помага да прави и преводи на класически произведения от европейската литература (сред които и трагедията „Разбойници“ от Шилер). През 1886г. Станко Разбойников е назначен за околийски управител на Кавакли (Тополовград). Братът на Анастас Разбойников – Станко, завършва фармация в хърватския град Загреб и след това дълги години работи като аптекар в Свиленград. В същото време братовчед му – Владимир Разбойников, е полицейски началник, през 1921-1923г. е назначен за кмет, а по-късно влиза в управата на местната кооперация „Коприна“. Другият му братовчед, който също носи името Станко Разбойников, в началото на 30-те години на миналия век става директор на Свиленградската гимназия.
Роден съм в Мустафапаша (Свиленград) на 27 декемврий 1882г. Свърших Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ през 1902г. и същата година бях назначен от Българската екзархия за главен учител в Бунархисар, Лозенградски санджак, пише за себе си Анастас Разбойников в книгата „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско“, издадена през 1929г.
Той се увлича от революционното дело още в Одрин, където с няколко свои съученици се включва в таен кръжок. Гимназистите полагат клетва пред българския свещеник в църквата на квартал „Саръкмегдан“. В Бунархисар Разбойников пристига с идеите на дейците от предосвободителната епоха и въодушевен от подвизите на македонските революционери. Неговата основна задача е да възстанови организацията в района, разстроена от разкритията и масовите арести заради аферата с отвличането на гръцкия лекар Керемидчиоглу.
Бунархисар е малък град, но с много извори. Разположен в подножието на Странджа планина, която го загражда от север и напоява с обилни води обширните поля в равнината, той е прочут в целия Одрински вилает с пшеницата си и хубавите лозя.
Стопанин пои воловете си на рeка Марица
Още в първите дни учителят се свързва с нелегалния ръководител на околията – войводата Тодор Шишманов.“Ние разменихме мисли върху организирането на местното население. Разбрахме се за следното: аз да бъда в услуга на четата, като правя връзка между Бунархисар и селата от района, за да може нелегалните агитатори и организатори да проникват по-лесно. За тая цел трябваше да се основе районен комитет, който от своя страна да основе комитети по селата и да влезе в сношение с тях“, спомня си за срещата Анастас Разбойников.
След Шишманов в една дъждовна нощ идва Михаил Герджиков. Куриери го довеждат от село Урумбегли (Лесово). С черната си брада и бледо матово лице, изпито от нощните скитания, с черна мешинена куртка, подплатена с червен хастар, с червена дебела връзка, дълга коса и къса манлихерова пушка, наметнат с овчарска чанта през рамо, върховният ръководител на Одринския революционен окръг завладява младите българи в Бунархисар. След заминаването му те основават комитет със секретар Анастас Разбойников. Заедно с още двама учители и местния свещеник работниците на революционната организация предприемат обиколки из околията.
Един от първите комитети е създаден в село Яна. „Вървяхме в кал до колене. Като навлязохме в заспалото село, учителят ни вмъкна през една врата в одая, където вече ни чакаха. На връщане налетяхме на къшла и за да избегнем лая на кучетата, се отклонихме северно от Яна, но се заблудихме и едва на съмване, капнали от умора, стигнахме Бунархисар“, разказва Разбойников. След приключването на учебната година възниква опасност от арестуването му и затова комитетът взима решение той да напусне града.
Анастас Разбойников заминава за конгреса на Петрова нива, където е избран за секретар заедно с Христо Силянов. Обявено е въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България и на четите е наредено да се отправят към своите участъци. Базата на бунархисарци е село Велика. Откритите полски села в околията, както и Лозенград, са изоставени от четниците като трудни и опасни места за водене на боеве. След разгрома на въстанието Бунархисарско-Величкият отряд напуска района и на 2 септември 1903г. преминава българската граница.
По това време Разбойников е на 21 години. Той се записва да учи право в София, но в края на първия семестър избира за своя специалност географията и историята. Следването скоро прекъсва. При откриването на Народния театър студенти освиркват Фердинанд, университетът е затворен. Младият студент заминава за Лозана с едничкото желание да продължи учението си. През 1909г. със съдействието на Струмишкия митрополит Герасим, който е родом от Мустафапаша, Разбойников е назначен за учител в педагогическата гимназия в град Сяр. На следващата година той е преместен в Солунската българска мъжка гимназия „Св.св.Кирил и Методий“, където е и надзирател в пансиона. Учителят остава в Солун до Балканската война.
През 1911-1912г.с помощта на други преподаватели той издава списание „Искра“, от което излизат 15 книжки, и вестник „Българин“, спрян през декември същата година от гръцкото комендантство. В Солун Анастас Разбойников издава книгата „Чифлигарството в Македония и Одринско“. Още като студент в София той подготвя сборника „Народни песни от Мустафапаша“ с кратки бележки за миналото на селището. След Междусъюзническата война Анастас Разбойников е учител в Пловдивската мъжка гимназия, но е мобилизиран в началото на Първата световна война. В свободното си време пише записки върху освободителните борби в Тракия, историко-географски проучвания на село Булгаркьой, Клокотница и Свиленград. Поредица негови статии излизат в библиотека „Географско четиво“. През 1922г. като областен инспектор и директор на Учителския институт в Пловдив, Разбойников започва редактирането на „Научна географска библиотека“, от която излизат 11 книги. Той изготвя географска карта на България с данни за височината на планинските върхове.
Повече трудове на изследователя са публикувани след преместването му в София през 1934г., когато Анастас Разбойников е назначен за областен училищен инспектор, а по-късно за гимназиален директор и научен сътрудник в Българската академия на науките и Тракийския научен институт. Тогава се появяват статиите: „Народностният образ на Западна Тракия“, „Българите в Беломорска Тракия“, „По повод на една гръцка статистика за Тракия“, „Робство и национални поражения“, „Земеделската икономика на Западна Тракия“, историко-географски и етнографски описания на Доганхисар, Дервент, Свиленград, биографии на видни дейци за освобождението на Тракия. През 1940г. излиза капиталният труд „Обезбългаряването на Западна Тракия 1919-1924“.
След 9 септември 1944г. се отпечатват „Източна Тракия – историко-географски преглед“, „Положението в Тракия през времето на Петко войвода“, „Преображенското въстание“, „Чифлици и чифлигари в Тракия“, „Кешанска околия“, „Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия“, както и редица статии в научни списания. Авторът подготвя за печат трудовете си „Населението на Тракия с оглед народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 г.“ с таблици по околии и селища, монографиите „Из борбите на българите в Димотишка епархия за извоюване на българска църковно-училищна община и признаване българска народност“, „Одринският вилает“ и други, но не успява да ги публикува. Смъртта го застига на рождения му ден през 1967г. Неговата история на Свиленград до Балканската война е обработена и допълнена от сина му Спас Разбойников.
Градският оркестър в Свиленград е на повече от 100 години
Изготвено от: Иван Чончев
