BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 21
Дядо Герасим заклева доброволци в Балканската война
136 българи от Струмица се включват в Македоно-одринското опълчение
В предишната част от поредицата „Изгубеният Свиленград“ ви разказахме за живота на митрополит Герасим, който през 1897г. е назначен за предстоятел на учредената със султански берат Струмишка митрополия. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно повече от 20 години за утвърждаване на делото на Св. Екзархия. На 21 октомври 1912 г. по време на Балканската война Струмица (днес в пределите на Македония) е освободена от османска власт от части на 7-а рилска дивизия. При избухването на войната 136 души от града стават доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Митрополит Герасим Струмишки
Дейността на Герасим в тези дни става достояние на новоназначения окръжен управител на Струмица – видният български общественик, историк, юрист и публицист Владимир Караманов. Той е роден през 1875г. в Кюстендил. Завършва с отличие Педагогическото училище в родния си град, после учи история във Висшето училище в София. След завършване на образованието си работи като учител в Добрич, Дупница и Кюстендил. През 1904г. е назначен за секретар на окръжното управление в Кюстендил, а 3 години по-късно става окръжен управител на Плевен. Виждайки в него големи способности на администратор, правителството го поощрява да завърши право в Лозана. По време на Балканската война Владимир Караманов е управител на Струмица. През следващите години става последователно кмет на Кукуш и Кюстендил.
„През Балканската война със заповед на новоназначен окръжен управител на Струмица пристигнах в този град от София на 15 ноември 1912г. Не бях запознат с обстановката и счетох за своя първа длъжност да посетя българския митрополит Герасим, от когото да се осведомя за истинското положение. Затова още рано на другия ден отидох в митрополията. С Герасим аз имах вече запознанство отпреди около три седмици. Тогава на път с войсковата ми част за Солун, посетих дядо владика, целунах десницата му и водихме доста продължителен разговор. При тая първа среща останах с най-добри спомени и уважение за тоя известен и заслужил български йерарх и голям родолюбец“, пише Владимир Караманов.
„Втората ми среща с митрополит Герасим, продължава той, беше вече като български административен служител в Струмишки окръг. Останах повече от два часа. През това време разменихме много мисли за войната и създаденото положение. Владиката ми даде подробни сведения за Струмица, околията и окръга – нещо, което достатъчно ме улесни в трудната задача по установяване на първите местни административни и полицейски власти. В края на разговора Герасим ми предложи квартира в митрополитския конак. Това ни още повече сближи и станахме добри приятели“, разказва началникът на окръг Струмица.
Улица в Струмица в началото на 20 век.
„Митрополит Герасим беше истински народен пастир, кален в дългогодишни разправии и борби с турската насилническа власт и с лукавото гръцко духовенство и пропаганда. Той познаваше добре местните условия, беше смел и решителен във всички свои искания и начинания от народна полза и с дълбока вяра в светлото бъдеще на целокупния български народ. По това време Герасим беше 52-годишен. Гордата му и величествена осанка съответстваше на вътрешния му мир. Всичко това правеше щото събеседникът и противникът му да го уважават и да хранят пълен респект към личността му. Неговото достойно и гордо държане спрямо органите на турското управление и местните гръцки свещеници, упоритостта и смелостта му, както и енергията, способностите и родолюбието му направиха много за българското народно дело в Струмица и цялата Струмишка епархия, включваща Струмишката кааза, Малешевско, Радовишко и големи части от Дойранско и Тиквешко.
Той даде много на Струмица, минаваща за един от най-силните гъркомански центрове в Македония. При предстоятелството му българската община се разрасна, построи великолепен храм в центъра на града и си нареди добре училищата. Не ще бъде смело, ако се каже, че създаденото в Струмица и Струмишко за духовното, националното и културно издигане на българското население се дължи най-много нему“, отбелязва окръжният управител Владимир Караманов.
„Герасим имаше големи ораторски дарби. Рядко е минавал празник или народно събрание, при които той да не държи подходящи, напътствени, религиозни и пламенни високо патриотични речи. На третия ден от управлението ми, пише административният началник на Струмица, аз се срещнах с всички набелязани по-рано лица, които биха могли да бъдат полезни на българската власт. На 17 ноември 1912г. те бяха свикани да се явят, за да се запозная лично с тях. На тоя ден за полицейски стражари, кметове и помощници, секретар-бирници, общински стражари и поляци бяха избрани и назначени най-родолюбивите, способни и заслужили българи от града и селата, както и най-благонадеждните измежду турското население.“
Митрополит Герасим взима най-дейно участие в церемонията по встъпването на първите български доброволци във войната. Той посочва и избира мястото, където да се извърши клетвата. Тържествената церемония се състои в следното: сутринта започва архиерейска служба в българската черква, където са поканени да присъстват всички българи от града, както и дошлите многобройни гости от селата. В това време опълчението се построява във военен ред на главната улица. След свършване на службата всички богомолци, начело с владиката и цялото българско духовенство от града и последвалото го гражданство, доброволците и гостите от селата, както и представителите на българската власт тръгват за молебен.
„Черквата взе да се пълни още от ранна сутрин, спомня си управителят на града. Точно в 8 часа митрополит Герасим с няколко свещеници – всички облечени в най-скъпите си и празнични одежди, започна тържествената литургия. Подир два часа множеството начело със свещениците и черковните хоругви се отправи към определеното място за молебена. Улиците бяха изпълнени с народ, който се присъединяваше и с това уголемяваше процесията. Към 10 часа всички бяхме вече там. Редът се пазеше от полицията, командвана от пристигналия предишния ден български околийски началник. Митрополитът, поповете и представителите на властта заеха местата си при аналоя. Доброволците се построиха, а зад тях от всички страни се натрупа многобройното гражданство. Поканени да присъстват на тържеството бяха гръцкият владика и комендантът на града, който бе и командир на квартируващата в Струмица сръбска дружина. Прочете се евангелието и комендантът поздрави народното опълчение. След него митрополит Герасим със свойствения му ораторски талант произнесе една дълга, прочувствена, съдържателна, патриотична и подходяща за случая реч, която прикова вниманието на всички“.
В това вълнуващо слово дядо Герасим между другото казва: „Всеки човек трябва да се покорява на властите, които са над него, защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има на света – всичките са от Бога отредени“. Едновременно той изтъква и необходимостта от свикването на младите българи от Струмишка околия в редовете на първата местна българска войска, като не пронуска да похвали събраните младежи, че всички са се озовали най-бързо и с най-голяма готовност на позива на установената вече в града и околията българска административна власт.
Панорама на Струмица в началото на 20 век.
С хубави и запомнящи се думи архипастирът описва пред народа значението на военната служба и дълг. Макар като довчерашни роби българите да не са били подготвяни във военнната служба, те са готови да я усвоят и да оправдаят надеждите, които им се възлага от българското отечество и българския цар. Накрая не забравя да спомене, че на тая тяхна първа служба и за историческия момент, който преживява българският народ, ще липсва нещо, ако не бъде предварително съпроводена и с едно видимо и тържествено обещание пред Бога и пред всички присъстващи граждани. Обещание, че българските войници оттук нататък няма да се различават от техните по-стари братя по оръжие от свободна България и че те ще служат също като тях вярно и честно на своето отечество, за което няма да пожалят живота си при изпълнение на своя войнишки дълг.
„Със свършване на речта митрополит Герасим извика: „Момчета, вдигнете всички дясната си ръка и повтаряйте думите, които аз ще изговарям“. Доброволците като един вдигнаха стотици ръце нагоре и високо и от дълбочината на сърцето си повтаряха изричаните от владиката клетвени думи. Щом свършиха, всички се прекръстиха и по даден знак започнаха да целуват златното евангелие, кръста и десницата на митрополита, като предварително минаваха под знаме, гордо държано от двама четници. Клетвата завърши с громко и продължително „ура“ и с възгласите „Да живей България!“, „Да живей храбрата българска войска!“ След свършване на молебена и клетвата дядо владика покани на обяд в митрополитския конак всички по-видни български чиновници в града“. Така завършват спомените на окръжния управител Владимир Караманов за срещите и разговорите му със Струмишкия митрополит Герасим.
След гимназията – учители в Македония
Въпреки че е далече от Свиленград, митрополит Герасим не забравя своите съграждани. Той подпомага много ученици, с неговото прокровителство се назначават учители в Македония. Герасим взима под крилото си Георги Демиров още от малък. Най-напред го дава да се учи в Струмица, а след това го праща в прочутата Солунска българска гимназия „Св.св. Кирил и Методий“. Демиров е учител последователно в родния Свиленград, Струмица и Кавадарци. После става чиновник в Екзархията в Цариград. До края на живота си работи във финансовото министерство и Св. синод. С протекции на владиката Димитър Катерински и Анастас Разбойников са назначени от Екзархията на служба през 1909г. – Катерински за училищен инспектор в Струмишката епархия, а Разбойников за учител в педагогическото училище в Серес.
Митрополит Герасим пада ранен в Струмица
Изготвено от: Иван Чончев
