BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 23
Гимназия „Д-р Петър Берон“ издига просветата в култ
В елитното училище намират подслон, прехрана и образование над 500 деца от европейската част на Турция
Сградата на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ не може да се сгреши с никоя друга. Тя е най-стилната в многоликия Одрин, уникално красива с опростената си, но изключително въздействаща архитектура. Изглежда сякаш е строена вчера. По външните стени още стоят изящни орнаменти от ковано желязо. От двете страни над главния вход се вижда личният знак на Берон, същият, който украсява и „Рибния буквар“. Фасадата е симетрична, издадена леко напред в средата. Южната страна е огледално повторение на северната така, че от птичи поглед постройката има очертание на кръст. Днес тя се ползва от одринската община за сиропиталище. На двора, встрани от централния вход, е поставен барелеф на Мустафа Кемал Ататюрк.
Свиленградската гимназия Д-р Петър Берон , наследница на Одринската гимназия
Опитвам се да си представя какво е било преди 100 години: Хубавото шосе от моста на Тунджа гъмжи още сутринта от народ, каруци и лондони. Гимназистите, облечени в своите красиви униформи, излизат на тумби от пансиона на Балък пазар. Те бързат, за да не закъснеят, макар че училището е съвсем наблизо…
Одринската гимназия е главен просветен център на българите в Тракия в края на 19 и началото на 20 век. Тя носи името на видния представител на възрожденската интелигенция д-р Петър Берон. Скоро след построяването й гимназията прераства в пълна и става разсадник на наука и култура в целия вилает.
Основа за създаването на този символ на българския национален подем е наследството на Берон. След неговата неочаквана и трагична смърт на 21 март 1871г. дейците от кръга на Добродетелната дружина се заемат да изпълнят последното му желание – да оползотворят богатството му за българската просвета. Първоначално делото се поема от Христо Георгиев, а след смъртта му – от неговия брат Евлоги. Разприте около завещанието продължават близо две десетилетия. В края на краищата благодарение на способностите на Евлоги Георгиев основната част от състоянието на д-р Петър Берон е спасено.
В средата на 70-те години на 19 век в средите на Добродетелната дружина се оформя идеята със средствата от завещанието да се образува фонд, предназначен за откриване на българска мъжка гимназия в Одрин. За тази цел е сформиран 12-членен комитет, в който влизат митрополит П. Рашев, Михаил Колони, Маринчо Бенли, д-р П. Протич, Евлоги Георгиев. Недвижимите имоти на благодетеля са продадени, а получените пари – вложени в ценни книжа. През 1889г. фондът е предаден под управлението на Българската екзархия, която след Руско-турската война взема в ръцете си цялото културно-просветно дело на българите в новите граници на османската империя и полага огромни усилия да създаде в Одрин един просветен център. Капиталът на фонда възлиза на 400 000 златни лева.
Част от приходите са използвани за преустройство на известното Одринско четвъртокласно училище, което дълги години без прекъсване е било огнище за просвета. През учебната 1895-1896г. се открива за пръв път 5-и клас на новосъздадената педагогическа гимназия. От 1897г. тя започва да се издържа от фонда, основан от попечителите на завещанието, и вече носи името на д-р Петър Берон. През есента на 1901г. на Балък пазар е построена неголяма сграда, която служи за пансион и гимназия. Тя задоволява нарасналите нужди от по-добро обучение на учениците, но на 19 август 1905г. е унищожена до основи от пожар. С големи усилия гимназията е възстановена отново. Екзархията взима решение, че трябва да се построи ново училище и се захваща с изпълнението на проекта. Основният камък е положен през 1910г., когато в квартал Топкапъ (днес Чаушбей), недалеч от левия бряг на Тунджа, започва изграждане на 4-етажна сграда. Новата гимназия е завършена окончателно и предадена през есента на 1912г. Тя е обзаведена по най-модерен за времето си начин, притежава богато мебелирани кабинети, музикален салон и голяма библиотека, но не може да бъде използвана дори един ден. Настъпилата Балканска война прекратява нейната дейност.
Директорът Ст. Разбойников и учители от прогимназията през 1920 -1921 г
В своето 15-годишно съществуване гимназията дава образование на повече от 500 ученици, толкова необходими за отстояване на културно-националната идентичност на българите в Източна Тракия. В нея се подготвя българската интелигенция в Одринско. Ръководството на училището е поверено на най-просветените, най-будните и най-добрите организатори. Първи директор е Антон Стоилов, след него в продължение на 6 години начело е Васил Йорданов, през последните години гимназията се ръководи от Димитър Мирчев. Учителският персонал се набира от способни учители, готови да отдадат сърцето си на високата мисия, която им е възложена от Българската екзархия.
За дейността на гимназия „Д-р Петър Берон“ разказва учителят Коста Николов, завършил висше образование в Загреб. В училището в Одрин той преподава психология, логика и етика 8 години – от 1903 до 1911г. Ето какво записва учителят в дневника си: „Аз се радвам, когато виждам учениците си да се учат прилежно и да полагат усилия за своето усъвършенстване. В неделя сутринта ги водя на черква, а следобед – на разходка. Разходките правим обикновено до устието на Тунджа, където реката се влива в Марица. Понякога отиваме в махала Илдъръм при арменските гробища. Заедно с нас понякога дохождат и ученичките от девическата гимназия. От реката винаги се връщаме с песни“.
„За празника на св.св. Кирил и Методий имаме черковни служби в махалите Кайък и Киришхане с водосвет и реч в двора на черквата за делата на светите братя. Следобед всички ученици и народ тържествено празнуваме на острова на Тунджа с песни, хора, веселие до късно вечерта и оттам отново с песни се връщаме в града“, отбелязва Николов. През 1908г. след младотурския преврат в Одрин гостуват артистите от Народния театър в София под предводителството на Пенчо Славейков. Те посещават българската гимназия, после валията и дават няколко представления. Трупата е посрещната и изпратена с военна музика.
Възпитаниците на гимназията са като едно сплотено семейство. Със своите знания по различните предмети, изрядната чистота и спретнатост, строгата дисциплина и стройни редици те се налагат на вниманието както при тържествени случаи, така и извън училище. След часовете част от учениците се включват в ученически хор, ръководен от Иван Кюлев и създават свой оркестър под наставничеството на Михаил Балджиев. Всяка година на Благовещение гимназията устройва тържество в чест на д-р Петър Берон – със служби в черквите „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена“, реч за неговия живот и дело, и утро в училищния двор. Организацията на българската мъжка гимназия и пансиона се вземат за пример от останалите народности в града.
Униформа: тъмносин костюм, фес и монограм БГ
В края на 19 век наред с мъжката гимназия „Д-р П. Берон“ в Одрин има и девическа. Това е Касъровата гимназия, която се издържа със средства на големия родолюбец Христо Касъров. Има и 4 първоначални училища до черквите в махалите Илдъръм, Кайък, Киришхане и Саръкмегдан. Освен българските училища в града отваря врати и униатска мъжка гимназия, издържана от полските братя Възкресенски. Преподаването в нея е на френски и български език. Съществува и едно девическо католическо училище с преподаване на немски и български.
Учениците в гимназията на д-р Петър Берон са задължени да носят униформа, която се състои от тъмносин панталон, винаги добре огладен, и тъмносиня, затворена около врата куртка. Ръбовете на панталона и куртката са с червени ширити, а копчетата – големи и жълти. Постоянна грижа на гимназистите е да ги лъскат. От двете страни на шията, там, където куртката се закопчава, се срещат две зелени правоъгълничета, обградени с червено. На едното е извезана буквата „Б“, на другото – „Г“, което значи Българска гимназия. Одеянието завършва с червен фес. Той трябва грижливо да се поддържа – да се предпазва от дъжд и често да се калъпи.
Александър Кипров отива да вдигне Банк отоман във въздуха
Изготвено от: Иван Чончев
