Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 67

Девическото училище с униформа а ла Мария-Антоанета

Бедни девойки от околията се подготвят за домакини и занаятчийки

И след освобождението в Свиленград продължава традицията на театралната сцена да се изявяват предимно жени. Мъжките и женските роли в различните пиеси се играят от представителки на нежния пол, което се прави за по-силен ефект, не от назадничавост. По онова време не е позната още практиката на зрителите да се раздава предварително програма и това обстоятелство дава възможност на местните артистки да укриват имената си. Облечени в костюми или селски аби, в шалвари или рицарски доспехи, те държат салона в неведение кои са изпълнителките на отделните роли.

Ученички от Стопанското училище в официална униформа

„Наистина забавно е например при седянка да засвири момък овчар с кавал. А всъщност момъкът е някоя учителка, облечена като прост овчар. Тя само се прави, че свири, а зад кулисите Митю Кавалджията надува кавала, без публиката да се сеща“, пише градският вестник в отзив за пиесата „Овчарова жалба“, изнесена от девическото занаятчийско училище и женското дружество „Светлина“. След войните дружеството развива широка просветителска и благотворителна дейност. Организираните от свиленградския дамски клуб обществени прояви – в много случаи с участието на градския оркестър, му донасят голяма популярност.

Благотворителното и образователно дружество „Светлина“ е плод на свободите, дадени от Хуриета през юли 1908г. След преврата на младотурците в българските земи, останали в пределите на Отоманската империя, се създават нови условия за развитие на обществените и културните организации, включително и женските. Отхвърлен е завинаги вековният закон на османлиите, че жената е нищо, а мъжът – всичко.

В края на същата година, а според други сведения – в началото на следващата, десетина учителки и по-събудени гражданки след отпус в църквата „Св. Троица“се събират в Червеното училище. Те обсъждат възможността да създадат сдружение, което, съобразено с официалните изисквания на турската държава, да подпомага бедни жени и семействата им. За председател е избрана Мария Варналиева, а за неин заместник и касиер – Мария Вапцарова. Секретар на организацията става Олга Шопова. Василка Караколева. Фота Марашлиева, Василка Караатанасова, Шина Владимирова, Мария Балъкчиева и неколцина други се записват като членове.

Макар и под робство, със сплотеност и труд „Светлина“ разгръща завидна просветна и общественополезна дейност. То изнася сказки, организира четения, поставя театрални пиеси, храни бедни деца, изпраща девойки да се учат в Одрин и в свободна България. С финансова подкрепа на дружеството образование завършват Анастасия Бургуджиева и Анастасия Анастасова, които после стават учителки. През 1911г. клубът, заинтересован живо от въпросите за здравето на децата, довежда от Лозенград дипломираната акушерка Милка Николова. Завършила 5-и клас в Одрин, а след една-две години учителстване и курс по акушерство, тя е посрещната с голямо недоверие от населението и управата на града. Младата жена проявява упоритост, опознава добре мисленето и традициите на местните жители и успява да ги убеди, че бабуването е отживелица. Първата жена, на която тя акушира при раждане, е заместник-председателката Мария Вапцарова.

По време на войните дружеството прекратява дейността си, но през 1918г. е възстановено и застава отново наред с другите просветни и родолюбиви организации в града. Без да разчита на имоти и други източници на финансиране, женското сдружение организира вечеринки, забави, томболи за набиране на средства. То не отказва съдействие на културни и благотворителни начинания, финансира читалището и няколко пъти – ученическата трапезария. Най-много сили се отдават за подпомагане на бедни и болни хора. На по-големите християнски празници се събират дарения за нуждаещите се.

През 1938г. дружество „Светлина“, оглавявано от Радка Старирадева, съпруга на кмета Стойчо Старирадев, си поставя нова цел – да открие девическо занаятчийско училище, от което градът и околията изпитват голяма нужда. Проучване на просветни учреждения показва, че много девойки след завършване на трети прогимназиален клас по една или друга причина, но най-вече поради недостиг на средства, не могат да продължат образованието си в гимназията. В района на турската граница няма друго средно учебно заведение с професионална насоченост. Най-близкото е в Харманли, но обучението там е свързано с разноски, а освен това никой от родителите не иска да остави детето си без родителски контрол. За такива именно момичета на 1 октомври 1938г. се открива девическо занаятчийско училище, придобило известност с името стопанско.

То се отнася към категорията на практическите и специални средни училища, създавани у нас по немски образец, чиято основна цел е да дадат на младите девойки достатъчна подготовка за самостоятелно упражняване на професия по търговията и занаятите. Продължителността на обучението е 3 години, а таксата – по-ниска от тази на другите учебни заведения. Всички ученички, издържали изпита за завършен курс, прекарват 12 месеца професионална практика в учредена при дружеството работилница или в частна фабрика, но задължително под контрола на училището. След това могат да положат изпит за майсторско свидетелство.

Целта е девицата да се подготви за бъдеща просветена майка, домакиня и занаятчийка, посочва г-жа Старирадева в апел за подкрепа и съдействие към свиленградското гражданство. Училището отваря първоначално с една паралелка от 28 ученички, две от тях са приети по бедност – без такса. Класна наставница на първокурсничките е Надежда Дойчинова, която същевременно е и директор на школото. През втората учебна година то има вече два класа и за ръководителка на новата паралелка е назначена Василка Стаменова. На третата година паралелките са 3, новата класна наставница е г-жа Първанова. Училището разполага със собствен персонал и администрация и привлича за лектори по определени предмети преподаватели от гимназия „Д-р П. Берон“.

В девическото училище се учат най-вече деца на занаятчии, дребни търговци, служители и работници. Изучават се сметководство и търговска кореспонденция, педагогика, гражданско учение и законодателство, хигиена, рисуване с хармония на боите, история на облеклото, теория и практика на облеклото, бродерия, готварство, домакинство, пеене, гимнастика. В същото време програмата включва и общообразователни предмети – български език, френски език, история, география. Особено внимание се обръща на практическите занятия. Всяка ученичка трябва сама да си ушие и бродира официалната униформа – стилизиран везан сукман с бяла риза и шапка със запретната периферия а ла Мария-Антоанета. Изискването е това да стане още през първата учебна година за празничното шествие на 24 май. В делничните дни ученичките носят обикновена униформа.

Чиновете са направени във формата на широки маси, за да се използват и за кроене на различни видове облекла. Младите дизайнерки често органезерат импровизирани ревюта на своите модели. Периодично те представят изработените от тях произведения на изложби, което се превръща в традиция. През първата година от съществуването си девическото занаятчийско училище се помещава в къща близо до днешната градска библиотека. После ръководството наема сграда в пресечна улица до гимназията, за известно време се използват и класните стаи на училище „Хр. Попмарков“.

През 1939г. дружество „Светлина“ решава да изгради самостоятелно училище. Разчита се на скромни спестявания, към които прибавят и 25 000 лв., дадени от общината с обещание, че ще бъде предоставен парцел за строителство в централната градска част. Войната осуетява плановете за нов възход на най-доброто стопанско училище в околията.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It