BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 28
Фонд „Башклисе“ губи облигации за 2.5 млн. лв
Най-големият дарител на тракийската организация е ограбен безсрамно от нея
„В края на 19 и началото на 20 век Башклисе е едно от най-богатите села в Суфлийско. Местното население се занимава основно с бубарство, селището е един от основните центрове за производство на пашкули и коприна в района. Всяка година се отглеждат около 250 унции бубено семе. Големи площи покрай минаващата наблизо Бяла река се засаждат с черничеви градини. Пашкулите се продават на търговската борса в Суфли. Не без гордост башклисенци заявяват, че от селата в Димотишка околия само Гьокче бунар (дн. Сив кладенец, Ивайловградско) ги бие по добив на пашкули“, пише Симеон Лазаров в проучвания за живота в Западна Тракия.
Устав на Фонд Башклисе
По приблизителни данни селото има около 3000 кози и 500 овце, стотина чифта впрегатен добитък – волове и крави. През по-голямата част от годината животните прекарват на паша из хубавите пасища и гори наоколо. Издоеното козе и овче мляко се изкупува от селската мандра, друга част отива за сирене. Много селяни се занимават с отглеждане на пшеница, ръж, ечемик, царевица, сусам, памук, грозде. От произведените пашкули, от продажбата на дърва, мляко, сирене и вълна башклисенци получават добри доходи, които подобряват материалното им състояние и правят живота им по-сносен, отбелязват изследователи.
Благодарение на стопанския напредък по-заможните селяни имат възможност да изучат децата си в известни на времето си училища. В Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ се учат Христо Попов, Радка Тодоранова, Атанас Попгеоргиев, Костадин Дяков, Костадин Гаджаров, Ангел Стоев, Михаил Андонов, Димитър Дяков. Димитър Киряков следва в българското педагогическо училите в Серес, което не успява да завърши поради Балканската война. Янко Недев и Димитър Тодоранов са ученици в Дедеагач (дн. Александруполис), Михаил Тодоранов – в турското идадие(средно училище) в Одрин, а Христо Карагьозов завършва курс по греньорство в Бурса.
Балканските войни разоряват Башклисе. През 1913г. по заповед на турските власти жителите са насилствено изселени. След големи премеждия те преминават границата и се установяват временно в Харманли и околните села, но след кратък престой на открито са натоварени на влак и върнати в Суфлийско. 7 години по-късно, когато Западна Тракия е предадена на Гърция, башклисенци напускат селото си завинаги. Френските окупационни власти им позволяват да вземат добитъка и покъщнината си. Пристигнали в България, изгнаниците се спират за малко на гара Свиленград. Отттук започва тяхното разселване в Ивайловградско, Чирпанско, Карнобатско.
Църквата в с. Протоклиси, Гърция, (днешното име на с. Башклисе)
Около сто семейства от съсипаното и напълно разорено село Башклисе се установяват в Свиленград. Повечето са оземлени по Закона за настаняване на бежанците. Със заеми, отпуснати от държавата, новите заселници си построяват къщи в покрайнините на града, купуват работен добитък и семена за посев и се отдават на мирен труд. Тихи, скромни, несвадливи, търпеливи, трудолюбиви и благоразумни като повечето тракийци, благодарение на своята пословична работа на полето и най-вече на завидните си умения в бубарството и копринарството, башклисенци се опитват да заличат раните от големите загуби при преселването. В същото време те проявяват рядък пример на щедрост, състрадание и милост, който ги издига в очите на обществото.
В землището на селото в южна посока се намирала местността „Чифлика“, общо притежание на местните жители. Преди много години земята била съставна част от селската мера. Турският бей Топчиолу от Димотика склонил селяните да му я дадат за неопределено време под наем за паша на добитъка, а по-късно по измамнически начин и със съдействието на властта успял да стане неин собственик. След смъртта на бея наследниците му се принудили да я продадат на законните и притежатели. По-късно, при ликвидацията на бежанските имоти по спогодбата Моллов-Кафандарис, селяните се споразумели имотът да бъде приписан на 40 стопани. Получена била значителна сума от близо 3 млн. лв. в облигации и изплатени в брой пари, които стоте семейства можели да разделят помежду си. Но те не направили това.
На 21 януари 1931г. бежанците от Башклисе свикват в Свиленград общо събрание и взимат решение от сумите, получени от „Чифлика“, да се учреди фонд, който да носи името на родното им село. Учредителното събрание приема устав със следните цели: 1) да подпомага тракийската организация и нейния върховен изпълнителен комитет в културно-просветната му дейност и защита на каузата на Тракия, 2) да подпомага и издържа бедни, болни, вдовици и сираци, бедни даровити деца и студенти, синове и дъщери на башклисенци, 3) да подпомага и други благотворителни и просветни инициативи като построяване на църкви, училища, читалища, лечебници и др. По това време, по данни на Симеон Лазаров, средствата на фонда се състоят от 2.56 млн. лв. облигации от българския бежански заем и от сумата 290 030 лв., съставляваща 10% от предварително изплатените в брой облигации и лихвите за първата година от остатъка. 50% от лихвите, т. е. около 75 хил. лв. годишно, се внасят в края на всяко шестмесечие в продължение на 14 години – от 1931-а до 1945-а, на Върховния тракийски изпълнителен комитет. Останалите 50% от лихвите на облигациите се разпределят на две: половината – за благотворителни и просветни инициативи, и другата половина – за фонда.
Посещение на потомци на башклисенци в с. Протоклиси през 2001 година
Събранието избира за управа 10 души с право на пожизнено членуване в ръководството. Това са Димитър Киряков, Костадин Гаджаров, Георги Недев-Даскала, Недю Левтеров, Христо Попгеоргиев, Никола Карамалаков, Петър Василев, Атанас Дяков и Димитър Дяков. За председател е избран Атанас Янков, но по-късно той подава оставка и на неговото място е назначен Димитър Киряков. С парите на фонда дарител Върховният изпълнителен комитет на тракийската организация купува недвижим имот на ул. „Стефан Караджа“ в София, предназначен за тракийски дом, който е наречен „Башклисе“. В този дом и до днес се помещава централното ръководство на тракийските културно-просветни дружества в България. През 1938г. управата на тракийската организация взима решение „за правилното използване на постъпленията от фонд „Башклисе“, според което след изплащане на задълженията към Ипотекарната банка в София със средствата на „свиленградци“ да се купуват облигации за увеличаване на основния капитал и годишния доход от лихви.
„Башклисенци проявяват изключителна пожертвователност в полза на тракийското дело. Всички заедно със свои средства те създават организация, която да пропагандира в страната и чужбина каузата на българите от поробените земи и да подпомага нуждаещи се хора. Това беше направено във времето, когато повечето български селища стояха встрани от подобна дейност“, отбелязва в своята история за борбите в Западна Тракия Христо Караманджуков. Със собствени пари бежанците от Башклисе купуват сграда и в Свиленград, в която да се настани местното тракийско дружество „Тракия“. Там се помещава и клубът на дружеството. През 1959г. на първия етаж се отваря кафене и бюфет-сладкарница. Друга част от помещенията се отдават под наем и понеже сградата се намира на главната улица, в касата на тракийци влизат солидни доходи.
През 1963г. всички фондове в страната са закрити и „Башклисе“ преустановява съществуването си. Неговите имущества и ценности, включително и облигации на стойност 2.5 млн. лв., преминават във владение на свиленградското културно-просветно дружество „Тракия“ и Централното ръководство на тракийските културно-просветни дружества. През 70-те години от сградата на тракийския дом в столицата е премахната мраморната плоча, на която пише, че фонд „Башклисе“ е купил имота. Въпреки настоятелните писма плочата не е върната на мястото й. Башклисенци остават и без отговор на въпроса къде са облигациите от 2.5 млн. лв. Ценните книжа са събрани в няколко чувала и „прибрани на съхранение“ от централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България. Според отговори на направени през годините многобройни запитвания за местонахождението на облигациите известно време те са били държани в столичния клуб „Владимир Поптомов“. След това следите им се губят. Опитите на последния лидер на башклисенци Иван Станков и на членовете от управителния съвет, както и на възстановената след демократичните промени фондация „Башклисе“, да си получат книжата обратно, са безуспешни. Облигациите не са върнати на законните им собственици. С това завършва последната страница от историята на село Башклисе.
Поп Георги умира в храма, без да дочака Великден
Изготвено от: Иван Чончев
