BulgarianГебран по време на наводненията- От половин век няма наводнения , навярно няма да има и след корекцията . Родените през тези 50 години не ги познават , та нека на тях да напомним какво е било , защото наводненията бяха ежегодни събития с много трагикомични случки , които създаваха емоции на потърпевши и сиирджии . Наводненията са намирали отглас далеч извън пределите на днешна България , където са живели българи . Така например един поет от рода разбойникови помества в букорешки вестник стихотворение за прииждането на Марица по коприна време , в което се леят сълзи за издавените копринени буби . Стихотворението е жестоко критикувано от П. Р. Славейков в „Цариградски вестник ” за нескопосания поетичен език .
Наводненията бяха особено големи , когато прииждаше и т. н. Канаклийка , която сега тече на изток от града . Водите от устието и биеха срещу гебранския бряг , та отбиваха отчасти течението на Марица натам . Частични наводнения ставаха и след корекцията / бетонните стени / , преди да послушат акъла на някой си небългарин , че докато не се смъкне дъното на реката , все ще има наводнения . Това стана , след като години наред се вадеше пясък от коритото южно от града . Докато след девети ограбваха острови да облегчат моста от ледовете , сега дъното беше спаднало толкова ниско , че мостът отново беше застрашен . Наложи се да махнат дървените скари , които от 500 години си бяха там и да ги заместят с бетонен насип . Дали е било нужно да се прави това , не се знае , но нали парите от Юнеско трябваше да бъдат сложени под моста . Мостът е съоръжение без кофа бетон , направен да не мръдне поне още 500 години . При сондажа се оказа , че съоръжението е тръбовидно , навярно не за икономия на камък . Дълбоко под настилката се откриха два тунела открай до край , високи колкото да ходи човек леко наведен , почистени и прилежно изместени , след завършването на строежа.
Наводненията започваха след ледохода . Ледоходът беше събитие за велия град , ледовете се събираха , надипляха се с громол , подпрени от горната стена на моста . Толкова високо бяха накамарени , посягайки от канатя , можеха да се пипнат . Тогава започваше канонадата . Една стая на стария съвет беше пълна до тавана с шашки тротил . Под ръководството на специалист , се поставяха под блоковете лед , или направо се хвърляха , за да размърдат камарите , та да тръгнат надолу . Но тези канонади сякаш бяха за фойерверки , защото докато не омекнеше времето , ледът все си беше там .
Това меко време , обикновено през март беше проблем за гебранци . Улиците се превръщаха в реки , дворовете пълни , стаите на ниските тогава къщи , също . Столовете наредени на разстояние една крачка , по които стопаните крачат , да спасят каквото могат от покъщнината . Металиците накрая на Гебран разтърчани – „Жено дай чефтето” . Бум , бум , докато свърши джипането . Но никой не им обръща внимание , те все си гърмят . Вдигат тревога , а не мърдат при покана да се изнасят . Всъщност , всички са така , свикнали са и чакат водата да се оттече . Д-р Цукровски е вдигнат по тревога с чанта хапчета и прахчета , се вози в лодка с още един и обикаля наводнените улици . Лодкарят му вика; „Глей ги ба , докторе , те нямат нужда от нас” . По дворовете и улиците плават лодки и копани , натоварени с багаж и деца . Имаше много доброволци спасители – рибари и корнас младежи , бранниците с тяхната флотилия нагиздени солдки също са там .
Наводненията на Гебран , освен тъжни последствия , са носили и комични ситуации , които все още се носят от уста на уста . Една година 50-те Марица бе придошла много , беше обявено бедствено положение , та се наложи да раздават топла храна на сериозно засегнатите . Но завзеци като металците много , използват всяко сухо местенце за лихонлъци и за пиячка . Казаня с чорбата ври , те надигат шишето и чакат да се източи опашката пред казаня . Богдан Русев пристига за чорба с последните , но няма гювечка . „ Давай гювечката , какво чакаш” му вика Стефан мечката , готвача „нямам , вчупи гъ” „Давай шопите , като си я вчупил” Богдан се прибира на сухо при апапите , където си допиват и сърбат от гювечките . „Няма как , ки са къшикаме” вика той , защото е загубил и лъжицата (кашикане е ядене от една паница с една лъжица от няколко души) .
Наводняваше се и улица , сега Крайречна отсам Марица и успоредната на нея до халите . Водата там се вдигаше още , ако е придошла и Канаклийка , от сегашната автогара се спускаше надолу , пълнеше подземния канал от халите до Марица и избиваше през решетките . Сега наводнения няма . От каква вода тогава ставаше толкова лед , откъде идваше толкова , че и лятно време Марица беше пълна . Да оставим този въпрос на еколозите . Друг въпрос – защо навремето имаше само няколко острова , собственост на земеделски стопани , а сега остров до остров , така че моста не може да се види отстрани , освен от самолет . Също въпрос за еколозите . И за химиците – отпадните води се оказаха царска среда за плевели , жабуняци и неизвестни до сега водорасли . Мидичките , с техните криволичещи по пясъка следи изчезнаха преди половин век и още ги няма , яркордуто , най-търсената стръв от въдичарите – също . Едно време , ако си оправиш краката , измиваш го в Марица , сега , като излезеш от Марица , измиваш се на чешмата .
История за Жижика Митю от Гебран (Свиленград)
Написана от: Христо Полихронов
