BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 17
Георги Тенев взима 800 лири откуп в Лозенград
Войводата напада и пали села, с едно магаре превзема Дервишка могила
Георги Тенев определя себе си като куриер и войвода по време на национално-освободителните борби в Одринско. Той е един от тримата водачи на чети от Мустафапаша (Свиленград)в началото на миналия век. Другите са Александър Кипров и Христо Арнаудов.
От Лозенград започва разгромът на Турция в Балканската война Българската армия печели първото голямо сражение в Източна Тракия
Тенев изпълнява заповеди и действа под преки разпореждания на Върховния македоно-одрински комитет. Отначало доставя писма и прехвърля оръжие през границата. През 1900г. по нареждане на председателя на ВМОК Борис Сарафов и Павел Генадиев – бивш учител в Лозенград и Мустафапаша, по-късно представител на комитета в Пловдив, младият свиленградчанин организира чета, за да вземе принудително пари от богат арменец в град Родосто (днес Текирдаг). Планът не успява. На връщане четата отвлича край Лозенград гръцкия лекар Керемидчиоглу. Четниците получават откуп за него и с бърз марш се отправят към границата, след което поемат към Бургас. Действията на върховистката чета предизвикват т. нар. афера Керемидчиоглу. След разкритията турската полиция арестува много от ръководителите на революционната организация в Лозенградско и Бунархисарско. Над 40 души са осъдени и изпратени на заточение.
В края на юни 1903г. той взема участие в конгреса на Петрова нива заедно със съгражданите си Георги Василев – по това време учител в Одрин и член на Одринския революционен комитет, Димитър Катерински, председател на околийския революционен комитет, Анастас Разбойников – учител в Бунар Хисар, Яни Войнов – организационен деятел в Лозенградско и Бунархисарско и Христо Арнаудов,който е пунктов ръководител в Чепеларе. Илинденско-Преображенското въстание е звездният миг на Георги Тенев.Съгласно общия план на въстанието в района на Мустафапаша се предвиждат само четнически нападения с определена цел, а именно – да се принуди противника да държи местните гарнизони под непрекъснато напрежение, за да не може да отдели голяма част от тях срещу главните въстанически сили. Затова войводата получава заповед да нападне и разори турски села в околията.
Младият Георги Тенев става куриер на Вътрешната македоно-одринска организация още преди тя да стане известна и влиятелна. Именно той отвежда Павел Генадиевза учител в Лозенград, а по-късно – в един дъждовен ден, и Лазар Маджаров. Куриерството му се простира из Одринския вилает до Лозенград и Малко Търново.
Той е роден в Мустафапаша през януари 1864г. Преди да хване пушката, кара файтон из града и санджака заедно с брат си Стефан. „Веднъж возих един каймакамин с жена му. Под седалището на файтона имаше 300 броя от вестник „Странджа“, който се издаваше във Варна. От друсането не видях как вестниците излезли. Каймакаминът взе един и се зачете – той беше татарин и знаеше да чете на руски. Във вестника, освен другото, пишеше и за валията в Одрин, че бил женкар. По тоя повод мющерията ми направи забележка да не нося повече вестници в Турция”, пише Тенев в своите спомени, издадени малко преди смъртта му.
От ляво на дясно: генерал Стефан Тошев, командващ III армия (Добруджа), Главнокомандващият генерал Никола Жеков, полковник Стоян Пушкаров, полковник Йеротей Сирманов, подполковник Йосиф Петров, генерал Георги Тодоров, командващ II армия
След убийството на Иван Варсамов в Мустафапаша през ноември 1897г. турската власт разкрива архива на революционната организация и предприема масови арести. Варсамов е виден общественик, ползва се с огромен авторитет сред гражданството. За неговата смърт са задържани повече от 20 души, сред които и Георги Тенев.Той е осъден на доживотен затвор, но след 18 месеца, прекарани зад решетките, със застъпничеството на по-големия брат на Павел Генадиев – д-р Никола Генадиев, е освободен и пуснат да си върви.
„След този случай учителите Павел Генадиев и Стефан Дишлиев заминаха за България, а аз останах в Мустафапаша, като всеки ден се явявах на полицейска проверка. Така продължи близо година. По настояване на някои от по-първите хора властта ме установи на временно местожителство в Одрин, без право да го напускам. Един ден ми разрешиха да ида в Мустафапаша със стражар. С помощта на мухтарина (кмета) съставих заявление, подписано от няколко почтени граждани, които желаят да се завърна в родния си град. Властите разрешиха, но стоях 15 дни и избягах в България”, разказва Тенев.
Новата задача, която му поставя ВМОРО, е заедно с други дейци да пренася нелегално оръжие за селища между Марица и Черно море. Куриерът получава пушки и ги откарва с кола до границата, след което със собствени коне ги прехвърля в Турция. Складове за оръжие по това време има в Аланкайряк, Дерекьово, Елховско (дн. Воден), Голям Дервент, Константиново, Урумбегли (Лесово), Саранли (Оряхово), Любимец, Сива река и Харманли.
Георги Тенев играе главна роля в похищението на гръцкия лекар Костаки Керемедчиоглу през 1900г. „Войвода на четата, която го отвлече, бях аз, а четници: Христо Хаджиилиев от село Докузюк, Лозенградско, Георги Фотев от Одрин, Иван Юскуплията, Татул и Ованес от Родосто и Ставри Бунархисарлията. Отидохме до Родосто с цел да заловим един богат арменец и да му вземем парите за организацията. Седяхме 3-4 дни в лозето и си тръгнахме ядосани. На връщане, в Лозенградско, в местността Св. Фотида, решихме да причакаме брата на Керемидчиоглу, но тамошните учители не можаха да го изведат вън от града. Лекарят беше дошъл да види кравите си и го заловихме. Държахме го в плен близо две седмици и щом жена му изпрати поискания откуп от 800 златни лири, го освободихме. Сумата внесохме във Върховния комитет. На всеки четник дадох по 10 лири, за да се снабди с дрехи. След това цялата чета се скри в Македония – Струмица, Дойран и Сер”, отбелязва войводата в своите мемоари.
„След конгреса на Петрова нива ми се повери чета с район от Арда до Марица. Четниците ми бяха около150 души, предимно от Свиленградско и Новозагорско. Имах и един офицер – Вълчо Славов. С нас беше и съгражданинът ми Христо Арнаудов-Афуза. Задачата ни беше да нападнем турски села през Преображенското въстание. И наистина нападнахме село Сюлбюкюм (Малки Воден), но не можахме да го запалим. Турската войска ни обгради и държа така цяла нощ и цял ден. В сражението жертви не дадохме и се оттеглихме в Балкана. Тогава Христо Арнаудов се скара с мене и се отдели от четата.
През въстанието нападнахме едновременно турските села Кюстюкьово (Костур) и Коджаапли (Лисово). Беше по харман време – запалихме ги иизгоряха. В сражението турската армия ни обстрелва с артилерия. При Костур дадохме 12 убити, а при Лисово – 6. Българският граничен командир в Студена подп. Караиванов ни заповяда да превземем село Дервишка могила. С четата го нападнахме безуспешно два пъти и дадохме 5 убити. По време на сражението цялото българско население в селото премина границата и отиде в България. Дервишка могила превзехме с едно магаре, което купихме от един контрабандист. Като знаехме, че то е свикнало да върви само по пътя, без водач, натоварихме го с 4 бомби по 5 кила едната, които турихме в дисаги. Турците го заловиха, мислейки че носи контрабанда, но бомбите се възпламениха и избиха цялата застава. Тогава от върха се спуснахме към селските къщи.”
Като виждат, че селото е овладяно от българите, местните жители се завръщат, вземат покъщнината си, храната и добитъка и отново минават границата. Те се установяват временно на полегат планински скат край браздата и така образуват село Крумово (дн. Планиново).Въстаниците държат Дервишка могила в ръцете си цели два дни. С пристигането на турска войска и артилерия те се оттеглят към Студена, но след една седмица се получава заповед за разформироването им. Това е последната акция на войводата Георги Тенев. След разпускането на четата той заминава за Ямбол, където по нареждане на вътрешната организация остава в града да зимува.
Хуриет – враговете сядат на една маса
Изготвено от: Иван Чончев
