BulgarianБяха чифчийско семейство , но бай Петър не беше от работливите , та стана куржия . Той беше по дернеците , та обикалайки черменската ува , все търсеше да спре някой на лаф . По пладне , когато момчетата пладнуваха добитъка на Касабайолу – гол от върби пясъчен бряг , на половината път до Чермен , пристигаха и други , скарани с работата .
Бай Петър също беше там хем да огледа хората , които обикновено правеха бели , хем и той да се изкъпи , захвърлил пушката на брега . Беше по приказките и новините , търсише си слушатели . А и другите го търсеха – беше забавен с махленските си лафове . През другото време , за да си няма работа с пакостниците по бостаните , той обикаляше из тесните пътища и навикваше; „Ида , идааааа” , по някога и пукаше с манлихерата .
През Втората световна война дернеците бяха мъжки – да бистрят политиката . Таман за бай Петър работа , той беше политикан и не изпускаше нищо от новините . Беше неграмотен , но вестник Папагал винаги беше в ръцете му , нарочно му го даваха , да видят аджаба как ще го тълкува . Този вестник всички събития отразяваше с рисунки и карикатури – фронтова линия , кой кога и къде влязъл в чувал , я германци , я руснаци . Руснака беше мечката , англичанина лъва , американеца чичо Сам с високип цилиндър . Бай Петър тълкуваше рисунките твърде точно и гръмогласно обявяваше събитията; „Глейти ги ба , хора , тва тайленците били ен гевешек хора , германците върят прави , а тия лежат в окопа . Ингилизите пък , ньль са политикани , гледат с биноклуту и дават интифата” . Тогава вървеше и вица за италианците на фронта ; Когато офицерът скачал в атака , викайки „авантии” , войниците ръкопляскали от окопа и го брависвали; „Браво капитане , брависимо” . „а японците , бай Петре , те ко праят” , питат отстрани хем за бъзикня , хем да научат от него нещо , което не са чували другаде . „Аа – веднага захапва бай Петър , – ей ги жапанти , тий са много ниска , та германците ги ръчкат да ударят мириканците в гръб . Пък жапанти млогу ируплани имали пущинти . Виж ги на , на каква голяма ада ги праят на дарперушан , цели параходи фъркат на въздуха” . За какво му е на бай Петър да знае да чете . С помощта на Папагал , той точно и образно съобщава ловното място на американския флот – Пърл харбър . „Бай Петре – подкачат го младите , – на таа голяма ада дето е нарисувана тука пише – пърр-ли хъбри ….” . „Амм – заеква Петрето , – пърли значи за пърлита ги смятат мириканците , ама тия жапански пърлита аратик , са били рогати , ей да дигат цели параходи на въздуха” .
През последната година на войната пък се навъртат около него , защото в махалата или са неграмотни , или не купуват вестници . „Ква е хавата неска , бай Петре” , питат го . „Хавата се обърна , аратик , глей гу Хитлер перчана му фръкнал и кряска на генералти си , а Сталин с тоо арнаутски пищоф , също кряска. И гърми – комита и отгоре е тоо Сталин ей . А то чувал видтиль гу – пълен с германци . Ама чувал аа , цял харар” .
Черменците през фашистко повече бяха комунисти , или се пишеха за такива . Бай Петър не беше никакъв , неговата партия беше дернека .
Беше ли на баня – старата баня в Свиленград
Написана от: Христо Полихронов
