BulgarianОще от турско е имало градски контета в Свиленград , които са шили костюмите си в Одрин и са поръчали шапки , вратовръзки и обувки от чужбина . От по-скорошните са запомнени Езоп , Форти , Ушака , Картела и други . Най-се помнят ония , свързани с някаква комична ситуация . Един от тях е Езоп .
От всички най-много той се грижеше за косата си – намазана с брилянтин походката също бяха контешки и не пропускаше да огледа всяка хубава и като него наконтена мадама . Минавайки веднъж по моста , той забелязал от далеч хубава жена и за да не се разминат без да си оправи алаброса , бързо вади гребенчето и се чеши . Изглежда е била доста припряна тази козметична операция , та взел , че паднал от моста надолу . Не се намерил никой да влезе в Марица, та решили да повикат пожарната . През това време се насъбрали още хора , а като дошли пожарникарите , станал голям жумбиш . Първата работа на Езоп , докато се изправи до гърди във водата , била да си извади гребенчето . Докато отгоре ту ахкат , ту се кискат , той внимателно си разресва косата с една ръка , а с другата приглажда мокрия си алаброс .
Жеко Картела като ученик носеше шинел до петите на мода бяха тогава дългите връхни дрехи (като отново сега) . Панталона , вместо нормалната за ученици ширина на крачола , е клош , изгладен до остър ръб , с широки маншети . Обувките лъснати – жам , муха да кацне , ще се разкрачи . Шапката накривена над едното ухо и против правилата , без пружина и доволно смачкана назад , козирката лъсната „кърлеж” – плод от декоративно , отровно растение , с които всички си лъскахме козирките . Яката на шинела широко разтворена не по правилата , а жълтите копчета с корона лъсната с кадифе , малките копчета на цепката отзад едно до друго . И сега да го питаш колко копчета е имало отзад , отговора му е готов – трийсет . Ако не беше той да разправя стари и нови истории , свиленградските легенди досега да бяха забравени .
Фоти Ушака не беше конте в комичния смисъл , но докато умре , ходеше изправен , прилично облечен и с грижливо поддържани тънки мустачки . Минаваше за трезвеник , но в края на краищата самотната старост си каза думата , в последната година го виждали всеки ден да си купува по половинка ракия от желювия магазин , току до къщата му .
Самоубийството на везир Мустафа , една легенда за Свиленград
Автор : Христо Полихронов
