BulgarianСамоубийството на везир Мустафа , една легенда за Свиленград .
Ако някой ден посетите Свиленград – вратата , която днес свързва ЕС с ориента , ще ви направи впечатление един стар каменен мост над река Марица.Той е построен през 1529 г. по нареждане на Мустафа паша – везир на един от най-великите владетели на Османската империя Сюлейман I Великолепни . Неслучайно старото име на Свиленград е Мустафа паша кьопрюсю (Мостът на Мустафа паша) , защото везирът е направил себап (добро дело) за местните хора .
305 Свиленград. Мостът на р. Марица. Пощенска картичка, 1939г.
Легендата разказва , че след приключването на строежа султан Сюлейман I бил възхитен от великолепния мост и поискал да го откупи . Хитрият владетел веднага си направил сметка , че от него може да печели пари , като прибира такса за преминаване . Мустафа паша се опитал да разбуди господаря си , но падишахът бил непреклонен . Султанът предложил на везира да му брои 40 000 гроша , изразходвани за строежа , и му оставил само едно денонощие за размисъл – или да се съгласи на продажба , или ще бъде свален от поста и изгонен . Мустафа паша мислил цяла вечер как да успее да запази моста за хората . На сутринта взел съдбоносно решение – да се самоубие . От умрял никой нищо не иска , си мислил пашата . Това бил единственият достоен изход от заплетената ситуация . Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова.
Когато на следващата сутрин султанът разбрал за самоубийството , гневът му бил неописуем . Владетелят побеснял , че със смъртта си визирът му отнема възможността да стане собственик на моста . В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва – който пръв премине през моста , да загуби най-свидното , което има . Клетвата бързо стигнала до жителите на града и дълго време никой не се осмелил дори да стъпи на моста .
Със свито от тъга сърце бащата на Мустафа паша гледал от прозорците на своите сараи безлюдния мост и мрачно клател глава – саможертвата на сина му се обезсмислила . Поболян от загубата на чедото си , старецът преживявал и опорочаването на най-благородното дело на своя син . Хората строели дървени бродове или пък преминавали с лодки на отсрещния бряг . Никой не искал клетвата да се стовари върху него с цялата си мощ . Един ден , твърдо решен да премахне проклятието , старият паша тръгнал по моста , защото нямало какво да губи след смъртта на сина си .
Така свършва легендата за моста на Мустафа паша . Тя не е документирана и единственото , което е останало , е една мраморна плоча , на която пише на арабски: “Този мост построи , когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан – бог да го покровителства за това , което създава…..
И то бе най-дълготрайното негово добро дело през годината , на дата , на която стана едно вечно добро дело”
Невероятна легендата за Мустафапашалийският – Свиленградския мост
