BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 13
Свиленград се облага сам с училищен данък. Преди 120 години
Класните стаи не достигат за всички ученици, приемат само по-едрите
През 90-те години на 19 век позападналите след Руско-турската война училища в Свиленград се въздигат отново. Този напредък е постигнат с последователни и енергични действия на българската църковна община, настоятелството на училището при храм „Св. Троица” и даскалите.
Директорът Ст. Разбойников и учители от прогимназията през 1920 -1921 г
Назначеният за главен учител Георги Фотев успява за няколко години да превъзмогне изоставането и да нареди училищата до едни от най-добрите просветни средища във вилаета. По-късно за извършените успешни реформи той е издигнат от Екзархията за главен инспектор на българските школа в Одринско. Неговото място заема Георги Саманджиев, който през 1894г. завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий”. По-долу поместваме част от спомените му за това как са се учили децата в Свиленград по онова време и колко силно е било желанието на техните родители да ги видят образовани.
През 1894г. в Свиленград имаше две първоначални мъжки училища в махалите Канакли и Гебран, едно девическо в Баяндър и едно трикласно в Канакли. Същата година с Павел Ковачев свършихме гимназията в Солун и бяхме назначени от Св. Екзархия за учители в родния ни град. Аз станах учител в Канакли, където ръководех първо отделение и преподавах в класовете със заплата 30 наполеона, разказва Георги Саманджиев.
Дотогава момчета и момичета се учеха отделно. Със започване на работа въведох съвместно обучение на децата от двата пола. Мои ученици в първо отделение бяха Александър Тъпчев, Спас Разбойников, Илия Стефанов, Вангел Бургуджиев, Христо Манафов. В трети клас бяха Георги Пънделов, Желязко Недялков, Желязко Хаджиатанасов, Георги Василев, който по-късно стана училищен инспектор, Васил Маринов, Желязко Метларов, Александър Попов, а ученички – Василка Гачева, Георгица Караколева, Шидери Михайлова. Учениците във всички основни първоначални училища и прогимназията бяха около 720.
За първо отделение имаше много деца, може би за две и повече паралелки, но поради липса на средства и помещения, не можеше да има повече от една. Измежду многото момчета и момичета трябваше да подбера по-големите наглед. Не им исках кръщелно свидетелство, защото биха се събрали над 150 деца. Някои дохождаха и си показваха падналите зъби в устата, като настояваха да ги приема в училище, свидетелства Саманджиев.
Ученици със своята класна наставница пред входа на Червеното училище
Приетите в първо отделение ученици и ученички седяха на чинове. Останалите седяха край стената в стаята и учеха това, което учат другите. Те бяха доброволци – за тях посещаването на училище не беше задължително. В края на годината някои от доброволците минаваха в по-горно отделение заради активното им участие в обучението. След часовете и след молитвата учениците излизаха на двора и се нареждаха в редици на групи по махали. Съветвахме ги да вървят мирно и да поздравяват хората из пътя, както и домашните си.
Зиме при голям студ много деца оставаха да обядват в класната стая, като наобикаляха печката. Обядът им беше домашен хляб (малцина си позволяваха чаршийски), праз лук, сланина, пиперки туршия, маслини. За класна стая на първо отделение служеше най-голямата стая от старото училище, която е служела за обучение на учениците по взаимната метода, с широк и висок амвон пред чиновете. Отоплението не беше достатъчно добро поради липса на дърва, но никога нямахме дървена ваканция, както ставасега. Много пъти децата донасяха от дома си някое дърво за печката, продължават спомените на преподавателя.
Главен учител по това време беше Тодор Петков, а учители – Ангел Чалъков, Стефан Дишлиев, Атанас Кирков и аз. Църковната община ни изплащаше заплатите, но нередовно. Никому обаче тя не остана задължена – макар и със закъснение всеки учител си получаваше възнаграждението.
Средствата на църковната община се събираха чрез лингер от богомолците в празничните неделни дни и дарения. Тогава църквите бяха препълнени, особено зимно време и по празниците. Хората като че ли бяха по-щедри и по-съзнателни, защото всеки доброволно даваше лептата си за църквата и училището. Пак тогава беше узаконен да се събира от българите данъкоплатци училищен данък(мектеб парасъ). Той представляваше една десета от царския данък и се събираше от махленски бирници (таксилдари), след което се внасяше в църковната община. Бирници в махала Канакли бяха Анастас Каракачанов и Димитър Сидеров, в Баяндър – Гьорчо Куртев, Вангел Таушанов и Никола Георгиев. В Гебран главен бирник беше Ангел Златанов.
Узаконяването на училищния данък чрез властта е станало така. Църковните общинари избрали една комисия помежду си в състав: архиерейският наместник свещеник Стойко Янев и общинарите Крушо Хаджижелев и Боню чорбаджи. Те отишли при околийския управител и го заговорили: „Каймакам ефенди, нашият султан, бог да му дарува живот и здраве, обича просветата, защото царството има нужда от просветени поданици. И ние, изпълнявайки това царско желание, мъчим се да поддържаме нашите училища в града, но нямаме пари. Ето защо ви молим да заповядате наши бирници да събират за училищата ни 10 на сто мектеб парасъ. Иначе трябва да ги затворим, а щом това стане, едни деца ще напуснат и ще останат прости и неуки, което е против желанието на султана, а други ще отидат да се учат в чужбина, което ние не желаем“.
Първо отделение с класна наставница Стефка Величкова – 30.06.1931 г. , пред църквата Св. Троица
Каймакаминът, като изслушал думите на общинарите, позамислил се и рекъл: „Много добре. Така е, както казвате, но за да стане, трябва да питам вали паша“. Като знаели, че ако се пита валията, той няма да позволи, общинарите казали: „Каймакам ефенди, за нас вие сте цар и валия. За нас вашата дума е закон, затова няма защо да се пита валията. Щом разрешите и заповядате, никой няма да се противопостави“. Каймакаминът, поласкан от хубавите думи, заповядал на своя глава на бирниците да събират върху царския данък училищно право10%. Така благодарение на авторитета, тактичността и умението на нашите първенци се узакони издръжката на училищата в Свиленград, пише Георги Саманджиев.
Съществуването на училищния данък продължи до късно, когато турците разбраха, че в града има революционен комитет, който за свои цели събира пари от гражданите. През 1894г. църковни настоятели бяха Крушо Хаджижелев, хаджи Илия, Васил Вапцаров, Стефан Хаджиколев и Боню чорбаджи. Епитроп касиер при църквата „Св.Троица“ беше Анастас Пънделов. Същите образуваха църковната община. Неин председател беше архиерейският наместник свещеник Стойко Янев. Училищни настоятели бяха Иван Варсамов, Христо Хаджиколев и Димитър Бояджиев, всичките ученолюбиви и добри българи. Това четем в спомените на Георги Саманджиев за неговото учителстване в Свиленград през 1894 и 1898г.
Каймакаминът глобен за мектеб парасъ
Официалната турска власт се опитва да забрани училищния данък през 1903г. Заповедта е издаденапо донос от малката гръцка колония, че част от парите отивали за революционния комитет, пишеГеорги Василев, който завършва Одринската гимназия и е назначен за учител в родния си град. Лишени от основния източник на финансиране, учителите остават без заплата, а училищата – без издръжка.
Архиерейският наместник и други влиятелни българи на няколко пъти правят постъпки за отмяна на забраната, но са наругани и изпъдени. Тогава общинарите взимат решение за по-твърди действия. В една тъмна нощ е задигнат конят на турския каймакамин. Той е отведен отвъд границата – в село Момково. След няколко дни конят е върнат на собственика му, който получава писмо със следния текст: „В тридневен срок да се възстанови събирането на мектеб парасъ за българската община. Загдето каймакаминът се вслуша в гръцките сплетни, налага му се 10 лири златни глоба. Ако не бъде изпълнено едното и другото, той ще отговаря с главата си”.
Според Георги Василев ултиматумът, написан на български, турски и френски, има въздействието на гръм от ясно небе. Още на втория ден околийският управител плаща глобата с посредничеството на Михаил Хаджистефов, за което получава надлежна квитанция. От конака съобщават на настоятелството, че училищният данък в Свиленград може да се събира свободно.
Иван Вазов отхвърлен за зет в Свиленград
Изготвено от: Иван Чончев
