Bulgarian150-годишно дърво пази родова памет в село Райкова могила
Екипът на info4trakya засне видео със Сидер Атанасов Желев, който е роден на 22 март 1939 година в село Райкова Могила.
Той ни разказа за дървото засадено от прадядо му Костадин Гачев преди 150 години.
Екипът на info4trakya, благодари и на Стефан Атанасов от село Райкова Могила за съдействието и инициативността по проекта.
Една величествена топола вече 150-години се извисява в местността Клюнка край село Райкова могила. Тя е живият свидетел на историята и своеобразен паметник на моите прадеди и деди, разказва Сидер Желев, чийто прадядо навремето е засадил кавака. В момента това е едно от най-старите дървета по нашия край и със сигурност е едно от най-стабилните – обиколката на ствола му е с широчина от цели 6,80 м.
Дядо Сидер, без да знае че го снимаме
Дървото е засадено от Костадин Гачев, моят прадядо, разказва Сидер Желев. Родът му идва от истанбулския край. Когато дядо Костадин се сдобива със собствена земя в местността Клюнка, той решава да посади дърво, продължава разказа си райковецът. Едва ли, когато е посаждал дървото прадядо ми си е мислил, че то ще доживее 150 години, смята дядо Сидер.
И когато следата е по-голяма дори от разбиранията ни
Дядо Коти, както е бил известен в селото, е бил убит от потеря на башибозуци, която го е преследвала, докато той се е опитвал да спаси стадото си, е записано още в родовата история. Дървото е станало свидетел и на Балканската война. Дядо ми, Димитър, който е първороден син на Костадин, се е сражавал в нея, разказва Сидер. Той не е загинал в битка, а умира малко по-късно в къщата си и оставя шест деца сираци. Едно от тях е била моята майка, е записано в родовата история. Прадедите на дядо Сидер – майстори дърворезбари и зидари, са участвали в съграждането на църквата в селото. През 1913 година тя е опожарена и срината до основи. Кавакът помни още и историята на бащата на Сидер, който по тоталитарно време е гонен от властта и прекарва три години в Турция, а после 34 години в Германия. Едва на старини той се завръща в родното си село, където е починал през 1984 година.
Дядо Сидер на фона на 150 годишната топола
Мъчно ми е, че хората вече не пазят историята на родовете си, не са патриоти и родолюбци, казва дядо Сидер. Има такива, които въобще не се интересуват от къде произлиза коренът им, казва тъжно той. На младите българи, които са напуснали страната, бих казал да намерят начин да се завърнат, а на тези, които все още стоят тук – да не тръгват, казва родолюбецът. Надявам се младите все повече да обичат народа и родината си и да пазят историята на своите деди, завършва дядо Сидер.
Дядо Сидер със 31 годишната си Лада. Пример за ценности, това липсва на сегашното поколение
