BulgarianСвиленградски речник , лафове и фрази – част Д .
Да – Когато . „Да гъ фаним , тогава ки приказваме” – когато я хванем (рибата) тогава ще приказваме .
ДАА – Потвърждение и отрицание . „Дана ли нещо ?” „Даа” – с постепенно издигане на а-то , значи да . „Хрипкай ко чакаш!” „Даа” с постепенно снижаване на а-то , значи не , може да падне ако скочи .
ДАМА – Обор . Тукашна дума , употребяват я повече гебранци (Жители на Свиленград) .
ДАЯ́К – Бой .
ДАЛДИ́СВАМ – Гмуркам се . Всички свиленградчани мога да далдисват даже преди да се научат да плуват .Навремето когато Марица беше чиста и все още се намираха миди и яркорду , всичко се сипваше там в горещите дни – жените , уж да перат , се капеха с децата си , старци със съпун , закачен на шията , се плискаха .
Далдисахме има и друг смисъл: „Вече далдисахме , давай да върви” . Значи , хванали са нещо опасно , връщане назад няма .
ДА́РМАДАН – На пух и прах . „Тия пущини (мишките) , направили ми въсраба дармадан!”
ДА́РПЕРУШАН – Като дармадан . „Тяя деца ги оставиха сами , та напрайли всичко дарперушан!”
ДЕМЕ́К – Значи . Не всякога е значи , думата клони повече към въпросителна . Пр: „Ако не излезем , това значи да останем без хляб” . Тук думата „значи” не може да се замести с „демек” . Ако мъжът каже на жената „демек няма да излизаме” , той се допитва до жената .
ДЕРЕ́К – Стълб . Преди да се появят бетонните стълбове , електричеството и телефонните линии минаваха по дървени дереци . Дерек беше и дървото , което подпира гредата .
ДЕРНЕ́К – Събиране надвечер пред пътната врата на приказка хората . Там жените ( не рядко и мъжете) си разменят информация какво е станало из махалата . Смята се , че от там тръгват клюките .
ДЖИ́ЗГА – Детска игра с колело . Колелото от арматурно желязо се тика със специално закривена желязна пръчка .
ДЖИПАНЕ́ – Патрони за ловна пушка .
ДЖИЗДА́НЬ – Платнена торбичка с връв за прикачване през рамо . Това беше чантата за учебници и тетрадки на по-бедните деца , но някои от по-богатите се срамуваха да носят на гърба купеното сандъче и също бяха с джиздани .
ДЖУРАЛЕ́К – Цицина на главата . Децата едно време често ходеха с джуралеци , защото игрите не бяха електронни както сега . И не по-малко развиваха въображение при толкова много игри на открито .
ДИЗИ́Я – Навървена на връв , или на върбова пръчка риба . Малките нямат живилници , затова често змии и раци им измъкваха по някоя риба от дизията .
ДЮ́БИДЮС – Съвсем . „Дюбидис същия” – съвсем същия .
ДИХТИ́ – Задъхан . „На кучето му пече , често-често дихти” .
ДИ́ШАРА – Махай се . „Дишара от тука бе , пикльо!” .
ДИВАНЕ́ – Лек , несериозен човек . Една от богатия арсенал обидни думи на свиленградчани .
ДИКА́НЯ – Сглобка от дъски (червен як , чам ) , извита като дъно на лодка с размери около метър два . На долната страна са втъкнати на гъсто остри парчета от кремък . Тези кремъци (кремъли) режат сламата от разпръстнатите снопи жито . Като се надроби добре , сламта се отвява с дървена лопата , за да се отдели от зърното .
ДИП – Покрива се горе-долу с „доста” . „Дип си е харна булката” , „Дип си е харна направата” .
ДЮЛЬБЕ́НЬ – Женска забрадка за глава . Тук , в Тракия дюлъбените са с тъмен цвят – черни , мътно-кафяви , тъмносини .
ДРЪ́ГНА СЪ – Чеша се . Но не с гребен . Чешеш се където те сърби , ако ти е мръсна главата , ако имаш заздравяваща рана и пр. .
ДОНЬ ГУ – Донеси го . „Донь гу” м. и ср. Род . „Донь гъ” – ж. р. .
ДОКО́ПАХ ГО – Настигнах го , хванах го , фчопках го .„Най-после се докопах до вратата” – най после се добрах до вратата .
ДОР – Двор . От авлия , по пътя на словесния напредък до двор , та – дор .
ДУВАР – Стена на къща . Има по-тесен смисъл от „стена” , не можем да кажем дувар например на язовирната стена , или стена на пътната тухлена ограда .
ДЮСТАБАН – Дюстабанлия – човек с равни ходила , който не може да носи нормални обувки . Такива не ги вземат войници . Един нашенец , който едва ли е знаел , че е дюстабанлия , защото цял живот е ходил с цървули , отишъл в Одрин да си поръча обувки . Събува си десния крак да му вземе мярка обущаря турчин и чака . Майсторът му вдига ходилото и отсича: „Сен дюстабан , бе артик!” . Дюстабан , дюстабан , обува си кротко нашенеца цървула , качва се на колата и подкарва воловете . Какво е мислим по пътя за Свиленград не се знае , на Якъка , амен над града , си спомня думите на турчина , изплюва цигарата и обръща глава назад . „Сен дюстабан имънна сиктим турчин а !” – Ти си дюстабан , твойта майка турска а ! .
ДЮНЯ – Дюля .
ДЪГЪДЪК – Върви подскачайки .
ДЪЛЬ – Дали . „Дъль ки га земи , мъри ?” „Уха , той умира за ней” .
ДЪРМОНЬ – Кожено сито , (решето)
ДЪХУДА – Идва пристига . „Търчити марицата дъхуда!” , „Бягай куржийта дъхуда!”
Свиленградски речник , лафове и фрази – част Е
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́
