BulgarianБАШ АВДЖИИ – Свиленградски истории
И двамата бяха баш авджиите на махалата . За разлика от Качамака , бай Георги беше и баш рибар . За да компенсира тази разлика , Качамака минаваше край къщата на Топала с нанизани на колана гурги ,зайци пъдпъдъци , понякога и вчерашни , та да са повече . Когато са в група , на мъжки дернек , както се знае , всеки се хвали и послъгва , но когато Топала го няма . Качамака го кълве задочно; „Аба къв авджия е Топала , той с таа куца нога , сур – сур ,пъди дивеча , само дето хаби джипането . Затва се самичък ходи” . Те , авджиите рядко ходеха по двама , такъв беше авджалъка по онова време – кой когато си иска излиза и бие каквото му се изпречи на мушката . Мямаше дружинки – мружинки . А бай Георги излизаше сам , не защото беше бракониер като всички , а защото не искаше да дели с другите удареното . Когато Качамака го няма на дернека , той се киска та се къса ; „Аба , остай го тоо фалипръцлю , гургите на кръста му оскубани , мирисат , намира ги отворени по стърнища и ги прибира , вижте ме демек . Бил майстор по юрдеците . Нааа юрдеци , прибира си мюретата и ги туря в торбата с главата надолу , да им са видат опашките” . А самия той Топала се хвали най-много от всички; „Гурги ама ,цикуть веднъж пуснах о паднаха десет , втори път не натиснах кундака . А юрдеци – до мойто гюме си правят събрание , удрям си колкото ми трябват и се прибирам” . Те двамата си погаждаха и номера; Понеже гюметата им бяха съседни , когато кацнат юрдеци до гюмето на единия , другия гърмял да ги прогони . Веднъж Топала изпреварил Качамака и пуснал мюретата му , а оня ги гръмнал като диви . За да си отмъсти , Качамака сложил в даулите на Топала умрели риби , скапани , а на другия ден го бъзика; „Георге , ти май вчера направи работа , напълни копанята с прясна риба , а ?”
Що се отнася до бъзикни , бай Георги не подмина и сина си Димо . Димо лежа в затвора заради бягство в Гърция , та като го пуснаха – няма пушка , няма нищо и се запали по рибарлъка . След като почука година – две щайги на гарата , си купи моторче Балкан и хукна по Ардата . Той , иначе начетен , беше слаб по каране на мотор , та смени две-три балканчета – все му задирали буталата на Сокол чешма , там поливал двигателя със студена вода , да го охлади . По този случай баща му го закачаше , ама не задочно , а пред него и пред нас „Аба , нашия Димо напоява мотора на Сокол чешма , нали там селяните спират да напоят добитака си” .
Бай Георги беше работлив човек , с куция си крак направи семейството си заможно , обработваше 20 декара и всяка заран мъкнеше гюма с мляко и бакърчето с биволско масло в бурчилото – имаше за продан и за вкъщи ,имаше и цвик за прасето .
Бай Тодор Качамака и бай Георги Топала отдавна се преселиха горе , сигур и там си къскандисват , нали вярващите казват , че там имало добри и лоши ангели , които си погаждат номера .
Дядо Колю Колвермезов черменския кмет – Свилнградски истории
Написана от: Христо Полихронов
