BulgarianТой беше кротък човек , аргюнлия , но по своему хитър и находчив . Навремето са били заможно чифчийско семейство с много земя , бая биволици и хергеле коне , но преживяха изселване в Даалъка , заради бягството на сина му Стефан (Джеки) , та напоследък дядо Иван ходеше (до гебранската кръчма и обратно) доста неглиже .
Пушеше качак , стрит тютюн , завит в парче вестник . Последната година преди да умре , некролозите на автобусната спирка до тях и от дерека до спирката , се губели , та се налагало често да лепят нови . По някое време се разбрало каква е работата и викат на бабата му; „мър бабо Добро , дядо Иван изпуши некролозите” . „Кажи му да не прави тоо грях , ки му дадем вестници колкото иска” . Докрай пушише и си пийкаше . Колкото му даде бабата – заключваше салмата с бурето , носеше ключа в пояса си и му отпускаше по малко , уж да не ходи до кръчмата . Но когато се здобиеше с някоя стотинка , пак прескачаше , та го закачаха ; „Аба , дядо Иване нали бабата ти дава вино , защо си харчиш парите” „ Аха дава ми колкото за мъдци” , отвръща той и показва нокътя си .
Той , горкия , от черменската ова по-далею не е ходил , та веднъж сина му Господин (Диню) като студент го завел в София , да види „голямо село” . Застанал той на един тротоар и се чуди; „Ава , Диню , тоо народ … сегдан ли е така” . „ Сегден тате” . „Значи сегден панаир” . Освен на кръстовденския панаир , къде е ходил човека . „Харно ама – продължава да размишлява той – като ти са приходи негдя нужник” . „А как да няма , ей го клозета пред нас” , успокоява го Диню . Прекосяват улицата , гледа дядото този голям като къща клозет , но влиза , хем да пусне вода , хем да се похвали на гебранци , че е пикал насред софийския панаир . Добре ама , неграмотен е и влиза в дамската тоалетна . Хеля излиза от там без произшествие , а Диню му се кара; „Аба , тате , ти влезе в женския нужник” . „Аде , аде , това дето го изкарах да не е за мъжко” , дума дядото и се окопчава .
История с Апар семкаджията от Свиленград
Написана от: Христо Полихронов
