BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 3
Първа и втора класа имало в хамама
Дъщерята на султан Селим строи баня в Мустафапаша по класически план
Турска баня – 297.5 квадратни метра застроена площ. Част от ранно селище, възникнало след изграждането на каменния мост на река Марица в Мустафапаша през 1529г. Автор – неизвестен. Унищожена автентичност на непосредствената среда.
Старият хамам , преустроен в градска баня , 1936 г.
Това е кратката характеристика на хамама в Свиленград, направена от специалисти на Националния институт за паметниците на културата при проучване на сградата преди няколко години. Под неавтентична среда трябва да се разбира наличието на кръстовище в близост и изградения буквално на метри от хамама 10-етажен жилищен блок.
Чистотата е половин вяра, казва пророкът Мохамед и обявява посещението на банята за задължително. На Мохамед приписват и откритието, че топлината на водата в големите къпални увеличава плодовитостта. Затова в Ориента съществувал специален ритуал за къпане на мома.
Хамамът в Свиленград е единствената част от османския архитектурно-строителен комплекс, освен моста, достигнала до нас от времето на великия строител Мустафа паша. Този ансамбъл от сгради, за когото разказахме в предишния брой, се е състоял от прилежащи към каменния мост кервансарай, баня, джамия с имарет (приют) и малка чаршия – всичките с оловни покрития.
Предполага се, че те са построени през втората половина на 16 век от дъщерята на султан Селим. Султанът имал особена слабост към виното и хамамите. Той дори умрял в хамам – заиграл се с една млада хубавица, тръгнал подире й, но се подхлъзнал, паднал и повече не станал. Но това е друга история, за друг хамам.
Оригиналната турска баня в Свиленград във вида, завещан от султанската щерка, се запазва близо 300 години. През 19 век тя е съборена и на нейното място е изградена нова. Скоро след построяването й сградата е подложена на поправки, правят се пристройки към основното ядро, вероятно с оглед на увеличената численост на населението. Третият строителен период е от 1936г., когато хамамът с решение на тогавашната общинска управа става градска баня.
Сведения за преустройството на хамама в обществена баня ни дава Живко Грозев. Той пише следното: „Като дете съм играл около хамама. Той беше полуразрушен. Имаше хасърджии вътре – понеже беше влажно, топяха си там саза, за да правят хасър. След това общината направи баня за населението. За да докарат вода, изградиха кула. Кулата е допълнително правена, поставиха помпа в нея за водата. От старата турска баня остана само куполът, но в представите на свиленградчани сградата продължава да бъде хамам. Съблекалнята в стария хамам е била една, а в градската баня съблекалните бяха вече две – една за първа и една за втора класа. Учениците се къпехме в долната класа.“
Старата баня в Свиленград
Турците по принцип не придават голямо значение на фасадата на обществените сгради. Вътрешната архитектура обаче е винаги помпозна. Банята до стария мост на Марица е построена по класически опростен план. Състои се от три части. Първата е соуклък – хладна галерия, украсена с витражи, в средата с шадраван, където посетителите се събличат, разговарят, пият освежителни напитки. Оттам те се отправят към съджаклъка – гореща зала за миене и масаж, който се прави на специална каменна маса (ташгьобек). За загряване на водата се използва отделно помещение – кюлхан.
Вътрешното пространство е с внушително въздействие поради голямата височина и едрите пространствени елементи. Куполите са с фантастични форми. Те стъпват върху трампи, които оформят прехода на квадратното по план помещение към полусферичния купол. Светлината е малко – процежда се през тесни отвори в свода на купола. В полумрака на колоните миналото на Османската империя става настояще, а времето сякаш попада във вечен плен на тишината, покоя и съзерцанието.
Хамамът и намиращият се наблизо кервансарай са големите строежи в Свиленград през 16 век след построяването на моста. Тяхната основна функция е да обслужват преминаващите пътници. В хамама те намират истинска благодат и могат да се освежат след дългия изнурителен път. С течение на времето къпането с всичките му обичаи става достъпно и за махалата от предмостието. Но само за по-заможните. Бедните продължават да се топят във вирове на Марица.
Хамамът се ползва дълги години след неговото построяване както от мъже, така и от жени. Разбира се, къпането става в различни отделения. Турците смятат, че колкото и ревнив да е един мъж, той трябва да позволи на жена си поне веднъж седмично да иде на баня. Така хамамът се превръща за жените в своеобразен клуб. В него те прекарват понякога от сутрин до вечер, сърбат кафе, хапват сладкиши, разменят клюки, сватовничат, оглеждат телата на бъдещите булки, дрехите, бельото, накитите им. Докато мъжете отпиват шербет на сладка приказка край шадравана, жените се гримират, къносват, сплитат косите си, почернят веждите си. Банята помага за всичко: на бременните – да родят, на родилките – да се очистят, на болните – да оздравеят. Тя е панацея за много болести. Съчетанието между релаксиращото свойство на камъка и отпускащия масаж на ташгьобека дават изумителен ефект при лечение на бронхит, астма, холера, простуда и дори хроничен алкохолизъм.
С хамама в онези далечни години са свързани особени вярвания и традиции. Неговото предназначение не е само за освежаване на тялото. Сред влажните му пари се извършва духовно преображение – хамамът е храм, в който се измива душата.
Свиленградски строители 1925 г
Ангел Вълчев:
Градската баня – красива, боядисана и чиста, беше голямата гордост на свиленградчани. Вътре в просторното сводесто купе, около стените бяха наредени десетина широки корита, отстрани с по две чешми за топла и студена вода и с по две столчета. В средата на огромното по размери помещение имаше ташгьобек, висок 60-70 см, и винаги горещ. Влизащите се изтягаха върху нагретия камък, а след това сядаха до коритата да се мият и сапунисват.
Тук дядо Матей беше в стихията си. Дядо Матей беше теляк, единственият теляк в хамама. Той имаше определено само за него корито, където търкаше и масажираше посетителите. Особено интересно беше в неделя сутринта, когато при него сядаха д-р Тодоров и д-р Диков. По време на процедурите д-р Тодоров обичаше да разказва разни случки, но основна тема на разговор беше лов, риболов и кучета.
След баня изкъпаните отиваха да си починат в соуклъка, който беше с две отделения. В първа класа отсядаха по-заможните. Те лягаха на легла, застлани с бели и чисти чаршафи. Пиеха кафе, чай, похапваха си, приказваха, без да бързат за никъде. След това се разотиваха по домовете си.
Хамамът става туристически център
В туристически и информационен център ще бъде превърнат старият турски хамам, който се намира до моста на Марица, срещу районното управление на полицията. Това е решение на общинската управа отпреди няколко години, но изпълнението му все още не е започнало.
Хамамът е архитектурно-строителен паметник с категория „местно значение“. За последно е изследван от експерти от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) през 2001г. В техния доклад за сградата е посочено „тежко физическо състояние като цяло, пукнатини в куполите и стените“. Според специалистите хамамът може да бъде адаптиран за различни обществени културни функции. За това обаче е необходимо да се изчистят пристройките от по-късните етапи на строителство, като остане само най-старото съществуващо ядро.
24 мраморни колони в кервансарая Свиленград
Изготвено от:Иван Чончев
