Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 40

Любовен флирт подкопава фатално Източна банка

Заради изневяра на жена си чиновник бута акционерното дружество в пропаст

„Понеже и през тази година продължи наблюдаваното оживление в стопанството, а освен това вече имаме изяснено положение за всеки длъжник, управителният съвет на Българската народна банка реши, че е време да не сме тъй строги в прокарването на нашата политика за заздравяване на банковото дело, следвана непрекъснато от края на 1929г. Ето защо се срещнете с членовете от управата на Източна банка АД и им съобщете, че ако са реализирали действителни печалби, могат да преминат към раздаване на дивиденти. Но само при условие, че са проучили грижливо положението на своите длъжници и са намалили актива си с рисковете от съмнителни и несъбираеми вземания по пласментите“. Това нарежда централното управление на БНБ с писмо от 15 декември 1936г.

Сградата на Българска земеделска банка в Свиленград

Източна банка АД е частна банка, основана в Свиленград в края на май 1929г. от индустриалеца Александър Фурнаджиев. Основният й капитал е 2 млн. лв., разпределен на 4 000 акции по 500 лв. всяка една. Дружеството избира за председател на управителния съвет Петър Сарафов – виден търговец, собственик и управител на фирма за алкохол и колониални стоки и според писмени донесения от представители на БНБ с „добри морални качества, честен, пестелив и ползващ се с добро име в града“. Източна банка отваря свое представителство от 4-ма служители в сграда до пазара, близо до аптеката на Жан Пещималджиян.

Не е известно дали за 1936г. са разпределени дивиденти и тантиеми. По това време в трезора неочаквано възниква любовен конфликт, който довежда до разрушаване на отношенията в дружеството и в крайна сметка до неговия фалит. Високопоставен служител от управата се влюбва в младата и красива жена на касиер-счетоводителя, който, научавайки за тяхната връзка, решава да си отмъсти по особен начин. Без да дава вид на нараненото си честолюбие, той убеждава управителния съвет в необходимостта от изпълнение на амбициозен проект по закупуване на имот в центъра на София и строителство на сграда с музикален магазин. Планът му успява – сделката за терена и последвалите инвестиции в столицата се оказват прекалено голяма лъжица за малката провинциална банка.

Още същата година в доклад на БНБ, изготвен във връзка със спазването на Закона за защита на влоговете, Източна банка-Свиленград попада в негативен списък от няколко частни банки, които не отговарят на изискването поне 1/5 от запасния капитал да бъде облечен в държавни или гарантирани от държавата ценни книжа. Тези финансови дружества се намират в ликвидация или предпазен конкордат и не разполагат със собствени средства, за да се снабдят с нужните ценни книги, се посочва в донесението. От данните става ясно, че Източна банка е тръгнала стремително по наклонената плоскост.

Българската народна банка създава агентура в Свиленград скоро след освобождението на града през 1912г. Две години по-късно свое представителство открива Българската земеделска банка – втората държавна банка у нас след БНБ, а в края на 1919г. е основана Популярна банка. За известен период от време дейност развива и Южнобългарска търговска банка, която се помещава в дома на Карчеви. След войните икономическите условия в страната бавно се подобряват, темповете на инфлация спадат. Българската земеделска банка се рекапитализира със средства от правителството и засилва своята кредитна активност. Периодът на стабилизация е твърде кратък и в края на 30-те години, с настъпването на световната икономическа криза банката е принудена за ограничи значително дейността си. Едва през 1932г. тя взима решение да си построи самостоятелна сграда. За целта е купен имот – държавно дворно място на чаршията с площ 378 кв. м. Имотът е от ония, които държавата е придобила по силата на Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи от 1921г. Според нотариалния акт договорът за покупко-продажба е сключен от околийския данъчен началник Петко Георгиев, явяващ се в качеството на представител на министерството на земеделието и държавните имоти, и началника на свиленградския клон на банката Атанас Стоименов. Стойността на сделката е 1 873лв., които купувачът внася заедно с 3% общинско право или 66.99 лв.

Търгът за строителството е с тайна конкуренция и се провежда на 9 юни 1933г. в Окръжното данъчно управление-Хасково. Специална обява в пресата съобщава, че „приблизителната стойност на предприятието възлиза на 1.5 млн. лв.“ Триетажната сграда – най-високата и масивна обществена постройка на главната улица е със скрита телефонна, звънчова и електрическа инсталация и електромотор с помпа „Елмо“. Строителството на банката се възприема като повратна точка, поставяща началото на възстановителен период в икономиката на града след Голямата депресия. През годините на своето развитие Българската земеделска банка утвърждава името си на основен кредитор на селското стопанство и земеделските кооперации в околията. От 1934г. нататък тя прераства в Българска земеделска и кооперативна банка.

БНБ кредитира предимно администрацията и държавни учреждения. С приемането на нов закон в средата на 30-те години предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено. На 15 декември 1932г. управителният съвет на банката одобрява наредба за подпомагане на митническите и железопътните власти в Свиленград. Банковите касиери са задължени да чакат влаковете, „идящи от странство“, и да обменят предложената от пътниците валута по дневния курс. На железопътната гара са изпратени касиерите Ради Минчев и Юрдан Марков. Командироването на служители е практика в БНБ и държавните служби по това време. С малки изключения чиновниците в банковия клон са от други части на страната. През втората половина на 40-те банката в Свиленград се оглавява от Тодор Кръстевич, агент втора степен от Свищов, счетоводител е Георги Иванов от Ботевград, касиери – Руси Ботушев от Сливен и Ганчо Рачков от Дряново, и броец – Господин Иванов от харманлийското с. Свирково. Броецът и прислужникът задължително носят униформа, на банковия касиер се предоставя служебен велосипед да ходи до гарата, понеже във всяко време транспорт до там няма. С отшумяването на тежката криза обемът на работата нараства и персоналът изпитва все по-големи затруднения. Броят на операциите и оборотите се увеличават с всяка изминала година. През 1934-а банковите операции са на стойност 280 млн. лв., а операциите за сметка на държавното съкровище – 34 млн. лв. През 1941-а тези показатели са съответно 569 и 48 млн. лв., а през 1942-а – 753 и 72 млн. лв.

Всички служби в клона са застъпени, включително и камбиалната, което се дължи на доброто стопанско положение на района и производството на интензивни селскостопански култури. С писмо до централното управление, изпратено в края на декември 1935г., директорът Тодор Кръстевич известява следното: „Работата на агентурата е много усилена. Едничкият ни книговодител е напълно зает в околийската ликвидационна комисия като неин член и в постоянните справки при Българската земеделска и кооперативна банка, вземане извлечение от молбите, следене на кого и какви облекчения се дават, кому се отказват, дали посочените размери от длъжниците съответстват на тези според нашите книги, представяне удостоверения за документиране на вземанията ни и пр. и друго – защото вече имаме 72 съдебни дела, които постоянно и непрекъснато се увеличават и ще се увеличават, тъй като има още много сконтирани полици с ненастъпили падежи и длъжници от района ни, където ще се протестират и ще станат съдебни, а всяка от тези полици предизвиква по няколко молби за искане на изпълнителен лист, за предаване на същия за изпълняване, за вписване възбрани и двойни ръкописни записки за това, за извършване описи, продажби на движими и недвижими имоти.“

Тодор Кръстевич моли за назначаване на още един книговодител, защото с наличния персонал мъчно се смогва и се налага да се работи извън определеното време по 2-3 часа всекидневно. Той смята, че клонът може да бъде повишен, понеже заема едно от първите места в четирикласните клонове и е почти наред с третокласните клонове в страната. Тези искания директорът на БНБ излага в годишните доклади почти без изменение до 1944г. На 5 май същата година управлението на Българската народна банка в Свиленград получава шифрована телеграма да бъде готово за евакуация. В случай на нужда от Втора бронеизтребителна дивизия ще пристигне камион с шестима войници за изнасяне на парите и ценностите. Те ще бъдат транспортирани до линията Ст. Загора-Хасково, след което колите и войниците ще се приберат в своя гарнизон. Инструкции с подобно съдържание получава и управата на Българската земеделска и кооперативна банка.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It