Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 41

Американска мелница и ледница „Линде“

Десетки търговски дружества повдигат икономиката след войните

Има една снимка от 1919г. с дюкяна на Митю Дилята, на която търговецът подава ябълка на синовете си Тошо и Христо. Той обаче не гледа към тях, а някак встрани. До него прав, с поглед в същата посока, позира добре облечен млад мъж с вратовръзка. Дюкянът предлага различни стоки – от захар и кафе до лопати, които висят по дървените капаци на витрината. По онова време – няколко години след освобождението на града, в търговията още действат правила от османската империя. Дюкянджиите могат свободно да продават стоката си на улицата. Те са задължени да плащат такса „фирма парасъ“, както и „пазвант парасъ“, с която общината издържа градските агенти.

Дюкяна на Митю Дилята. Фотография от 1919 г.

Едва през 1925г. откриването на сергии по разните заведения се ограничава до 50 см в широчина, а окачването на дребни стоки по стените за реклама се разрешава само в пазарни дни. Приема се специална сергийна такса в размер на 50 лв. дневно. Общинските съветници от мнозинството настояват парсата да остане непроменена, „защото иначе търговците произволно ще излагат всеки пред магазина всичката си стока, което ще рече да се върнем назад и градът ни да заприлича на ориентален.“

Търговията се съвзема бързо в условията на бедност и недоимък след Първата световна война. Производството на тютюн, памук, сусам, пашкули и други земеделски продукти се оживява, износът нараства, облагодетелстван от откриването на нова митница, и още в началото на август 1919г. общинското управление констатира „признаци на повдигане и скорошно засилване на стопанството“. Много търговци продължават да развиват дейността си отпреди Балканската война. В началото на 20-те години братята Михаил и Анастас Георгиеви, които се занимават с брашнарство от 1910г., отварят фурна и до голяма степен започват да диктуват цените на хлебния пазар. Както е отбелязано в търговските регистри, фирмата „Братя Георгиеви“ е основана с 50 хил. лв. След две десетилетия тя вече е с капитал от близо 950 хил. лв.

Търговецът на колониални стоки Александър Хаджиатанасов започва дейност през 1893г. Той продължава да работи и след присъединяването на Свиленград към пределите на България. През декември 1919г. Хаджиатанасов е избран в управата на учредената Популярна банка, по-късно се включва активно в политическия живот. С основно занятие мелничарство и добив на растителни масла през 1908г. е основана фирмата „Братя Старирадеви и син“. През 1924г. дружеството е регистрирано в Хасковския окръжен съд, за да разшири дейността си през втората половина на десетилетието с производство и разпределение на електричество, електрически материали и радиоапарати. Същата година в съда е регистрирана и създадената през 1914г. фирма „Николай Хаджипетров“ с основна дейност колониал и представителство. Видно от запазените архиви, дружеството поддържа отношения с Популярната банка, Южнобългарската търговска банка и Източна банка.

Продължителна е дейността на Атанас Ангелов, който търгува с манифактурни произведения от 1913г. Той държи дюкян на чаршията, като прави завидни за времето си обороти. Затова в началото на 30-те години на миналия век предприемачът е избран за член на сконтовия комитет при Българската народна банка. През 1913г. започва работа и Тодор Кожухаров, собственик и управител на фирма за колониални стоки. Според досието му в БНБ от времето на световната икономическа криза Кожухаров притежава къща и дюкян на главната улица с пазарна стойност 250 хил. лв., а капиталът на дружеството му възлиза на близо 200 хил. лв. Книжарят Атанас Мърдев следва делото, завещано от Ламбо Мърдев – народен деец, завършил Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ и дългогодишен главен учител в село Булгаркьой, Кешанско. Книжарница „Стрела“ отваря врати в Одрин по времето на Хуриета (1908г.), а след Балканската война се мести последователно в Гюмюрджина и Свиленград. През 1937г. Атанас Мърдев декларира капитал от 115 хил. лв.

Възстановителният следвоенен период създава условия за раждането на десетки нови дружества. По-голямата част от тях развиват различни дейности, като освен търговия се занимават и с призводство. На 1 февруари 1919г. дългогодишният търговец Васил Фотев основава в Свиленград фирма за дървен строителен материал, производство на масло, сирене и кашкавал, угояване на добитък и търговия с пашкули, колониал, житарство и брашнарство. Първоначалният капитал на дружеството е 300 хил. лв. Според представители на БНБ собственикът, който в края на същата година става председател на управителния съвет на свиленградската Популярна банка, се ползва в града и околията с голямо реноме и без риск може да ползва кредити. Няколко месеца след учредяването на фирмата Васил Фотев съобщава, че негов съдружник става брат му Петър, вследствие на което тя се преименува на „Васил Фотев и брат“. Дружеството развива успешна дейност до 1932г., когато в резултат на финансови сътресения и загуба на голямо количество пашкули, наводнени във фирмени складове от прииждане на река Канаклийка, фалира.

През 1920г. е основано събирателното дружество „Васил Карахадъров и син“, което започва търговия с манифактура и колониални стоки, тютюн, прежди и стъклария на едро и дребно. Собствениците – Васил Карахадъров и неговият син Димитър, вдигат голяма къща на чаршията. Според търговския регистър една от най-бързо развиващите се фирми през този период е на Димитър, Янаки и Атанас Овчарови. След дългогодишна работа като емигранти в Америка през 1924г. те основават дружество „Братя Овчарови“ и изграждат в покрайнините на града небетчийска мелница. През 1931г. тримата братя обединяват усилията си с Георги и Иван Караиванови и създават търговското събирателно дружество „Братя Овчарови и Караиванови“, което в средата на 40-те години, малко преди да бъде национализирано, е оценено на 24 млн. лв. Плод на съвместната работа е първата валцова мелница в Свиленград, която местните наричат Американската. Освен мелничарство сдружението развива производство и търговия с млечни произведения, зърнени храни и брашно.

Като братя Овчарови, които успешно съчетават търговията с реалното производство, работят и други фирми. Добрите качества на местното овче мляко и традициите в правенето на качествено сирене създават условия за развитие на мандраджийството. През 20-те години производство на млечни продукти захващат Димитър Шопов, Жеко Кашеров – търговец на вино, добитък и собственик на малка тепавица, дружеството „Братя Арнаудови“, което произвежда сусамово масло, тахан и търгува с колониални стоки, железария и зърно. През 1931г. съдружникът на Димитър Шопов – М. Хаджиколев, започва самостоятелна мандраджийска дейност и търговия със зърнени храни. С правене на овче сирене се занимава и Георги Латинов, който по занятие е търговец на колониал и спиртни напитки. С цел да стимулира производството през 1935г. общинската управа обявява изграждане на модерни хали с хладилник, приспособен да побере 20 000 тенекии сирене. Строителството на халите и техническото им оборудване с генератори, компресори и мотори за електрическа енергия струват на бюджета на общината 3.5 млн. лв.

Някои акционерни дружества като „Синдел“ си поставят за цел издирване на петрол, каменни въглища и други подземни богатства. Събирателното дружество „Първа българска модерна ледница „Линде“на Стефан Хаджиколев е с основен предмет на дейност охлаждане на хранителни продукти, производство и търговия с изкуствен лед. След Първата световна война немалко на брой са фирмите за продажба на алкохол. Водещи според архивите на БНБ са „Братя Циганчеви“, основана през 1920г. със занятие хотелиерство и кръчмарство, „Петър Сарафов и син“, фирмата на Анастас Виделов и събирателното дружество „Михаил Янев и сие“.

Възможностите за бързи печалби покрай митницата и граничната железопътната станция привличат много дружества за комисионерство и експедиция – „Таквор Меретчиян“, „Г. Сербезов и сие“, „Дяков & Тошев „, част от дейността на което е пренесена в Турция. През 30-те години собствениците на дружеството Манол Дяков и Тодор Тошев са уличени в нарушаване на закона за платежните средства и правилника за неговото прилагане, понеже правили сделки с валута без разрешение на БНБ и не по определените от банката курсове. Извършени са няколко експертизи, като свидетели по делото са привлечени началникът на митницата Михаил Камбуров, оценителят Борис Грозев и банковият касиер Вельо Велев, но обвиненията не издържат и двамата търговци са освободени от наказателна отговорност.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It