Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 44

Забраняват подаръци на митничарите

Новоназначените чиновници внасят гаранция в случай на издънка

След Междусъюзническата война правителството формира Гюмюрджински окръг. Откриват се няколко нови митници – в Дедеагач (дн. Александруполис), Порто Лагос и Софлу. Митницата в Харманли се премества в Свиленград, а митническият клон от с. Любимец – в Ортакьой (Ивайловград), който остава на подчинение на свиленградската митница.

Граница с Турция

Две години по-късно e подписана българо-турска конвенция, според която на нашата страна са отстъпени над 2 000 кв. км площ покрай р. Марица. В нея влизат около 150 населени места с Караагач (предградие на Одрин с жп гара), Кулели Бургас и Димотика. Това дава основание да се образува Одрински окръг, в който са включени околиите Одринска, Димотишка, Ортакьойска и Свиленградска. Поправката на южната граница води до промяна в службите – свиленградската митница се премества формално в Одрин (Караагач), а митническият клон в Ортакьой се закрива и вместо него се открива нов в с. Вирантеке (дн. Капитан Андреево). Хаджиевската митница се установява близо до вече заличеното от географската карта с. Хаджиево. Митницата с централно седалище гара Свиленград започва работа на 19 януари 1919г. Към нея са зачислени два пункта – в Капитан Андреево и Камилски дол. След закриването на Хаджиевската митница през 1939г. се придава и третият клон на митница Свиленград – в местността Кърчешме.

Променените граници след балканските войни се оказват много важни за Свиленград. След освобождението той се озовава на самата бразда с Турция и Гърция. Новото разположение и оживените търговски пътища през града му определят роля на митнически пункт от голямо значение и променят в значителна степен съдбата му. За по-малко от година Свиленград иззема функциите на Харманли, където до този момент се намира втората по големина митница в Южна България след пловдивската. Под контрола на новото митническо управление преминават Вирантеке (Капитан Андреево) и митническите клонове при Хаджиево и Ортакьой. Това е разстоянието, заключено между реките Марица, Арда и Тунджа.

Организацията на службата „се ръководи по закона за митниците и по обичая“. По това време митническата администрация у нас е с добра нормативна база. Законово са регламентирани всички дейности, правилата за внос, износ и транзит, наказанията за тайно прекарване на стоки. Митарственият устав задължава „за стоките, на които внасянието не е запретено, да ся плаща мито“. При невярно обявление на товара се начисляват глоби. Има точен списък на стоките и пътнишките вещи, „кои ся пропущат без мито“. Митарствените учреждения са с работно време „от истичането на слънцето до захождането му“. За всяко злоумишлено пропускане митнишките чиновници „се изключват от служба“. Законът за митниците, приет през 1906г. и останал в сила цели 42 години, потвърждава правилото, че внасянето и изнасянето на стоки през държавната граница се допуща само по определените пътища, които водят за митниците и пропускателните пунктове, а пренасянето извън посочените места се смята за контрабандно дело.

Първата митница в Свиленград се помещава в сграда на железопътната гара, от лявата страна на сегашното митническо управление. За избора на седалището решаващ е трафикът на стоки и товари, който през първата половина на миналия век става основно по железниците. През гара Свиленград минават и международните влакове за Европа, докато сухопътният пункт в Капитан Андреево е пресечна точка предимно на дипломатически багажи, поща и единични превозни средства. Поради малкото „коля и пътници“ там не се налага специален митнически контрол и дежурството се изпълнява от 4-ма митничари.

Персоналът на митницата се състои от управител, секретар, оценител, магазинер, архивар, митнишки чиновници и стражари, гласят запазените ведомости. Всички права, задължения и нивата на компетентност са строго разграничени. Управителят на митницата е неин представител пред министерството на финансите, както и пред търговците и пътниците. На него пряко му се подчиняват началниците на клонове. Ролята на митнишката стража е да охранява митницата, но по-късно тя варди и при пограничните военни постове в Капитан Андреево, Сладун, Щит, Присадец, р. Тунджа, Сарантепе, Якъка, Марица, Мезек, Камилски дол. В зависимост от начина на придвижване стражарите са конни и пеши. Старшите и младшите стражари от клона при Хаджиево са задължени два пъти седмично да патрулират край Тунджа до поста при с. Щит, като старшият конен стражар проверява поне веднъж в седмицата и митнишкия клон в Капитан Андреево. В същото време старшият конен стражар при митницата е длъжен да прави на всеки две седмици инспекция на постовете в Мезек и Камилски дол и най-малко веднъж месечно да проверява Капитан Андреево.

Точно определени са и „общите обязаности на митнишките чиновници и служащи“. На тях не им се позволява да държат в двора на митницата собствени предмети, а също да приемат каквито и да било подаръци, пари назаем и предмети на кредит от търговци, които имат работа с митницата. На митничарите е забранено да задържат стоки при преглеждането им, както и да се занимават с частна работа в присъствените часове. В правилника е определен образец дори за конете. Те трябва да бъдат „снажни, силни, легки, послушни и без пороци, по пол да са скопени коне и нежребени кобили, а на възраст да са между 4 и 8 години. Жребци не се допускат в митницата.

Отначало назначенията стават по лична преценка на началниците. Нарасналото значение на митнишката и акцизна администрация при събиране на данъци и берии поставят по-високи изисквания, включително и за по-висок ценз. Преди да започнат работа, митничарите трябва да са практикували най-малко 1 година като кандидати за държавната служба и да са издържали успешно изпит. Всеки новоназначен митнически чиновник представя парична гаранция, с която при напускане, в случай на дължими на хазната суми, се покрива дългът, а при точни сметки се връща. От книгата за заповеди и назначения се вижда, че управлението на митницата води политика на постоянно разместване на своите служители. Както висшите, така и „низшите“ чинове не издържат няколко месеца на едно и също място. Целта е митничарите да нямат възможност да създават контакти, които да ги подтикват към нарушения.

Въпреки „въртележките“ и предприетите мерки за строга охрана на границата, случаите на нелегален внос и износ са многобройни. Трансферите, регистрирани в специално водената контрабандна книга, започват с пратка едра сол от Турция и завършват с 5 варела бензин и смазочни материали в годините на Втората световна война. На 10 ноември 1921г. е задържан Иван Христов от Гюмюрджина – в багажа му са открити 18 портокала и 21 лимона. По същото време Али Идризов от с. Доспат се опитва да внесе 6 феса от вълнен плат и 60 пакета цигарени книжки. На 13 юни 1925г. са конфискувани 67 метра плат, 2 покривки за маса и роба от памучен плат с боядисани жици на Парашкева К. от Сливен. Внос на платове от чиста коприна, долни дамски дрехи, бродирани с памучни конци, корсаж от трико около ръкавите и копринена дантела на яката е извършен тайно от Роза Камхи от Цариград, пише още в книгата за контрабанда. В списъка на отнетите предмети и продукти в полза на държавното съкровище фигурират тъкани, мъжки, женски и детски облекла, хавлиени кърпи, одеяла, чорапи, яшмии, конци, 8 кутии пудра „Coty“ и червило от същата марка, картофи, червен пипер, яйца, 2 пистолета, 1 бомба, часовник със сребърни капаци, 2 бутилки гръцки коняк и 15 консерви със сардина, терешово масло, 5 кутии кибрит и 87 грама захарин на кристали.

Позор: контрабанджиите се издигат

Контрабанда на захарин в началото на миналия век предизвиква един от най-големите скандали в историята на митницата. 100 грама, прехвърлени от Турция през Свиленград за Харманли стават причина за отстраняване на началника на пограничната стража Еню Тютюнджиев. Впоследствие той е назначен изненадващо за околийски управител на Борисовград (Първомай). Депутати от опозицията използват случая, за да обвинят управляващите. „Прочутият Тютюнджиев, бившият инспектор на митарствената стража, който беше уволнен дисциплинарно, е издигнат за административен началник. Вместо да бъдат наказани, контрабанджиите, ортаците на грабителите на държавната хазна, нарушителите на своя служебен дълг получават повишение. Позорна е демокрацията, що властва!“, заявява в парламента депутатът И. Хаджиев. В отговор министърът на вътрешните работи Михаил Такев обяснява дълго назначението на ексмитничаря и заявява, че неговата вина за захарина е останала недоказана. „Този човек не е направил нищо, което да го лишава от правото да бъде на държавна служба. Ако се провини сега, то аз, без да се церемоня, не само ще го уволня, но и под съд ще го дам“, казва Такев. С това случаят е приключен.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It