Абаджийството е вид занаят, при който се изработва аба — груб вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен сред българите през 18 и 19 век.
Под абаджийство понякога се има предвид и терзийството — шиенето на връхни дрехи (аби, потури).
Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Изработването им вероятно предшества настаняването на турците в Балканския полуостров. Византийският хронист Никифор Григора свидетелства, че видял българи, облечени в черни груби домашни платове, наричани аби, „които заместват в голяма степен овчите кожи“.
Дълбоките икономически процеси, които настъпват в Османската империя през XVIII и XIX в., спомагат за развитието на текстилната промишленост. Особено се засилва производството на аби и шаяци, което прераства бързо в домашно манифактурно производство. Тази домашна промишленост се означава общо с името абаджийство, така както се нарича и ушиването на мъжки и женски дрехи от вълнени платове.
Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.