Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 57

Аптека и баня – отлични постижения на градското здравеопазване

Молят за държавна болница на 3 околии

„И днеска Свиленград има вид на колония, в която българската държавна власт праща чиновници, каквито и откъдето намери за добре. Няма ни един лекар, ни един адвокат, ни един инженер от града или околията“, отбелязва“Свиленградски общински вестник“ в статия за здравеопазването от август 1929г.

Градската аптека , 30-те години на XX в

По това време градски лекар е д-р Крум Запрянов от Борисовград (дн. Първомай). Той заема мястото на д-р Илия Милчев от София, който се отказва доброволно. Още с встъпването си новият доктор вдига двойно цената за преглед и заявява, че ще приема само болни от града. Болните от околията да отиват при околийския лекар, казва той. Отговорът на общинската управа е следният: при голям наплив на болни, за да не страдат интересите на местните граждани, лекарят най-напред да приема болните от града, а след това, ако има време, и от околията. За различните пациенти се въвеждат и различни такси в градската амбулатория. Гражданите заплащат за преглед 20 лв., а селяните – 25 лв. От 10 до 40 лв. е разликата за отделните манипулации и превръзки.

В първите дни след освобождението от османско робство управата нарежда на д-р Симперопулос да създаде санитарна служба и обявява болницата при джамията за градска. Кметството плаща 220 лв. на арменеца Жан Пещималджиян да достави лекарства за бедните граждани. През 1916г. Жан отваря аптека в пресечка на двайсетина метра от главната улица. Той работи заедно със своя син Артин на първия етаж, вторият е за семейството му, майка му Устик и сестра му Армавени. За кратко време аптеката с красива ограда и врата от ковано желязо става известна в цялата околия. Жан умее да прави инжекции и се държи като лекар, викат го по къщите.

През 1922г. се отваря и общинска аптека. Първоначално тя се помещава в къщата на Г. Стефанов, която се е намирала близо до читалището. Според запазените архиви в повечето случаи лекарствата се доставят без търг. „Защото при търг резултатът ще бъде да се държат ненужни лекарства, които често подлежат на развала, и да не можем да купим нови“, аргументират се общинските съветници. Управител на аптеката е Станко Разбойников. Той е и първият дипломиран фармацевт от Свиленград, след като завършва висше образование в Загреб. Негови помощници в различни периоди са Драгомир Добрев, Г. Радомиров, Люба Павлова и Ангел Ангелов – страстен почитател на музиката и дългогодишен диригент на градския хор.

Представа за състоянието, в което се намира здравното обслужване, дават пресата и протоколите от заседанията на местния общински съвет. Докато голяма част от вестникарските страници заемат просветни статии по медицина като“Съвети към младите момчета“, „Предпазване новороденото от туберкулоза“, „Детето и слънцето“, „Училища на открито“, грижите на общината са други. През 1927г. се въвежда натурална повинност за здравеопазване. Това решение се взима по доклад, че „в разните махали на града се намират ниски места, които постоянно се пълнят с вода и са се обърнали на локви“. От хигиенична гредна точка е необходимо те да се запълнят, но понеже са необходими огромни количества пясък и пръст, се преценява, че работата не е по силите на отделни граждани. Затова по Закона за градските общини задължават селата „да изваждат в празнични дни необходимите коля и хора“.

На следващата година управата разрешава за пълнеж на дупките да се насече нужното количество върби от общинския остров на Марица. Определят се по-големи глоби за неспазване на наредбата за градската чистота, тъй като много граждани продължават да хвърлят боклуците си, където завърнат. Има случаи на улицата да се изхвърлят дори джибрите от сварената ракия. „Свиленградски общински вестник“ пише, че въпреки издадената изрична заповед, много кучета, кокошки и дребен добитък се скитат по улиците, влизат в частни дворове и нанасят пакости. Кметът Александър Хаджиатанасов е принуден да предупреди „за последен път“ стопаните, че ако не вземат мерки, ще им бъдат съставени актове за глобяване.

Предупреждение в същия тон е отправено и към младите майки – да се откажат от бабуването и да използват при раждане грижите на правоспособни лекари и акушерки. Градската акушерка Елена Ценкова е с гарантирана заплата през цялата година. Понеже обикаля из целия град, тя подава заявление, с което моли да не плаща данък за служебния си велосипед. Същата молба отправя и надзорникът при местната телеграфопощенска станция Иван Трифонов. Общинският съвет удовлетворява искането им с мотива, че бициклетите служат при носене на службата и са без мотор. Това не пречи скоро Ценкова да бъде освободена. В града има три дипломирани акушерки и управата преценя, че по-ефикасна и по-бърза помощ ще се даде, ако се плаща възнаграждение на която и да е от тях, явила се на раждането, отколкото ако се издържа на заплата щатна акушерка. Преминаването към възнаграждения на частна практика за сметка на постоянна заплата е продиктувано и от голямата икономическа криза, настъпила в началото на 30-те години на миналия век.

По това време списъкът на бедните надхвърля 260 души и се поставя въпросът за построяване на нова болница. Нашият град е назад в културно-хигиенно отношение, общественият интерес към санитарните предприятия е тъй слаб, че можем да бъдем сравнени с коя да е паланка, заявява кметът при обсъждането на въпроса. Като подходящо за целта здание той посочва пансионът за сираци, изграден за децата на загинали войници през Балканската, Междусъюзническата и Първата световно война със средства на държавата и общината.

Съветниците са на мнение, че Свиленград не е в състояние да издържа дори и третокласна болница: „Като се има предвид, че околията се простира на дължина 80 километра по гръцката и турската граница, големи части от Елховска и Ивайловградска околия са отдалечени от жп линията и при това положение на болните там не може да се помогне своевременно, единственият начин за ефикасна медицинска помощ на жителите от града и съседните околии е да се открие държавна болница“. Обединени около този идея, представителите в местната управа упълномощават градоначалника да замине за София, където да се моли първо в Министерството на народното здраве за откриване на болница, а след това – в Министерството на войната за освобождаване на сградата на пансиона, в която да бъдат настанени болните и необходимият медицински персонал.

През 1932-а., след почти десетгодишна работа, управителят на общинската аптека Станко Разбойников напуска Свиленград. Той е изпратен с благодарности за добросъвестната му служба, усърдието и труда му, благодарение на които „предприятието е уредено и напредващо“. На неговото място е назначен Борис Шишков, магистър-фармацевт от Пловдив, а за помощник – И. Илиев. Понеже аптечната дейност се увеличава, управата взема решение“за направа на собствено здание за 450 000 лв.“ Новата аптека – двуетажна стилна сграда на главната улица, е завършена през 1936г. и е обзаведена с оригинални стелажи от орехово дърво. Тя е обособена в самостоятелно стопанско предприятие „Аптека Свиленград“ с годишен бюджет близо 1 млн. лв.

Аптеката е от голямо значение за здравните нужди на града и дава възможност да се подпомагат бедните граждани с лекарства по леснодостъпен начин, отбелязва общинското управление в отчет за 1939г. Като „отлично постижение на градското здравеопазване“ управата отчита и построяването на нова обществена баня върху развалините на стария турски хамам край река Марица.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It