Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 49

Проф. Богдан Филов разкрива мезешките гробници

Археолози спасяват богатствата на тракийски владетели от ІV в. пр. Хр.

В началото на 1931г. неизвестното село Мезек, което се намира на около 6 км от Свиленград, става сензация. С големи заглавия вестниците съобщават за откриването на няколко гробници от времето на траките – край могилата Малтепе и под връх Курткале (дн. Шейновец), и за намерените в тях скъпи погребални дарове. Видни представители на българската археологическа наука организират в столицата сказка за откритията в Свиленградско, удостоена с присъствието на цар Борис, княгиня Евдокия и княз Кирил. Височайшето внимание улеснява финансирането на разкопки в района под ръководството на проф. Богдан Филов, който по това време е директор на Българския археологически институт.

Богдан Филов

Към Мезек се устремяват туристи от всички краища на страната. Те искат да видят некрополите, съхранили богатствата на тракийски владетели в продължение на хилядолетия. Почти няма човек, дошъл по някаква работа в града, който да не съчетае престоя си с посещение на историческите паметници.

Преди Богдан Филов да се намеси, Мезек е истински рай за иманярите. През 1903г., когато селото е в пределите на османска Турция, местният жител Ангел Чобана намира бронзова фигура на глиган в естествен ръст. Селянинът попада на находката близо до могилата Малтепе, която се намира на около 1 км югоизточно от селото. Той взима брадва и разсича муцуната на глигана с надежда търбухът му да е пълен със злато. Като не открива нищо, счупва и краката му, а после заравя статуята на двора.
Ангел не съобщава за находката на турските власти, а се опитва да я пренесе в България. С тая цел единият крак на глигана е изпратен тайно в Пловдивския музей с питане към управата дали е склонна „да купи прасето“. Прехвърлянето през границата на цялата фигура с тегло 177 кг се оказва трудна работа. През 1907-а – близо 4 години след откриването и, тя е предадена на офицера от местния турски гарнизон Рашид ефенди, който нарежда да бъде отнесена в Истанбул.

Откриването на глигана заинтригува дирекцията на Отоманския музей и през 1909г. за подробни изследвания в Мезек е изпратен археологът Теодор Макриди. Той прави разкопки и разкрива каменна стена с дебелина 5 м, която огражда могилата. Поради непредвидени обстоятелства ученият прекратява работата и се прибира в Истанбул. Всичко това, както и самото име Малтепе (Иманярска могила), поддържа убеждението на местното население, че в нея има скрито някакво имане. През 1921г. близо до могилния насип Георги Маджунов успява да изрови дълъг бронзов прът, който се оказва част от канделабър. Други селяни също опитват късмета си, докато един ден попадат на входа на голяма каменна гробница.

Това се случва на 18 януари 1931г. Карамфил Демирев, Константин Киряков и селският пъдар Вангел Петров отиват да копаят до могилата и скоро откриват бронзова фигурка на сатир. Насърчени от успеха, тримата продължават разкопките на следващия ден. Изненадващо пред очите им се показва врата на гробница. Селяните се уплашват и не смеят да влязат, понеже подземието, което се отваря пред тях, е съвсем тъмно. Затова решават да се обадят в селото. Не след дълго със запалени фенери идват кметът, учителят Ангел Запрянов и още някои селяни, и като се кръстят отдалече, влизат в гробницата. Предметите, които намират вътре, отнасят в кметството. Но не всичките. Някои по-дребни украшения „откривателите“ запазват „за спомен“. 3 розети с диаметър 2.8 и 2.2 см, снабдени отгоре с широки плоски халки, и други накити от злато Народният археологически музей успява да откупи по-късно от хасковски златари.

„При идването ни в Мезек ние констатирахме отлично запазена кръгла гробница с конусовиден купол с дълъг коридор и две преддверия“, записва проф. Богдан Филов, който пристига на 24 януари 1931г. Археологът и неговите сътрудници я заварват напълно разчистена. В помещенията и не са открити пепел или предмети. От разпитите на свидетели обаче се установява, че гробницата съвсем не е била празна, когато те са влезли в нея. Селяните разказват за намерени множество животински кости, един митнически чиновник показва конски зъб и твърди, че го е взел от вътрешността на могилата.

Филов нарежда входът да бъде затрупан с пръст и си тръгва. В края на юни той се връща отново със задача да направи необходимите проучвания. Ръководителят на експедицията е съпроводен от архитект Ал. Рашенов и музейния фотограф Г. Трайчев, който прави снимки и снема планове от гробниците Малтепе и Курткале и средновековната крепост над селището. За разкопките са наети близо 50 души.

При повторното разкриване на некропола в Мезек археолозите установяват, че той се състои от дълъг дромос, две четвъртити помещения и същинска гробница в дъното, която има кръгла форма и е засводена с кошеровиден купол. Цялата постройка е дълга 29.95 м, изградена от големи каменни блокове, поставени един върху друг, без хоросан помежду им. В хоризонтално положение те са свързани посредством железни скоби. Строежът на гробницата е изключително солиден, заключават специалистите. Само по такъв начин те си обясняват обстоятелството, че въпреки огромния натиск на пръстта некрополът се е запазил повече от две хилядолетия, без каквито и да е размествания или разрушения.

За да изследва основите на постройката, проф. Филов прави сондажи. Под плочите на първото отделение той намира горени кости, въглени и многобройни златни накити, които показват, че е било извършено погребение с изгаряне на тялото. Още по-богато погребение Богдан Филов открива във второто отделение. Археологът намира входа на погребалната камера затворен с две масивни бронзови врати, които се движат на оси, вдълбани в долния край, а на горния прикрепени в дебели метални халки. В дъното на камерата той вижда каменно легло, издълбано от каменен блок с дължина 2.40 метра и ширина над 1 м. Вляво и вдясно от него има две погребални урни във формата на малки ковчези.

„Очевидно е, че това легло, което заема по-голямата част от кръглото отделение и се явява главна негова принадлежност, е било предназначено за погребение с полагане на трупа. Обаче при откриването на гробницата то било намерено празно. Според твърденията на свидетелите, които първи са влезли в гробницата след нейното откриване, празни са били и двете урни, а похлупаците им са били отместени. Това ни дава основания да приемем, че първоначалното погребение е било унищожено или отстранено при късни използвания на гробницата, когато е съществувал вече може би и друг погребален ритуал“, предполага Богдан Филов.

Различният погребален ритуал по едно и също време – полагане и изгаряне на трупа, не е нещо необичайно. През 5-4 в. пр. Хр. на някои места в Тракия труповете на мъжете са били изгаряни, а труповете на жените – заравяни. Въз основа на това археолозите приемат, че и в Мезек каменното ложе е било предназначено за погребение на жена, а урните – за мъже. Те са били поставени да поемат не само остатъците от костите, но и погребални дарове.

В гробницата от Малтепе Филов открива многобройни и разнообразни предмети. Открити са 2 златни продълговати украшения с растителни орнаменти, няколко кръгли розети от злато, четвъртито медальонче с вложено в него оранжевочервено камъче, 4 малки продълговати украшения с листовидни орнаменти, снабдени отдолу с малки халчици за окачване, 18 маниста, изработени от тънки златни пластини, златен наниз с 32 прешлена. Сред ценните бронзови находки са канделабър, триножник със силно извити разклонения, бронзови дръжки с извити навътре краища, които наподобяват змийски глави, лампи, амфори, съдове с различна форма, части от шлем, едноспирална фибула. В единия от гробовете е намерен железен нагръдник във формата на полумесец и сребърна апликация във вид на шпора. Под плочите на първото отделение археолозите откриват две продълговати златни висулки от обеци, златни пластини и 23 златни топчести маниста. Гробът в другото отделение съдържа златен пендатив във формата на вазичка, златна верижка, изплетена от тънки жици, които образуват двойни халки, а краищата и са снабдени с украшения, подобни на лъвски главички, 2 златни обеци, стъкленица от тъмносиньо стъкло. Находките датират от първата половина на 4-и в. пр. Хр.

„Богатствата в могилния некропол от Малтепе, както и другите куполни некрополи в Мезек показват, че това са безспорно гробници на владетели. Очевидно е, че хората, които са били погребани в тях, не са живели в сламени колиби. Наличността на тези гробници предполага и едно по-значително селище, в което ние трябва да очакваме и други монументални постройки“, отбелязва проф. Филов в своите записки. Усилията му да открие античен град на траките в близост до гробниците не дават резултат. Той прави разкопки и на гробницата под връх Курткале, но установява, че тя е била отворена и ограбена още в старо време. През следващите 1932 и 1933г. разкопките са продължени от д-р Иван Велков.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It