Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 60

Д-р Цукровски остава без дом

Модерната къща на лекаря отчуждена за мизерните 19 хил. лв., дават на жена му панелка

Ако не беше станал лекар, той вероятно щеше да бъде дворянин или поп някъде в Русия. През втората половина на 19 и началото на 20 в. петима випускници на Черниговската духовна семинария носят фамилното име Цукровский: Павел, Василий, Пьотр, Александр и Алексей. В дневника на училището пише, че през 1890г. Пьотр Цукровский издържа успешно изпит по латински и гръцки. По това време в Черниговската епархия служи Йоан Цукровский, ръкоположен за свещеник на Параскевиевската църква в Нежински уезд с помощници Иван Голубцов и Порфирий Гоголев.

Главна улица на Свиленград

Съдбата на д-р Георги Цукровский е друга. В хода на започналата през 1917г. гражданска война младият лекар е принуден да напусне Русия. Той губи всичко, освен любовта към родината си. Заедно с хиляди руски емигранти – цивилни бежанци и разоръжени войници от армията на ген. Врангел, Цукровский търси спасение в Турция, а после и в България. След дълго скитане по земи и морета изгнаникът намира пристан край брега на тихата Марица в Свиленград. Тук той запретва ръкави за работа, създава семейство, построява си жилище, радва се на любов и уважение от своите съграждани. Не предвижда само, че на хиляди километри от болшевишка Русия един ден ще срещне отново болшевики.

Георги Цукровский се ражда на 29 октомври 1896г. (ст. стил) в Дроздовка – малко селце в Черниговска област, което се намира в днешна Украйна близо до границата и с Русия. Той е син на Павел Иванович Цукровский и Анна Фьодоровна Цукровская. Когато завършва средно образование, се записва да учи медицина в Киев. След университета д-р Цукровский се отдава на лекарска практика, но революцията на болшевиките го принуждава да напусне кабинета си. Току-що дипломираният лекар попада във вихъра на войната и още в първите месеци е мобилизиран с ешелоните ранени войници и офицери от бялата армия. По-късно е прехвърлен във военна болница в Одеса. Престоят му не продължава дълго – под натиска на червените болницата е евакуирана. Медицинският персонал и болните са натоварени на кораб и в една тъмна нощ отплуват в неизвестна посока покрусени и отчаяни, без да знаят в какво е вината им и дали някога ще се завърнат от изгнание.

Цукровский оставя в Русия родителите си, сестра си и своя брат близнак Борис. Параходът, с който напуска отечеството, акостира в Турция, където емигрантите получават закрила от международния Червен кръст. Първите сведения за местонахождението на белогвардейската част са от 1921г. и идват от град Галиполи. Следва престой в Дедеагач (дн. Александруполис). През 1924-а – след близо 7 години мъчително скиталчество, д-р Цукровский се озовава в България. Със съдействието на Комисията за настаняване на бежанците е назначен за завеждащ медицинската служба в с. Медово, Чирпанско. Лекарят се запознава с учителката в селото Райна Димитрова и не след дълго и предлага женитба.

По това време годеницата му е на 19 години. Тя е родена през 1905г. в пловдивското село Ръжево Конаре в семейството на гимназиалния учител Тодор Гърдевски. Сватбата й с д-р Цукровски (така вече се казва докторът според българската именна система) е на 2 август 1925г. в Ст. Загора. Първоначално младото семейство живее в Медово, после се мести в Княз Борисово и Попово, където Райна Цукровска получава отново назначение за учителка. След раждането на Нина тя напуска работа и се посвещава на отглеждането и възпитанието на децата си.

Нина се появява на бял свят през 1927-а. Следващата година баща й държи изпит пред държавна комисия и получава позволително за частна практика по медицина в Царство България. По препоръка на здравните власти Цукровски се установява със семейството си в Свиленград, където е назначен за лекар. За кратко време, благодарение на големите си способности и неуморна работа, неизменно със своя мотоциклет „Триумф“ при обиколките си из града и селата, той става прочут в цялата околия. Съвременниците му го помнят като изключително трудолюбив и отзивчив човек. Високо ерудиран, културен, възпитан и фин в отношенията си, с добро чувство за хумор, той е приет с уважение във всеки дом. През 1931г. му се ражда второто дете – Владимир, през 1937-а идва Светослав.

Цукровски е общопрактикуващ лекар, умее също да акушира при раждане на деца. Няколко години по съвместителство е и началник на граничната медицинска служба, която следи за контрола върху здравето на пътниците. Когато стъпва на краката си, докторът купува имот на главната улица (днес „България“) и построява къща – една от от най-модерните, красиви и стилни жилищни постройки от годините между двете световни войни. Изградена е в стил сецесион, на два етажа, свързани с вътрешно дървено стълбище. На първия етаж са разположени антре, три стаи и кухня. Едно от помещенията е превърнато в кабинет с приемна на доктора и разполага с отделен вход откъм улицата. Почти същото е разположението на втория етаж, с тази разлика, че две от стаите и антрето притежават малки веранди. В духа на архитектурния модернизъм на 30-те години е решена и композицията на сградата. Тя е асиметрична, като лявата страна е в овална форма с увеличено остъкляване. Това създава усещане за простор във вътрешната част, а отвън прави силуета изразителен.

Дворът не е голям, но с декоративни дървета. Още с оформянето му в алея откъм улицата са засадени два кипариса, които придават екзотичен вид на градината. И тя е специално планирана – с лабиринти от чемшир, смокини, лимони и увивни растения. Цветята и розите се сменят според сезона.

През годините на Втората световна война д-р Цукровски е мобилизиран като военен лекар. В драматичните дни на септември 1944-а, когато Червената армия стъпва на брега на Дунав, белогвардеецът не се колебае, събира домочадието си и се отправя към Турция. На границата бегълците са спрени и върнати обратно, според спомени на близки до семейството.

Д-р Цукровски умира на 16 април 1967г. Най-голямото му дете – Нина, наследява професията на баща си и става лекарка. Тя се омъжва в Пловдив и ражда две деца – Румяна и Валентин. Лекар става и по-големият син Владимир (Вова), след като завършва медицина в София. При разпределение в Раднево Вова се запознава и взема за съпруга Анна Бонева – наследничка на хаджи Боне Петров, един от будните и заможни първенци в столицата преди Освобождението, собственик на чифлика „Враня“ преди Фердинанд да му хвърли око. Семейството на Владимир и Анна Цукровски се сдобива с две деца – Юрий и Валерий. По-малкият син Светослав следва инженерни науки и заминава за Либия, където дълги години работи по строежи в пустинята. Светослав се жени за Димитрина Цукровска, от която има две момчета – Георги и Радослав. При едно от поредните си завръщания в родината Светослав Цукровски получава инфаркт и умира на 42-годишна възраст. След смъртта му младата вдовица напуска Свиленград и се премества с децата в София. Така от цялата фамилия в къщата остава да живее само съпругата на доктора – Райна Цукровска.

През 1980г. със заповед на председателя на изпълкома на Окръжния народен съвет-Хасково жилището на д-р Цукровски е отчуждено в полза на държавата. Нарочна комисия го оценява за 11 464 лв., а двора от 462 кв. м – за 1 386 лв. Като „допълнителни елементи“ в интериора на сградата и декорацията са оценени външното стълбище – 60 лв., художествено изработените дървени парапети – 50 лв., двойно кованите външни железни врати – 190 лв. Стенният шкаф в кабинета на доктора е оценен за 60 лв. Комисията преценява, че кипарисите на двора струват 40 лв., седемте смокини – 10 лв., а любимите хортензии на лекаря – 3 лв. Заедно с допълнителната пристройка с разгъната застроена площ от 133 кв. м, изградена през 1933г. и ползвана за стопанска сграда, общата сума е закръглена на 18 695 лв. Това е стойността, определена за богатия дом на д-р Цукровски (днес общински исторически музей).

Собственичката Райна Цукровска се опитва да се противопостави на отчуждаването и чрез двамата си братя – известни адвокати в Ст. Загора, повдига съдебен иск. Както и се очаква, делото претърпява провал. Старата госпожа получава като обезщетение двустаен панелен апартамент, където по-късно умира.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It