BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 24
Фердинанд иска да се бие за Свиленград
На 5 октомври 1912г. българската войска извоюва първата си победа в хода на Балканската война
През нощта на 5 октомври 1912г. Свиленград заспива в пределите на Османската империя. На сутринта се събужда в пазвите на майка България. Той е първият град, освободен през Балканската война и първата реална победа на българската армия в хода на войната. В чест на тази победа върху парапета на стария мост на р. Марица е поставена каменна плоча с надпис: “Лейбгвардейски на Негово величество конен полк. 5 октомври 1912”.
Цар Фердинанд влиза триумфално в освободения Мустафапаша (Свиленград) начело на военна и религиозна процесия. Фотография от 12 окт. 1912г
Бойните действия започват в 5 часа сутринта, когато части от 30-и пехотен шейновски полк атакуват турска наблюдателница на връх Курткале (дн. Шейновец) – най-високия връх на граничното било в Родопите, откъдето армията на противника получава сведения за долините на реките Арда и Марица. Под командването на капитан Георгиев 7-а пехотна рота достига на 200-300 крачки от поста на седловината. Движението на войниците в тъмното е открито от постови кучета. Разбудени, турските граничари откриват огън. На зазоряване атакуващата рота се разгръща в боен ред и викове “ура” огласят околността. Противникът се оттегля към село Курткьой, където има застава. В това време 5-а пехотна рота овладява връх Чадъртепе, 6-а, 9-а и 10-а пехотна рота, подсилени от картечен взвод, завземат връх Кюляфтепе, а 6-а рота – връх Тастепе. След като заема гребена Острите камъни, 8-а рота изпраща един пехотен взвод в средновековната крепост при село Мезек. Заели заповяданите им обекти, войниците започват да се окопават. В боя за овладяване на билото загиват 15 и са ранени 24 български войници. Турците дават 16 убити и 20 ранени.
Два часа след сражението на Курткале в щаба на деснофланговото обединение пристига цар Фердинанд със свитата си. Монархът заявява на командира на Втора армия ген. Никола Иванов, че „има желание да отиде незабавно на самата граница и да вземе участие в боя“. Очевидно той си въобразява, че на война полковете се разполагат като за парад на дворцовия площад в столицата и е възможно главнокомандващият със сабя в ръка да поведе тяхното победоносно шествие. Генералът отговаря на Фердинанд, че искането му е неосъществимо. Мотивира се с това, че към 9.30 часа все още не са получени точни сведения къде се водят боеве. Епизодът е описан подробно в книгата на Трендафил Митев „Ген. Никола Иванов“, посветена на един от най-видните военачалници на България.
Голямото събитие в първия ден от войната е освобождаването на Свиленград. При бягството си от града турците извършват разрушения, предимно на обществени сгради. На много къщи са изпочупени стъклата и са изкъртени вратите и прозорците. В района на турските казарми са сринати няколко фурни и складове за фураж. Мюсюлманите, които до този момент живеят мирно и тихо, не остават в града. Всички заедно със семействата си напускат своите жилища и се отправят към Одрин.
В 16.30 часа Лейбгвардейският конен полк преминава през Свиленград сред възторжените викове на местното население. След него в града влиза 51-ви пехотен полк с музика и развято бойно знаме, приветстван от гражданите. Турският гарнизон в града, състоящ се от конна бригада и два пехотни полка с артилерия, не приема боя с настъпващите български части. Преди отстъплението пионерна команда прави несполучлив опит да взриви моста на Марица. Операцията на турските сапьори не успява – от заредените четири динамитни патрона се възпламенява само един, в резултат на което са откъртени няколко каменни блока.
Началото на войната е отразено във вестник „Мир“ с голямо заглавие „Първа победа“. В информацията се съобщава за първите военни действия и атаката на връх Курткале. „Днес стана първото сериозно сражение в похода към Одрин. Преди да настъпят към Свиленград, нашите войски нападнаха височините при село Курткьой, наречени Курткале, където турците бяха укрепени. След много умело нападение и непродължително сражение, турската войска се разбяга в безредица, като остави убити. Един офицер и трима войници от шейновския полк са ранени, почти всички леко. Веднага те бяха отправени с железницата във вътрешността на лечение. Царят, уведомен за храбростта им, ги награди с ордени. След това сражение без никакви по-нататъшни препятствия българските войски, начело с музика, завзеха Свиленград, възторжено посрещнати от населението“, пише военният кореспондент на „Мир“. В друга дописка се съобщава за придвижването на цар Фердинанд с придружаващите го от Стара Загора към Харманли и границата, както и за срещата му с първите български ранени войници от 7-а рота на 30-и шейновски полк. От височина край село Белица Негово величество наблюдава настъплението на една българска колона.
Страшната атака над Одрин 1 ноември 1912
Скъсали оковите на вековното робство, свиленградчани се включват с голямо въодушевление във войната. Няма точни данни колко мъже тръгват да се бият с Турция. В „История на Македоно-одринското опълчение“ на майор Петър Дървингов се посочва, че доброволците от Свиленград са 86. По дружини те са разпределени така: в 10-а прилепска – 28 души, в 5-а одринска – 16 души, 12-а лозенградска – 13, в 11-а серска и 13-а кукушка – по 7, в 14-а воденска и в 15-а щипска – по 1 и в интендантската дружина – 1. От всичко 15 дружини в началото на войната са образувани три бригади. Дружината, в която са записани най-много свиленградчани – 10-а прилепска, е сформирана в София. Войниците са зле облечени. Обучението се води без оръжие или с няколко пушки.
На 22 октомври 1912г. Първа бригада минава през Свиленград и продължава пеш през село Щит за Лозенград, където пристига след четири дни. Едва в Лозенград войниците получават оръжие. Втора бригада е стоварена на гара Свиленград на 30 октомври и веднага настъпва по посока на градовете Димотика и Дедеагач (дн. Александруполис). На 3 ноември Трета бригада заедно с Хасковския отряд освобождават Кърджали, а на следващия ден водят бой за Момчилград. Турските части на Явер паша отстъпват на юг и се окопават при прохода Маказа. Твърде скоро под огъня на българската войска те са принудени да напуснат позициите си. На 13 ноември при село Мерхамли, Ференско, корпусът на Явер паша е разбит окончателно. През втората фаза на войната Македоно-одринското опълчение е дислоцирано по крайбрежието на Мраморно море като охрана на бреговата линия.
Български подофицер дава вода на ранен турски войник след битката при Одрин
Кръщават Главната на царя
На следващия ден след освобождението е свикано общоградско събрание в конака. Днес, 6 октомври 1912г., събрахме се долуподписаните и избрахме почетния ни съгражданин Анастас Разбойников за кмет на Свиленград, пише в протокола. Помощници на кмета стават Александър Попов и Михаил Хаджистефов, а за съветници в градската управа са избрани Спас Добрев, Владимир Разбойников, Димитър Сидеров, Георги Мавродиев, Христо Курдов, Никола Анастасов, Христо Ангелов, Христо Марашлиев, Янаки Илиев, Христо Анастасов, Тодор Бонев и Петър Сарафов. Решено е градът да се преименува от Мустафапаша на Свиленград.
Общинските съветници заседават почти всеки ден. Те нареждат болницата при джамията да стане градска и да се издържа със средства на общината. Избира се комисия, която започва да събира помощи за лечебното заведение. Управата издава заповед за сформиране на санитарна служба, нарежда „да се поправят луксовите ламби“по главната улица, а по другите улици да се поставят фенери, да се опишат всички празни дюкяни и назначава градска служба за чистота в състав от 10 души сметоизхвъргачи. Назначени са градски агенти и мухтари (квартални кметове). В края на октомври е обявено с глашатай, че отсега нататък всички животни ще се колят в градската салхана. Изключение се прави само за кокошките и свинете – „те може да се колят гдето и да е“.
В знак на признателност към освободителите общинският съвет издава няколко постановления за увековечаване на имената им. Главната улица, която пресича града на две, е наречена “Цар Фердинанд”, друга улица се именува „Ген. Димитър Кирков“, а площадът в центъра получава името на ген. Никола Иванов. Управата взима решение на стария мост на Марица да се постави каменна плоча с барелеф на Н.В. цар Фердинанд и надпис „На 12 октомври 1912г. през този мост замина царят на българите Фердинанд І-ий със своите победоносни войски“.
Бубарство
Изготвено от : Иван Чончев
