Народни танци
Танците на тракийците са изпълнени с радост и веселие. В тях откриваме типични движения на тялото, насочени надолу и отразяващи неразривната връзка на тракиеца със земята и нейното плодородие. Макар и по-рядко, могат да се забележат и акценти в танца към небето (като израз на желанието за освобождаване от ежедневието и грижите), но скоро те отново преминават в насочени движения към земята.
Народният танц в Тракия се играе в умерено (от жените) или бързо темпо (от мъжете). Движенията са съсредоточени предимно в краката, с непрекъснати пружинирания. Тракиецът танцува леко приклекнал, като съществена роля в танца имат ръцете. В женските танци ръцете са свободни и пластични, описващи много красиви движения. В мъжките танци, ръцете излъчват сила и достойнство. При много от изпълненията, мъжете изнасят ръце напред, назад и встрани, чрез което демонстрират дълбочинното преживяване на танца.
Тракийските хора обикновено са смесени. Типични са „сключените“, „водените“ и хората „на леса” (с кръстосан хват за пояса или ръцете).
Популярни танци от Тракийския край са:
- Боалийско хоро;
- Трите пъти;
- Чопраз/Чапраз;
- Право тракийско хоро;
- Буенек;
- Трите пъти;
- Окопско хоро;
- Сей, сей боб;
- Седи Донка;
- Тракийска ръченица на хоро;
- Криво садовско.
Народна музика и инструменти
Народната песен в Тракия е спокойна, красива и нежна. За тракийската фолклорна област е характерно едногласното изпълнение на песни, които са богато орнаментирани. Репертоарът тук е всеобхватен. Чуват се седенкарски, трапезни, хороводни, епични, обредни и други песни.
Една от типичните особености на музикалния фолклор в региона е антифонното пеене – „отпяване”, при което група изпълнители пеят песента, а други им отпяват. Тракийската народна песен се изпълнява предимно от жени и обикновено е без размер или в неравноделен размер. Звученето й е изразително и силно, в ограничен тонов обем.
Кавалът е неразривно свързан с тракийската песен. Изпълнението на народна песен „звучи така сякаш кавал свири”. В много случаи слушателят има чувството, че кавалът сякаш “допява” мелодията на песента. Тракийският инструментален стил е уникален със своята кавалджийска хороводна мелодия. Тя е своеобразна музикална творба, изградена от няколко части – всяка различна, логично свързана със другата, но със свой индивидуален музикален заряд. Все пак в пределите на Тракия се срещат и други характерни инструменти – „джура” гайда (висока) и по-рядко гъдулка.
Популярни песни от Тракийския край са:
- Даньова мама думаше;
- Полегнала е Гергана;
- Притури се планината;
- Любили се двама млади;
- Не казвай, любе, лека нощ;
- Невено, моме;
- Мъри, Стано;
- Драгано, Драганке;
- Бяла Калина;
- Петър Румяна думаше;
- Де се е чуло, видело.
Обичаи, занаяти, носии
Народни обреди и обичаи: Кукери; Ладуване; Кумичене; Лазарки.
Народни занаяти: абаджийство (Стара Загора, Сливен); гайтанджийство (Карлово, Калофер, Сопот); мутафчийство (Копривщица, Панагюрище, Казанлък); медникарство (Пловдив, Пазарджик, Стара Загора); килимарство (Котел); ножарство (с. Шипка, Казанлъшко).
Народни носии: женска – сукманена носия; мъжка – чернодрешна носия.
Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.