Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 53

Гасят крушките за икономии

Осветлението се обособява в общинско предприятие

През 20-те години на миналия век у нас се предприема усилено електрификационно изграждане. Големите градове се къпят в светлини, по улиците на столицата се движат електрически трамваи, а интересът към новата енергия расте лавинообразно. Сънищата за „магическо слънце“ се превръщат в реалност. През 1923г. светва Горна Джумая. По същото време започва обществена електрификация на Плевен, Ботевград, Кюстендил, Ихтиман.

Главна улица в Свиленград

Свиленград не остава назад. „Като селище с характерен селскостопански живот не можем да претендираме за всички модерни придобивки на големите индустриални центрове в царството. Ние обаче трябва да се стремим към повдигане на града, да не се спираме върху примитивните форми, а да насочим своята политика към благоустрояване според последните данни на науката и техниката“, посочва в статия за ползата от електрическата енергия градският инженер Александър Пинчуков.

Мнозина призовават да не се бърза, понеже производството на ток е скъпо. „Главното насърчение на всяка индустрия е евтина и удобна енергия. Широко използване на електричество, отбелязва „Свиленградски общински вестник“, може да има само когато то се произвежда от природните водни сили или от подземните горива и се разпределя на големи райони. Ето защо не е рационално за бедния Свиленград да строи дизелови централи, които дават скъпа енергия. По-целесъобразно е да дочакаме построяването на областната централа на мина „Вулкан“ при гара Раковски, което ще отнеме до 3 години“.

Управата на града не смята да чака „Вулкан“ и през февруари 1925г. разрешава на старозагорската фирма „Кехайов&Крачолов“ да построи „електрическа инсталация за държавните и общински учреждения по главната улица и нуждающите се граждани“. В мотивите сe посочва, че опитите за по-добро осветление не са довели до никакъв резултат, затова офертата на просителите иде тъкмо навреме. Определя се цена 10 стотинки на свещ. Според подписания договор общината „остава свободна“ и си запазва правото да възложи осветлението другиму в случай, че получи по-изгодно предложение.

До този повратен момент градът се осветява с газени фенери, поставени на дървени стълбове. Всяка вечер пазванти на общината минават по махалите, палят фенерите, а сутрин рано ги загасват. По-късно в средата на главната улица е забит железен стълб с височина 7 метра, на който се поставя петромаксова лампа. Тя се издига до върха с помощта на въже.

Квартал Канаклии

Първата електрическа крушка в Свиленград светва през 1926г. Същата година се явяват конкуренти на фирмата за осветление – Георги Костов, Димитър Атанасов и Ангел Караиванов заявяват намерението си да инсталират дизелов мотор от 25 конски сили в квартал „Баяндър“. Те предлагат по-ниски цени – 7 стотинки на свещ за граждани и 3 стотинки за обществени сгради. След кратко проучване предложението на „Георги Костов и сие“ е прието, но при условие “ да не се плаши от евентуални загуби в началото, да дава ток на главната улица най-малко три години и без право да вдига материалите и инсталациите си преди да изтече определеният срок“. И други условия му се съобщиха и той се съгласи да ги спазва, отбелязва в протокола общинският писар. През 1927г. електроснабдяването се поема от братя Старирадеви, които откупуват електрическата мрежа от дружеството „Кехайов&Крачолов“.

Междувременно след дълги и понякога драматични заседания, на които се стига дори до бламиране на кмета, общинската управа приема план за електрификация в съдружие с Популярната банка и местната фабрика „Коприна“. Специалисти на банката изчисляват, че за изпълнение на проекта са необходими над 3 млн. лв. и с разширение на мрежата сумата ще нараства с по 200 хил. лв. годишно. При това положение въпреки голямото си желание управлението е принудено да признае, че „идеята се поставя засега като неосъществима и реализацията й се оставя за по-благоприятни времена“.

Две години след началото на електрификацията крушки мъждукат из целия град. В оплакване, подадено от жители на квартал Гебран, се посочва, че до моста на Марица една от лампите не е светнала повече от 10 дни. Сигнали има и от други места. Затова кметът Стойчо Петров успокоява гражданите, че е взел мерки за доброто осветление – издал заповед общински служители да следят по махалите кои лампи не горят и на другия ден да съобщават на бирника, а той от своя страна е длъжен немедлено да го отбележи в специална сметка и в края на месеца да приспадне цената от негорелите лампи. В същото време на фирмата доставчик, която била откачила жиците на няколко неизрядни длъжници, е обърнато внимание да спазва условията и да не прибягва до действия, „с които се тормози гражданството“.

На 23 март 1928г. общината сключва споразумение с фирма „Братя Старирадеви&син“ за цената на уличното осветление. Общинските и държавни учреждения са задължени да плащат по 5 стотинки на свещ, а частните потребители – 10 стотинки. На безплатно електричество имат право само кметството, амбулаторията и градската аптека. Фирмата се задължава да дава пълно осветление и без всякакви дефекти до какъвто и размер да достигне потреблението на енергия. Тя поема ангажимент да разшири електрическата мрежа в града с още 3 км, като се съгласява „общината да казва къде колко лампи да се поставят по улиците и от колко свещи да са“.

Въпреки че споразумението е със силата на договор, управата продължава да търси алтернативни източници на ток. Най-сериозният е на мина „Вулкан“, която предлага изключително изгодни цени, ако Свиленград заедно с Харманли и Търново Сеймен (Симеоновград) построят електропровод. Обмисля се вариант при върхови стойности на потребление да се използва за производство на електроенергия дизеловият мотор „Национал“ на фабрика „Коприна“. Моторът е нает от предприемача на държавно осветление Зюмбюл Ралев, който по това време захранва митницата и частни консуматори от квартал Ново село.

На 16 октомври 1929г. общината взима окончателно решение да даде на концесия постройката на електрическата мрежа на Популярната банка, а търгът за доставка на елетроенергия да се отложи. Инженери изготвят план на електроразпределителната система. С цел да се ускори снабдяването на концесионера е предоставено под наем общинско място за построяване на електрическа централа. Кметството одобрява доставката на английски генератор „Рустон-Хорнеби“.

В края на 20-те години конкуренцията между електрическите фирми се увеличава и „Братя Старирадеви&син“ настояват за промени в договора. Те заявяват, че е опасно да се разреши на различни доставчици да строят електрически мрежа на Главната, където единствено по онова време има консумация на енергия от частни потребители. В заявлението се визира централата на Тодор Тошев при антрепозита на кооперация „Коприна“ и Зюмбюл Ралев, който е сключил договор с братя Овчарови за производство на ток в Американската мелница. Общинският съвет се държи на дистанция от сблъсъка, но насърчава двете страни да изградят нови електропроводи за разширяване на съществуващата градска разпределителна система. Управата поставя условие да се раздели цената за частните консуматори и индустриалните заведения.

През 1931г. осветлението се обособява в самостоятелно общинско предприятие. Решено е на първо време да се построи мрежа с дължина 15 км, като изплащането й стане по следния начин: 15% от цялата стойност да се изплати при сключването на договора, 15 % – при предаването на инсталацията, 20% – в края на първата година , 25 % – в края на втората година и 25% – в края на третата година. Понеже общината няма собствени пари, започва преговори с Популярната банка за гарантиране на плащанията в посочените срокове. В замяна целият приход на местното електрическо предприятие ще се внася в банката.

Това са годините на световната икономическа криза. Дълговете към фирмата на братя Старирадеви нарастват значително, като през 1931г. надхвърлят 25 000 лв. Общината обещава да плати, „щом влязат пари в касата“, но постъпленията са твърде слаби и управата е принудена да признае, че е в невъзможност да си погасява задълженията. В търсене на изход от сложната ситуация от 1 юли електрическото осветление е преустановено. Кметът се извинява на гражданите за „неудобството през летния сезон“ и изтъква като причина нуждата от икономии. Според представители на работническата партия, които се възползват от случая, проблемът лесно може да се реши, ако парите за електричество се вземат от богатите. Общинският съвет решава занапред осветлението да се свие наполовина, като лампите се разредят през една и се намалят свещите им. Едва през 1933г., когато наред с мотора на братя Старирадеви започва работа и електрическа централа към Американската банка при митницата, градът светва отново в пълен блясък.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It