Хаховци – поредица от легенди и митове за Свиленград.

Хаховци в града е имало много, има ги и сега, но тук става дума за такива от близкото минало, заслужили името легенди. Двама от тях, живеели до скоро и се помнят от всички; Насо (Нахо) Бейчаето и Петел Васко. Бяха от известни фамилии – Насо от Беевите, Васко от Фотевите. Нахо беше пълен и як като пън, а Васко висок , с несъразмерно дълги ръцеи тънки като червеи пръсти, все свити на юмрук, поради някаква болест. Винаги се навъртаха около обществени места, където се събират повее хора – читалището, киното, музикалната школа, стадиона. Двамата не се имаха, защото не можеха да разделят благоволението на някои – да ги изпратят на някъде за нещо, срещу почерпка, да помагат при товарене на багаж, или да сложат някой от тях на контрола при ач, или представление. Предпочитаха ги защото бяха като цербери, не пускаха никой без билет бил той приятел, или шеф. Васко известно време беше портиер на болницата заради церберството му, но го изхвърлиха заради пиянството му.

Насо беше работлив, често помагаше за товаренето и разтоварването на реквизит на читалището, Васко беше по услугите, но бягаше от работа. Веднъж секретарката Живка Грозева сложила на контрола Васко, изглежда Насо го е нямало. Като се появи Насо, гледаме го търчи след Грозева:“Как Живке, мани го тоо хахо, ма, пиян. Я щях му вида сметката, ама“. Отиваме да видим какво става на контрола – Васко залита, препречва пътя на влизащите и мирише на нещо ужасно. Отсранихмеа го но не пропусна да заплаши Насо“Ша вийш ти, ша ми паднеш“.

Насо беше як, не пиеше по време на работа, та често го хващахме да товари и разтоварва. Но по едно време изчезна от „сцената“. Оказа се, че си намерил булка, заводил се с загубена Янка, която ходеше из града като хамово семе, бездомна, рошава и мръсна. Решили да се оженят, но тя имала гадже в Раднево и тръгнали за там с такси, да пита тя оня дали е съгласен да се омъжи за Нахо. Не узнахме до къде е стигнал пазарлъка, но Насо отслабнал, дебелите му бузи бяха увиснали. Фамилията не му даваше пари и от време на време си изпросваше някой лев за пиене. Не беше пияница като Васко, но скоро изчезна съвсем.

За Васко терена беше разчистен, беше калпав, но тъкмо камиона да тръгне на гастрол, се появяваше и налиташе да се качи. Веднъж направо го изтикахме, имаше навик да пощипва жените. Отървахме се от него, но Тенчоулу, стар артист се съмняваше;“Виж, че сме го сварили на сцената в Харманли“ И така стана – Васко ни посрещна точно там. Как е пристигнал, с какво е пътувал – нищо не узнахме. На връщане отново бе изтикан, но никой не се съмняваше, че ще намери начин да се прибере. „Това е сигурно“, отсече Тенчоулу. Васко беше под попечителството на богата учена рода, живееше в платена от тях гарсонера, в която никой не беше надникнал, вонята излиза от ключалката.

Една заран го намериха удавен в росата.

Всички хаховци в страната си приличат по едно: все са там, където се твори изкуство – ателиета, театри, музика. Които от тях умерено пият, са приютявани в тези заведения, някои от тях свирят на нещо, рисуват, играят в масови сцени. Те използват всички средства да са близо до тези места, включително и нахалството, което иом се прощава, ако не са затънали като Петел Васко в пиянство и мърсотия. Стават като талисман, атракция, без която хората на изкуството, покрай напрегнатата и понякога скучна работа, не могат.

Facebook Share.

Tweet

Pin It