Извънредни такси за възстановяване на училищата

Възстановяват училища с лотария

Свиленград облага износа за направа на нови класни стаи

Дълго време след нашествието на турците през 1913г. Свиленград не може да се съвземе от тежкия удар. Хората остават без дом и препитание. Сринати до основи са всички къщи, църквите и училищата, обществените сгради, дюкяните, занаятчийските работилници. Бубарството, основен поминък на голяма част от населението, е доведено до плачевно състояние – черничевите градини са изсечени и унищожени, а бубарниците – разрушени.

Свиленградската-гимназия-Д-р-Петър-Берон-наследница-на-Одринската-гимназия

Общинската управа се опитва да превъзмогне последиците от кризата, като осигури на първо време хляб, вода, лекарства. На 14 февруари 1914г. кметът Христо Хаджиниколов заминава за София да моли правителството за дървен материал, необходим за възстановяване на сградите след пожара. Същата година е приет окончателно изработеният от Министерството на благоустройството регулационен план на новия град. Обявен е търг за доставка на 30 газени фенера, с които да се осветяват по-важните улици.

Директорът-Ст.-Разбойников-и-учители-от-прогимназията-през-1920-1921-г-направена

Общинският съвет обявява през октомври 1914г. намерението си да започне възстановяване на училищата, разрушени от турската инвазия. В обръщение към гражданството се посочва, че за дълги години напред общината сама не ще може да направи изгорените обществени здания – „приходите в касата са твърде оскъдни, заем е невъзможен, а нито държавата, нито някой друг би се притекъл на помощ според създадената обстановка на общоевропейска война“. При това положение управата предприема отчаян ход да търси пари чрез хазарт. В края на годината се взима официално решение за откриване на лотария от 100 000 лв., която да се тегли по план, изготвен и приет от кметството. Очакваната чиста печалба трябва се разпредели по следния начин – 4/5 от парите да се употребят за възстановяване на училищните здания и 1/5 – за църквите. Определена е цена на лотарийните билети 1 лв., прогнозна сума от постъпленията се записва в бюджета за 1915г. Бюджетът е отхвърлен – от окръжното управление в Ст. Загора го връщат с указание приходите от хазартни дейности да се зачеркнат, тъй като има вероятност лотарията да не бъде разрешена. Така се и случва.

Директорът-на-гимназията-Бл.-Златарев-и-учители

По това време в Свиленград има три основни училища и една прогимназия. В първите години след войната с големи усилия е възстановено Канаклийското класно училище. Изграждането на училищата в другите квартали е преустановено през Първата световна война заради драстично поскъпване на строителните материали. На 7 февруари 1920г. управата кани всички граждани да обсъдят заедно въпроса за направата на школски сгради в кварталите Гебран, Баяндър и Ново село. Общото събрание избира депутация в състав кметът на града Петър Сарафов и гражданите Благой Златаров и Христо Катранджиев, които да отидат в София и да ходатайстват за отпускане на средства за възстановяване на училищата. В случай, че това се окаже невъзможно, делегацията трябва да настоява за сключване на общински заем.

Разсъжденията вървят така: касата е празна и няма скорошни изгледи да се намерят пари. Затова трябва да се тегли заем, който да бъде изплатен със средства на извънреден бюджет. Източници за бюджета може да бъдат извънредни налози, които общината ще наложи според материалното състояние на гражданите. Дори да не се сключи заем, училищата пак трябва да бъдат построени. В такъв случай налагането на извънредни налози е неизбежно. С постановление на общинското управление същата година се въвежда 3% налог върху продажната цена на пашкулите, 2 лева върху суровите кожи, 1 лв. върху кг тютюн и вълна, 5 стотинки на кг зеленчуци, 10 ст. на дините и овощията, изнесени за продан вън от общината. С 3% се облагат сиренето, кашкавалът и маслото. Търговците и занаятчиите се задължават да плащат 1% върху печалбата до 5 000 лв. и 10% върху печалбата до 10 000 лв. в полза на фонда за възстановяване на училищата. За определяне на годишните печалби се назначава комисия от финансови чиновници, общински съветници и представители на местния еснаф.

Наложените извънредни връхнини са одобрени с голямо мнозинство от населението в допитване, проведено на 1 август 1920г. Те обаче се отменят с мотива, че противоречат на закона. След наколко дни общинският съвет взима решение за провеждане на нов референдум, на който да бъде обсъден въпросът за еднократен общински налог в размер на 35% върху преките данъци – поземлен налог, данък сгради и данък занятие. Сумата е предвидена като приход в бюджета за 1921г., който да се внесе после в банката за отпускане на заем за построяване на училищата.

Енергичните мерки на управата съвсем не свършват дотук. На следващата година с аргумента, че общината като наскоро образувана и главно поради опожаряването на града не може да създаде постоянни и достатъчно приходни източници, в резултат на което тя не е в състояние да посрещне най-належащите си и неизбежни нужди, се налага такса върху стоките, които минават през Свиленград на път за Гърция и Турция. Новият общински данък е 100 лв. на вагон дърва, 200 лв. на вагон с дървени въглища, 400 лв. – на зърно, 500 лв. – на брашно. Износът на 100 кг сирене се облага с 25 лв., масло и мас – 50 лв., каса яйца – 20 лв., и на всички други стоки до 100 кг – 10 лв. За въвеждането на таксата не се прави допитване, тъй като „местното население не се засяга ни най-малко“, пише в протокола. Това е първият опит на общината да използва разположението си в близост до други държави за преодоляване на финансовата криза.

От въведения еднократен 35% данък са събрани близо 100 000 лв. Още толкова са вложени в банка от училищното настоятелство, в резултат на което Министерството на народното просвещение одобрява най-после заем в размер на 2.5 млн. лв. със срок на погасяване 30 години. Първите търгове с тайна конкуренция са проведени на 2 ноември 1922г. За икономии при строителството се вадят камъни и тухли от болницата при джамията и старите турски казарми, които след това се извозват с каруци. Много от тухлите обаче се оказват начупени и работата се спъва. Затова главният строител Тома Матев уведомява местното управление, че ще счита 1 000 тухли за 700. Междувременно общината тегли допълнително още 1 млн. лв. кредит, тъй като се опасява, че обектите може да останат недовършени. Само школото в Гебран струва според тръжните книжа 1 215 000 лв. Управата отчуждава съседни имоти и дюкяни за училищен двор, но понеже няма пари за обезщетения, компенсира собствениците с подходящи безстопанствени парцели. По предложение на училищното настоятелство заведението „се наименува за вечни времена на първия ратник за възраждането на българския народ отец Паисий“. Другите две училища са кръстени на Хр. Ботев и Л. Каравелов.

Не така приключва въпросът за прогимназията. До Балканската война тя се помещава в т. нар. турско училище, което се състои от четири класни стаи. Те са крайно недостатъчни за учебни занятия. Има опасност училището да бъде закрито, ако не се осигурят достатъчно добри и хигиенични помещения. Всичко това налага да се разшири старото училище и се надгради с още един етаж. Управата настоява за заем в размер на 1.5 млн. лв., но властите не позволяват на затъналия в заеми град да утежни още повече състоянието си и нареждат средствата за прогимназия да бъдат насочени към училището в Гебран.

„Положението с прогимназията е много лошо – поради липса на достатъчно стаи класовете се помещават в три различни училищни здания. Учителите са принудени да се придвижват всеки ден от едно училище в друго. Но Свиленград трябва да има гимназия, защото е отдалечен от вътрешните просветни центрове. В противен случай хората няма да имат възможност да изучат децата си – изпращането им на училище другаде е свързано с много разходи, а това не е по силите на всеки“, заявява директорът Благой Златаров. Той посочва, че Свиленград е имал прогимназия още в османско време, когато издръжката на училищата е лежала изцяло върху плещите на гражданите. На 14 март 1925 г. общинският съвет упълномощава кмета Стойчо Петров и председателя на училищното настоятелство Георги Саманджиев да настояват за отпускане на 2 млн. лв. заем за разширение на сградата. И това искане не е удовлетворено. Прогимназията остава в старото турско училище до края на 30-те години, когато е преместена в бившия пансион за сираците от войните.

Идат още бежанци, сгъстявайте се!

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It