BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 5
Бягайте, Марицата дохуда!
Жители на многострадалния квартал Гебран- се изселват заради наводненията
В Гебран – най-потърпевшия при наводнения градски квартал, при опасност местните жители се разтърчават и викат на висок глас: „Бягайте, Марицата дохуда (идва, приижда, б.р.)!“ Други бягат по улиците и крещят: „Голяма вода дохуда, вадете добитъка от дама! Жено, дай чифтето!“ На различни места пукат пушки: „бум, бум“, и още много пъти се чува „бум“. Така описва тревогата на гебранци Христо Полихронов – свидетел на последните няколко наводнения по Марица.
Бедстващи хора в кв. Гебран спасяват покъщнината си с лодка
Опустошителните разливи на реката, съпроводени с трагикомични случки, са нещо обичайно за Свиленград. Както в миналото, така и в по-нови времена. Наводнения стават толкова често, че макар и да причиняват значителни загуби, те не предизвикват кой знае колко силна уплаха сред местното население. Големите бедствия дори са издавани на пощенски картички и така намират отглас извън града.
Наводнението през ноември 1871г. вдъхновява местния поет Станко Разбойников за поема, която е отпечатана в цариградското списание „Читалище”. Обсипана с хвалебствия от различни страни, тя не прави особено впечатление на главния редактор П. Р. Славейков. Когато му казват, че авторът учи в Цариград и по всичко изглежда роден с дарбата на писател, дядо Славейков заявява следното: „Трябвало е Марица да завлече и него”.
Замръзването на р. Марица 16.2.1929 г.
Откакто Свиленград се появява на географската карта, той периодично е заливан, давен и влачен от Марица. Първото голямо бедствие е отбелязано в османски хроники от 17 век, когато буйна вода разрушава някои от гьозовете (сводовете) на моста на Мустафа паша, и се налага да търсят майстори за поправянето им. Сведения за наводнени площи покрай двата бряга на реката се дават почти всяка година през 18 и 19 век.
След наводнението през 1897г. многострадалните жители на Гебран не издържат – много от тях напускат къщите си и се изселват на няколко километра в западна посока, където създават Ново село (сега квартал на Свиленград). Гебранци са може би първите водни бежанци в новата история на България.
Голямото наводнение през март 1923г. излиза на пощенска картичка. Имам една – с клеймо от 30 септември 1927г., и на нея се вижда, че от другата страна на моста, откъм Гебран, всичко е под вода от придошлата Марица. Сградата на кметството на отсамния бряг не е засегната. Най-отгоре пише: „Поздрав от Свиленград“, а на гърба със синьо мастило подателят Пею, съобщава, че e пристигнал благополучно в града от хладните курорти на планината и на следващия ден смята да продължи пътя си към Ортакьой (дн. Ивайловград). От Свиленград и Марица поздравявам всички ви, пише Пею.
Наводнението , причинено от р. Марица след размразяването на ледовете й
През 1945г. Марица залива половината град, крайбрежните квартали остават под вода. Обявено е бедствено положение, на учениците е наредено да останат вкъщи и да не ходят на училище до пълното оттегляне на водата. Ситуацията се повтаря през пролетта на 1959г. Няколко години по-късно – през 1963г., населението става свидетел на невиждан ледоход по реката. Пред стария каменен мост се натрупват планини от лед, които заплашват да пометат всичко след себе си. Спешно са мобилизирани военни подразделения, които пред очите на стотици зяпачи започват да взривяват ледените блокове. В паузите между отделните експлозии се чува как в Гебран плачат за моста и се молят: „Дръж се, арап”, разказва за драматичните събития Христо Полихронов.
В голямата си част историята на Свиленград е история на покоряването на Марица, облагородяване на нейните земи и отчаяна борба с наводненията. Не само Марица причинява наводнения. Много пакости в миналото създава и река Канаклийка, колкото и невероятно да звучи това днес. Тази весела и наглед безобидна рекичка имала навика понякога да излиза от коритото си и да причинява щети в огромни размери.
До средата на миналия век Канаклийка минава кажи-речи през средата на града. Тя се спуска от Сакар и близо до шосето за село Димитровче прави десен завой, навлиза в първите градски махали, заобикаля от север сегашното основно училище „Иван Вазов” и след втори десен завой се устремява към църквата „Св. Троица”, за да се влее след около 500 метра в река Марица.
Наводнението на Свиленград , 1923 г .
„В началото на септември 1891г. след няколко часа проливен дъжд реката придойде, заля квартал Канакли, обширни части от Баяндър и нанесе тежки загуби”, пише Георги Василев. Той споменава за „отвлечени много къщи, добитък, храни и издавени доста хора“. „Бедствието, казва Василев, стана достояние на обществеността в България и по инициатива на добродетелни граждани там бяха събрани значителни суми, които след това се изпратиха в Одринската българска митрополия, за да бъдат раздадени на пострадалите“.
Канаклийската река залива Свиленград и на 24 август 1929г. В ексклузивен репортаж за „гибелното наводнение“ репортерът на местния „Свиленградски общински вестник” Петър Раковски пише следното: „ Към 7.20 часа водата удря с голяма сила към центъра. Започва се борба на живот и смърт. Негде малки деца се втурват да се спасят от прегръдките на стихията. Майки, обезумели от ужас, търсят своите рожби, писъци огласят и се сливат в смъртната песен на реката. Гърмежи ехтят, револверни визстрели будят тревога – ехти всичко и търси помощ, но няма. В падналия мрак между виковете на давещите се върви началник гарнизона на граничната стража подполковник Тъпанаров, възседнал кон, но водата закрива кръста на коня и той се мъчи да пробие пътя.” За да спаси населението от страшната Канаклийка, през 1941г. общинската управа взема решение да я изведе извън града. Корекцията е направена през следващата година от трудова рота евреи, мобилизирани от София и Пловдив, а старото корито започва да се нарича Сухата река.
Мост на р. Канаклийка
Наводненията в Свиленград – избрал да бъде на две реки в равна Тракия, стават толкова често през годините, че местното население ги приема като неотменима участ. Те са нещо като пустинните бури за Сахара – идват неочаквано, мощно, при пълно безсилие да бъдат предвидени, предотвратени или спрени, отбелязват наблюдатели през различни периоди на миналото столетие.
Свиленград и крайбрежните райони страдат при всеки по-силен приток на Марица, понеже са разположени ниско в заливната долина на реката. Надморското равнище на града е едва 53 метра, а при Одрин – 30 метра. Поради тази причина Марица е ленива, трудно влачи водите си, трупа пясъци непрекъснато и образува големи острови, които затлачват коритото. Задръстеният басейн и островите усложняват много обстановката при висок прилив, тъй като препречват пътя на течението и го отбиват към бреговете.
В миналото за защита от наводнения се използват така наречените сечи. Това са каменни диги по двата бряга, които във формата на трапец прихващат водите на реката и ги насочват към моста. Когато мостът е бил построен, пред него, по десния бряг на реката, е издигната дълга стена с основно предназначение „да сече” водите и да ги отправя стеснени в посока на сводовете. Такъв сеч е изграден и на левия бряг, но през годините той е бил обграден от горната страна от води на реката, изтикани от прииждащата някога река Канаклийка и натрупани пясъци.
Освен защитни функции сечите са предпазвали речните брегове от изриване. От тези примитивни, но много ефективни технологии срещу наводненията, днес е запазен частично само сечът на десния бряг при къщата на Латина.
Пропаднали къщи след наводнението от р. Марица
Честите наводнения принуждават в по-ново време свиленградчани да укрепят бреговете с диги, за да увардят ниските части на кварталите и заливната долина. За защита на Гебран по шосето са построени 17 моста – при голяма вълна водите да сe протичат по канали из пустеещи места в низината. По-късно властите сметнаха, че сa укротили Марица и вече няма никаква опасност за населението. Мостовете бяха обявени за ненужни. При голямото наводнение през февруари и март 1963г. обаче водите на Марица скъсаха дигите и, както се e случвало стотици пъти, заляха всичко. Мътни потоци покриха шосето и го скъсаха на няколко места. Гебран остана отново под вода, жителите на квартала тръгнаха да плават по улиците с дървени корита и лодки. Връзките с жп гарата бяха прекъснати за повече от три месеца.
Наводнението на Марица
Поема от Станко Разбойников
Но ти защо не спиш, о Марице любезна,
спокойно и без шум там, где ръка небесна
ти назначи легло?
Защо като змия ехидна негодуваш?
Изплела си език – отровна пяна блуваш,
предсказваш ти нам зло.
Вълните ти защо се бият тъй гневливо
и вън от брежища излизат те шумливо
да затриват народ?
………………
Но вече късно е: тя всичкото накваси,
къщята порути, сеитби на сиромаси
погълна твой търбух.
Ужасен изглед – там баща остая без челяд,
стреха му е покров – окайва дни си беден,
предава Богу дух.
А тук орач, смутен от волята решена,
предава се, без да ще, на таз съдба изменна
и дребни сълзи трий.
Девойка пък коси с ръце си скуби,
че няма да пожъне ни клас със свое либи,
с дружки, със сестри.
Река Марица Свиленград – вървя си по моста и гледам брега
Изготвено от :Иван Чончев
