Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 46

Кметът Делибозов пада в хендек

Един от най-успешните кметове на Свиленград отстранен след вот на недоверие, тръгнал от комшийски спор

Следвоенната криза се проявява най-силно в икономиката, търговията и политиката. Още преди края на войната Свиленград изпада в хроничен глад. Затова една от първите задачи на новата управа е да избере комисия, която да състави списък за подпомагане на крайно бедните. Друга комисия започва да събира доброволни помощи. Заради липсата на достатъчно храна е свикано извънредно заседание на общинския съвет и се взима решение да набавят на всяка цена няколко вагона пшеница и царевица. Намерението на местното управление да възстанови колкото се може по-скоро разрушените през войните училища претърпява провал. Сметките показват, че са необходими най-малко 3 млн. лв., а касата на общината е празна. По това време тя разполага с едва три имота – една нива от 120 дка край Марица, една черничева градина от 2.5 дка и едно празно дворно място в квартал Гебран. За да не стоят безстопанствени, се обявява търг за отдаването им под наем.

Административният център на Свиленград с кметството и околийското управление

Първите избори за градски съвет са насрочени на 7 декември 1919г. След провеждането им в местния парламент влизат представители на 5 политически групи. Най-много мандати (7) взимат буржоазните партии, комунистите получават 4, земеделците – 3. За кмет е избран Петър Сарафов от земеделската партия, но той се задържа на поста едва два месеца. Неговото място заема Тодор Хаджидимитров, който нарежда от януари 1921г. общината сама да си събира данъците и бериите. За да се набавят средства за възстановяване на училищата, са въведени извънредни налози „според материалното състояние и податните сили на гражданите“. 7 месеца след назначаването му вследствие на политическа криза в управлението Хаджидимитров подава оставка „по особено важни причини“. Запазените протоколи от заседанията на общинарите свидетелстват за словесни сблъсъци при обсъждане на поставените за обсъждане въпроси – като се започне от съставяне на бюджета и определяне на улиците, които трябва да се поправят от трудовата повинност, и се стигне до това дали е прилично да се събират доброволни помощи за бедните и не е ли длъжна общината да се грижи за тях, както заявяват представители на опозицията.

Мястото на Тодор Хаджидимитров заема Владимир Разбойников от Демократическата партия. За неговата кандидатура според протокола са подадени 6 бюлетини, 1 е празна, а 7 – с надписи „Да е честито!“ и „Долу черния буржоазен блок!“. Разбойников благодари за високата чест, макар да съзнава огромната работа, която му предстои. „Свиленград е съсипан, обаче аз ще положа всичката си енергия и труд и подкрепен от вас, вярвам много от зеющите нужди на населението да бъдат задоволени“, заявява новоизбраният градоначалник. Той управлява две години, но е принуден да се оттегли от длъжност след проведените в началото на 1923-а нови избори.

Общинарите избират за кмет Михаил Делибозов от Демократическия сговор. По това време той е 45-годишен, има два мандата в общинския съвет и за разлика от другите претенденти е с опит като чиновник в администрацията по турско време. В началото на 20 век, когато градът се е наричал още Мустафапаша, Делибозов бил на служба в околийското управление. Понеже бил буден и свирел добре на цигулка, пожелал да се включи в сформирания градски струнен оркестър, но турците не позволили на своя служител да стане чалгаджия. Според диригента на оркестъра Александър Попов способностите му били забелязани още докато служил като войник в Цариград. Младият българин изпълнявал с лекота възложените му задачи, владеел отлично турски, гръцки и арабски език. Затова след казармата му възложили работа в администрацията. Покрай държавната служба младежът захваща търговия. Той отваря дюкян на главната улица, но не изоставя традиционното за семейството му земеделско производство. Когато навършва възраст за женитба, Михаил взема за жена красивата Фота от квартал Гебран и се премества да живее в нейния дом. От брака им се раждат три деца – Петър, Димитър и Славейко.

В началото на 20-те години на миналия век Свиленград е много назад в благоустройството. Улиците са без настилки и тротоари, само по-важните от тях се осветяват с газени лампи. В града няма изградени водопроводи и жителите му черпят вода от кладенци по махалите или направо от Марица. Проблемите се усложняват още повече с пристигането на големи групи бежанци от Беломорска Тракия. Поради липса на жилищни сгради стотици семейства са настанени в покрайнините на града и живеят в сламени колиби. В такива условия започва работа новата градска управа начело с Михаил Делибозов. За един сравнително кратък период той завършва възстановяването на разрушените основни училища и построява пансион за сираци от войните – най-голямата и представителна за времето сграда, която се превръща в своеобразна емблема на града. При голямата оскъдица кметът успява да убеди общинските съветници да дадат за строежа 420 хил. лв. с думите: „Нека се знае от всички, че с тоя ангажимент от страна на общината тя след късо време ще се сдобие в центъра на града с едно великолепно здание с часовник, което за дълги години ще бъде украшение за него, но и ще се ползва за различни нужди, а това ще създаде един постоянен и сигурен доход на общината“.

Михаил Делибозов става повторно кмет през 1927г. Той получава доверие от съветниците след бламиране на Стойчо Петров, който е обвинен в партизански действия и подправяне на документи. След избора градоначалникът благодари за честта, която му се оказва и признава, че не искал да заеме това място, но в желанието си да услужи на града, се подчинява на взетото решение. С други думи Делибозов казва, че не му харесва да е кмет, но го прави от чувство на дълг и саможертва.

Една година по-късно опозицията внася вот на недоверие към него. Искът е внесен от общинският съветник Георги Пенев, който заявява, че кметът и неговият помощник са нарушили правилата, съставяйки акт на Стефан Стефанов за нарушение на закона за подобрение на земеделското производство. Според съветника скандалът започва от един хендек (трап), направен от Петър Текелиев. Той копал не в собственото си място, а в чуждо, като заявил, че преди много години оставил от собствената си нива път за общо ползване и всякога може да разполага с него. За трапа Стефанов подал сигнал в кметството с цел „опазване на обществения ред“. „Кметът, вместо да действа най-енергично, назначил махленци, които проверили случая и казали на Стефанов да премести оградата си към своя имот и след като той отказал, му е съставен акт. Кметът или не разбира закона, или го изпълнява по своя кеф. На практика той е осуетил едно престъпление и не заслужава доверието на гражданите“, заявява Пенев. Той отправя и други обвинения – „хлебарите вадят хляб с тегло по-малко от нормата, а месарите продават агнешкото по 25-30 лв./ кг при реална цена от 15-20 лв./кг и кметът не намира за нужно да нормира месото“.

Делибозов се опитва да обясни пред съветниците, че въпросният трап е изкопан по времето на предишния кмет Стойчо Петров и на него му е е донесено за това, но той не е взел мерки и днес обвинява сегашното управление. „Когато заех длъжността, постъпи заявление, според което Петър Текелиев вдигнал хендек върху пътя. И аз като всички съм на мнение, че законът трябва да се изпълни, но не съм съгласен да се правят безогледно актове на гражданите и да се разкарват напразно по съдилищата. Ето защо натоварих помощника да провери жалбата, като вземе със себе си стари хора от Гебран, които знаят добре местността и извършат проверка на изложеното.
Помощникът е установил, че целият път с дължина около 300 м и широчина 3 м изцяло е оставен от Петър, след като той е ликвидирал керемидарницата си. При тези обстоятелства, без да е извършено каквото и да е нарушение, се иска аз да съставя акт на стопанина и да го привлека под отговорност“, заявява Делибозов.

Той отговаря и на обвиненията, че не бил излизал от града и не се интересувал от благоустройството: „Няколко месеца откакто съм кмет захванах с бюджета, дойде землетресението, откриха се разни комитети, безплатна трапезария и пр. Аз не съм останал нито минута свободен. И това може са се провери от персонала в управлението. Те ще ви кажат, че и след като излязат, аз оставам да работя. Това, което правя аз, никой не го прави. Аз ходя из полето, из чаршията и никога не съм останал свободен“. По въпроса за хранителните продукти той заявява, че цените са определени на търг. „За хляба съм наредил агентите всяка сутрин да проверяват теглото му и ако се окаже, че някой лъже, да се докладва незабавно. Досега не ми е донесено такова нещо“. След кратък отдих се пристъпва към гласуване. За Делибозов бюлетини пускат 6 съветници, 8 са против. Освободеното кметско място заема Стойчо Петров.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It