Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 54

От бунари към воден синдикат

Искат да понижат Марица за хващане на обилна вода от планината

„Градският инженер Александър Пинчуков докладва какво е небходимо да се направи в благоустройствено отношение и подчерта необходимостта от нивелиране на града, което да стане заедно с предстоящото координиране на осовите кръстовища. Той изказа мнение да се проучи въпроса за дълбочината на подпочвените води в квартал Канакли, за да се види дали не може да се докара вода оттам за главната улица, която е доста гъсто населена вече и съществующите кладенци скоро не ще бъдат достатъчни за продоволствуване с вода.“ С това официално съобщение, оповестено в началото на юни 1926г., управата започва да търси решение на въпроса за модерно водоснабдяване.

Свиленград е беден на вода. Макар че река Марица минава през средата на селището и нейните води бликат под всяка улица и двор, те не стават за пиене. Затова още от времето на великия строител Мустафа паша до ден днешен усилията са насочени към откриване на чисти извори, които да бъдат уловени и доведени за нуждите на населението.

„Много граждани са принудени да пият от река Марица поради липса на доброкачествена вода. В чаршията и по махалите има няколко бунара (кладенеца, б.а.), но те са твърде недостатъчни“, посочват общински съветници при обсъждане на бюджета за 1927г. Те настояват за направа на нови кладенци, а планираният кредит от 30 хил. лв. да се увеличи, за да може източниците на вода в централната градска част да се снабдят с помпи и да им се поставят капаци. По време на разискванията става ясно, че поисканата сонда от Хасковското окръжно водоснабдително бюро, с която е трябвало да се потърси вода по-дълбоко в земята, няма да дойде. „Считайте идеята за пропаднала, казва градският инженер, досега тя не ни се даде, а сега вече казват, че била повредена“. Общинарите се съгласяват да се наеме специалист, който да каже кой начин за водоснабдяване на града е най-подходящ. Тъй като няма пари, е отправена молба до министерството на общите сгради „да се прати един инженер, на когото ще се дадат всички улеснения и пълно съдействие“.

Командированият през 1928г. инж. Крум Добринов прави кратка обиколка из района и обявява, че въпросът за снабдяването на града с чиста и обилна вода е положен. Според резултата от неговите изследвания съществуващите източници в околността – при Мезек и Аладагли (Пъстрогор), са слаби и не може само от едно място да се даде достатъчно вода за целия град. На питането кой водопровод е по-добър – гравитационният, при който водата идва от източника самотечно, или напорен с използване на машини за изпомпване, той отговаря, че е необходимио да бъдат извършени допълнителни сондажи. Въз основа на всичко това градската управа решава към водоснабдяване с машини да се прибегне, след като се установи, че гравитационен начин е невъзможен за Свиленград.

Решението да се търсят докрай възможностите за доставка на вода от каптиран извор се обяснява с финансовите трудности, които общината изпитва. По това време управлението трябва да превъзмогне изключително тежки проблеми в благоустройството и вече се е нагърбило с няколко тежки заема, необходими за възстановяване на разрушени през войните училища и обществени сгради. Водоснабдяването е част от усилията за изграждане на един модерен град и през август 1929г. кметът Александър Хаджиатанасов пише специална статия, в която изтъква значението на водата. „Ако електрификацията и регулацията на известно населено място са важни и въпреки благата, които те носят, именуват се културни придобивки, водоснабдяването е насъщна нужда. За обитателите на града или селото реализирането му е необходимо дело и разрешаването му се поставя на първо място от всички и навсякъде“, посочва градоначалникът и отбелязва, че със създадения фонд „Водоснабдяване“ ще се финансират единствено дейности за осигуряване на качествена питейна вода.

Същата година започват сондажи. „Поканен е инж. Добринов от София да направи окончателно проучване за снабдяване с подпочвена вода от коритото на Канаклийската река, идваща от землището на Пъстрогор. „Ще се дупчи на 4-5 км северно от града. Ако изследването даде резултат за доброкачественост на водата, веднага ще се пристъпи към направата на каптаж и план на градски водопровод“, съобщава от първа страница „Свиленградски общински вестник“.

Проучванията установяват, че в околността няма извори, които да се хванат и пренасочат в желана посока. При това положение според специалисти водоснабдяването може да се направи с подпочвена вода от Марица чрез машинна инсталация или с вода, която се каптира от коритото на канаклийското дере. И в двата случая се предвиждат средства в размер около 5 млн. лв. „Тази сума общината нито сега, нито след 10 години не ще може да даде“, заявява кметът Хаджиатанасов. Той изразява съмнение, че парите могат се намерят чрез кредит. „Ако се реши да бъде теглен заем, той едва ли ще бъде утвърден – вложеният капитал не ще може да се рентира, защото само лихвите ще са около 600 хил. лв., а разходите по поддържане на водопровода и персонала ще са до 400 хил. лв. годишно. 1 милион лв. разходи предполагат минимален приход в същия размер от водно право. Ще може ли пренатоварените с данъци граждани да понесат новото бреме за вода?“, пита кметът и отговаря, че това би било невъзможно.

В хода на проучванията управата използва обстоятелството с големия приток бежанци, за да измоли от правителството пари за докарване на вода в бежанските квартали. В столицата е изпратена депутация, която се явява в главната дирекция за настаняване на бежанците и излага нуждата от чешми за новите заселници. Делегатите получават обещание, че от бежанския заем ще се задели сума за общо водоснабдяване на града, която ще бъде пропорционална на бежанците спрямо местните жители. Условието е да са изработени плановете за довеждането на водата и каптажът да е направен. През октомври Дирекцията за бежанците сключва договор с „Балканско търговско дружество“-София, за доставка на 24 помпи за вода в Свиленград. Те се набиват на дълбочина от 12 до 14 метра.

В края на годината сумите във фонд „Водоснабдяване“ достигат 250 хил. лв. Представители на Демократическата партия смятат, че ще бъде добре сумата да се използва за „едно окончателно проучване на дебита, строителство на каптаж, планове и пътни книжа за общо водоснабдяване“. Ако това се направи, общината ще може да разчита на 1 млн. лв. от Дирекцията на настаняване на бежанците, от които половината за направа на водопровод, а с другата половина могат да се вземат на кредит тръби на стойност 2.5 млн. лв. Предложението на демократите звучи реалистично, но не се приема от управляващото мнозинство.

Вместо това съветникът земеделец Анастас Циганчев представя неизвестно до този момент хидроложко проучване от 1922г. на инж. Кисьов, който предполага, че силна подпочвена вода от Сакар планина идва някъде край Свиленград и просто трябва да се открие. За да се случи това обаче, е нужно да се понижи нивото на река Марица. Тази нова теория предизвиква размяна на остри реплики между общинарите. „Ако водата, която години търсим в канаклийските дерета е като тази, която пият клиентите в твоя хотел, няма защо да трошим милиони левове“, заявяват опоненти на Циганчев. Той отговаря на нападките и прави ново предложение – този път за създаване на воден синдикат, който да включи в своите цели водоснабдяването на града. Общинските съветници приемат предложението и възлагат на кмета да проучи условията за създаване на синдикат.

През 1931г. става окончателно ясно, че не ще може да се черпи от коритото на Канаклийската. „Този проект няма да може да се осъществи, пък и водата която ще имаме от такова водоснабдяване, няма да се различава много от тази, която се помпи по градските улици. Водоснабдяването ще се реализира, когато разрешим въпроса за електрификацията, тогава, когато имаме възможност да качим вода от Марица на високото плато Хисаря и оттам я пуснем на самотек към града“, заявява общинският съветник Иван Димитров. Неговите прогнози се сбъдват 20 години по-късно.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It