Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 55

Полиция пердаши демонстранти пред халите

В суматохата бичове отнасят и много сеирджии, водачите на бунта се укриват

Притисната от световната икономическа криза и срива на цените, тютюневата кооперация „Тракия“ – едно от най-големите сдружения на производители в района, през февруари 1932г. взима решение да изнесе част от продукцията за обработване в Харманли. Мотивите са, че там има по-квалифицирана работна ръка, манипулацията е по-прецизна и по-евтина и по този начин „ще се даде един по-лесен пласмент и ще се получи по-добра цена на тютюните, предложени на международния пазар“.

Като научава за това, Работническата партия свиква на 14 март демонстрация, за да спре изнасянето на тютюна. В действителност митингът се обособява в политическа акция срещу правителството на Народния блок с цел да повдигне борческия дух на недоволните. Демонстрацията е разпръсната от полиция. При сблъсъците са ранени близо 40 души.

Протестните действия до този момент се изразяват най-вече в искания за изхранване на бедни семейства, останали без препитание. На 4 февруари 1932г. голяма група работници се отправя към кметството с намерение да моли за помощ. Пред старото читалище ги вижда адвокатът Стойко Илиев, който се опитва да разубеди недоволните, че не това е мястото, което може да удовлетвори претенциите им, но с „Дружна песен“на уста те продължават пътя си. В сградата на общината, след сбиване с дежурния полицай, тълпата нахлува в канцеларията на кмета Атанас Хаджиколев. Той отваря пред всички желязната каса да видят, че е празна, и казва: „Вижте, общината няма пари“.

Безпокойствието в града нараства от съобщение, че тютюневата кооперация „Тракия“ смята да изнесе известни количества тютюн за преработка в Харманли. Това се възприема с тревога в предприятието, много от наетите съзират опасност за работните си места. Въпросът се поставя и пред районния комитет на Работническата партия. На 13 март е свикано партийно събрание, на което след дълги разисквания се обявява готовност за стачка в случай, че не се спре изнасянето на тютюните. На следващия ден е насрочена улична манифестация.

Отхвърлено е предложението да се излъчи делегация за среща с управата на „Тракия“, която да потърси уреждане на въпроса за манипулацията на тютюна. Вместо преговори, комунистите решават да излязат на улицата и да протестират срещу „безгрижието на държавата и общината към съдбата на безработните“.

Сутринта няколко работници, водени от секретаря на младежката организация на партията Александър Воденичаров, вдигат предварително подготвени плакати. Единия – „Работа и хляб!“, държи Воденичаров, а другия, с надпис „В борбата е спасението!“ – ремсистът Христо Добрев-Хуриета. Шествието тръгва към главната улица. Пред дюкяна на Карахъдърови секретарят се качва на кладенец и дръпва кратка реч. В това време от различни страни прииждат работници, които се присъединяват към групата. Демонстрантите се отправят към площада пред халите, където Александър Георгиев протестира срещу „произвола“ на околийския управител, кмета и председателя на управителния съвет на „Тракия“ поп Сава Попов. След него говори общинският съветник Цанко Козлов. Димитър Саманджиев призовава множеството с думите: „Другари, отстоявайте нашата борба! Към общината!“ По тая команда работниците с плакати и викове „Долу!“ и „Позор!“, се насочват към сградата на кметството. Изминали стотина метра те виждат насреща полиция – пеша и конна, която им заповядва да се разпръснат.

Противоречиви са данните кой е започнал боя пръв. В завързалите се ръкопашни схватки полицаите използват бичове, приклади и стрелба във въздуха, а тълпата – камъни. Някои демонстранти се опитват да свалят стражарите от конете и успяват. Други се нахвърлят върху изолирани полицаи, за да им отнемат оръжието. В близка пресечка се появява околийският управител Владимир Шопов. Той се мъчи да прекрати настъпилите безредици, като успокоява манифестантите, че всички техни въпроси ще бъдат внимателно разгледани, но никой не го слуша. 5-6 души от първата редица се нахвърлят върху него с юмруци. „Накрая полицаите капитулираха – те бяха бити, с изкъртени зъби и счупени глави. Работническата класа беше господар на улицата“, пише за събитието секретарят на Работническата партия Жеко Кашеров. Според него по пладне в града пристигат куриери от селата, които питат да тръгнат ли селските членове на помощ. Ръководството на партията ги връща, като им казва, че протестният митинг няма за цел завземане на властта.

На другия ден със задача да разследва произшествието в Свиленград пристига окръжният полицейски инспектор. Той предава на прокуратурата Александър Георгиев, Димитър Саманджиев, Александър Воденичаров, Янаки Димитров, Демир Демирев, Йордан Вангелов, Христо Добрев, Анастас Секлемов, Стойко Попов, Иван Чобанов и Васил Талмазов, макар повечето от тях да са в неизвестност. По негово разпореждане започват масови арести. За кратко време полицейският участък е препълнен, около 20 души са изпратени в Обществената безопасност в Хасково.

Леви народни представители определят демонстрацията като погром над работничеството. „Над 40 души са били подложени на инквизиции и бити с такава жестокост, че повечето от тях са на смъртно легло. Някои, за да си спасят живота, са избягали на къра и впоследствие са обявени от властта за разбойници. В момента, когато безработните излизат на митинг да протестират, да искат издръжка от държавата и общината, срещу тях се нахвърля полиция с бой, със стрелба и тояги, вследствие на което на маса протестиращи са счупени главите“, заявява в парламента представителят на Работническата партия Трайко Христов. Депутати от неговата партия протестират пред министъра на вътрешните работи за издевателствата на полицията и настояват за наказания на побойниците.

С малки прекъсвания Христов изброява имената на пострадали при полицейските репресии: „Елена Перчемлиева – блъсната с кон, бита с тояга, Янаки Димитров – бит в участъка по ходилата и после потапян няколко пъти в Марица, Йордан Вангелов – бит 6 пъти, Георги Марков – бит с бичове в Свиленград и Хасково, също и по ходилата два пъти, Димитър Димитров – пукната му главата, Христо Шивиков – гонен като куче из дворовете, заловен след това и бит до изгубване на съзнание, в Хасково също бит и държан вързан като вол, Димитър Кущирев – смазан от бой, лежи увит в кожи, Димитър Милев – бит, цялото му тяло черно, Цонка Дянкова и Иванка Талмазова – бити с бичове, вкарани в тъмни стаи и принуждавани да се кръстят и целуват кръста“.

Министърът на вътрешните работи и народното здраве д-р Александър Гиргинов признава, че в сблъсъците са пострадали много невинни граждани и изразява съжаление за случилото се, но същевременно обвинява комунистическите лидери, употребили населението за оръдие на своите политически цели. „В Свиленград нашите болшевики са искали да използват отново лошото положение на работниците, като са ги извели да протестират срещу една наредба – не на властта, а на тютюневата кооперация, която по стопански съображения искала да манипулира своите тютюни другаде. Тези лъжезащитници на работническата класа са отишли тоя ден, за да провокират работниците да искат хляб и работа. От кого? Каква работа и какъв хляб Народният блок може да даде на свиленградските тютюнопроизводители във връзка с една чисто кооперативна, дружествена работа, каквато е била обработването на тютюните на фабрика „Тракия“? Всичко това свидетелства как се прави най-вулгарна агитация само да се създава шум и да се тревожи изстрадалото наше население, което изпитва изключително остра нужда от препитание“, посочва министърът.

В доказателство на думите си той показва от парламентарната трибуна снимки, че демонстрантите са били малцина в сравнение с огромното мнозинство зяпачи и сеирджии, струпали се отстрани да гледат. „За жалост в този случай се създава суматоха и когато полицията е трябвало да възпрепятства хулиганското нападение срещу управата на земеделската кооперация и да тури ред, мнозина от тълпата са пострадали. Няма ранени единствено от героите, противопоставили се на наредбите на законната власт, срещу които сега е образувано углавно дело. Те са избягали по таваните и още ги няма“, заявява министър Гиргинов.

В нелегалност минават, освен членовете на районния комитет на партията, и редови комунисти. Партийните ръководители Жеко Кашеров, Васил Талмазов, Иван Чобанов и Димитър Ходжов се крият близо две седмици в плевни. Със съдействието на местни адвокати е уредено те да се предадат доброволно.“Вие сте обикновени подстрекатели. Не се вземайте насериозно – революционерите не бягат и не се укриват“, казва им околийският управител Пейо Поптрендафилов и ги пуска да си идат по къщите. На другия ден четиримата са повикани в полицейския участък, където им е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It