Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 38

Популярната банка опрощава заем от 200 000 лв.

56 занаятчии и дребни търговци основават след войните банка на народа

Свиленград сменя турската лира с лева през 1912г., когато е освободен в хода на Балканската война. С присъединяването на града към пределите на страната Българската народна банка открива свое представителство, за да поеме държавните плащания и други финансови операции. Няколко години по-късно врати отваря и Българската земеделска банка. Тя се стреми да кредитира пострадалото от войните, обедняло и разорено местно население, по-голямата част от което се издържа от земеделие, както и стотиците бежанци, прииждащи от Източна и Западна Тракия.

Сградата на Популярна банка в Свиленград

Със задача да подпомогне възстановяването на традиционния поминък, занаятите и търговията се заема също Популярната банка. Родината на влогово-кредитните кооперации, наричани у нас популярни банки, е Германия. За техен основоположник се смята Франц Херман Шулце. Първите дружества възникват в средата на 19 век, за да осигурят достъп на занаятчиите до кредити. Еснафът получава пари при значително по-благоприятни условия, отколкото при лихварите, което ускорява процесите на либерализация и индустриализация на стопанската дейност.

В нашата страна популярни банки се създават в първите години на миналия век. Те си поставят за цел „да развият икономичните интереси“ на членовете си и да дадат подтик на земеделието и занаятите. Това се прави чрез набиране на дялов капитал – материален израз на взаимопомощта в сдружението, който се използва във формата на кредити за подпомагане на членовете. Една от причините за високата рентабилност на популярните банки са значително по-ниските лихви на влоговете и като следствие на това по-малките разходи за рефинансиране на операциите. Силната депозитна база на този вид финансови институции се дължи най-вече на доверието на техните вложители.

Основателите на свиленградската Популярна банка – 56 занаятчии и дребни търговци, съзнават, че след прекараната голяма война за населението от града, останало без подслон, инвентар и възможности за прехрана, е необходима организация, чрез която да бъде подпомогнато за възстановяване на загубените имоти, създаване на условия за доходи и резерв от спестявания. Учредителното събрание е свикано на 14 декември 1919г. За председател е избран известният търговец Васил Фотев, а за заместник – Александър Хаджиатанасов. В управителния съвет влизат още Владимир Разбойников, Атанас Хаджиколев, Иван Янчев, Кирил Пънделов и Колю Маринов.

Първите клиенти са посрещнати през април 1920г. в условия на крайна оскъдица и бедност. Веднъж учредена, банката е принудена сама да търси верния път за развитие. През втората година на нейното съществуване тя е приета за член от Българската централна и кооперативна банка и Съюза на популярните банки и това й дава основание да се чувства по-сигурна. Във въздуха вече се носи оживителният полъх на стопанския напредък, обхванал страната. Броят на членовете се увеличава няколко пъти и достига 253 души, първоналният капитал от 58 550 лв. скача на 154 200 лв. През следващите години вложителите и капиталът на кооперативното кредитно сдружение нарастват значително. В 1929г. в Популярната банка има записани 904 души – земеделци, занаятчии, индустриалци, търговци, чиновници и работници, с внесени 3.1 млн. лв.

Банката схваща добре своето място в икономическия живот и успява да се утвърди като стабилен кредитен институт. Тя се води от правилото, че тъкмо в трудни моменти е необходима подкрепа повече от всякога за кредитиране на нейните членове и стопанските дружества. В същото време агенцията съдейства за изграждане на инфраструктурата. Голяма е нейната роля при изпълнение на проектите за електрифициране и водоснабдяване на града. Популярната банка не е чужда на инициативи от социален характер и подпомага обществените организации. През 1925г. е оказана помощ на настоятелството на местното читалище „Просвета“ да завърши строителството на собствена сграда, като е преведена сумата 70 000 лв. Същата година на читалището е отпуснат заем в размер на 200 000 лв., който, след като в продължение на няколко години стои без лихви, впоследствие по решение на общото събрание на членовете на банката е опростен. По този начин читалището успява да построи театрален салон, въпреки че е изпаднало в състояние на фалит и е в невъзможност да погаси задълженията си. В периода на световната икономическа криза (1929-1932г.) е дадена помощ от 95 000 лв. за издръжка на занаятчийско училище, организирано от Бургаската търговско-индустриална камара.

По инициатива на Популярната банка и със съдействието на учители от прогимназията през 1932г. се основава дружество „Трапезария“ с основен предмет изхранване на бедни деца. На първо време дружеството се финансира с 30 000 лв. През следващите години до създаването на държавния фонд „Обществено подпомагане“ банката ежегодно отпуска помощи за деца на обща стойност 65 000 лв. Над 100 000 лв. финансовата институция осигурява за строителството на новата свиленградска гимназия „Д-р Петър Берон“. Това става с решение на общото събрание през 1937г.

„Ние няма да споменаваме по-малките суми, които сме давали на разни организации. Само помощите възлизат на близо половин милион лева. Коя друга организация може да се похвали с направени толкова жертви от обществен и социален характер? Затова управлението на банката е със съзнанието за добре изпълнен обществен дълг“, посочва през 1939г. в представителен отчет за дейността на Популярната банка председателят на управителния съвет Никола Грозев. Подпредседател по това време е Тодор Кирков, а членове на съвета – Георги Янков, Цанко Козлов, Владимир Шопов, Иван Сарафов, Анастас Циганчев, Боню Бутраков и Мирю Ташев. Директор е Александър Стайков.

Популярната банка взема дейно участие в създаването и развитието на кооперативните сдружения в околията и често ги кредитира. През 1925г. тя дава пари на местната Потребителна кооперация „Съгласие“. Това позволява на кооперацията да се стабилизира и да стане по-късно член на Кооперативна централа „Напредък“ в София. Банката откликва на инициатива на група скотовъдци в района и в началото на 40-те години се основава овчарска кооперация „Постоянство“, която членува във финансовото учреждение и ползва кредити до неговото закриване. На тютюневата кооперация „Тракия“ през 1933г. е предоставен срещу залог на тютюните кредит от 1.8 млн. лв. С отпускането на исканите средства местният клон на Популярна банка запазва интересите на производителите на тютюн и дава възможност на кооперацията да запази своята самостоятелност. Кредити са предоставени и на кооперация „Коприна“. В годишния отчет на банката за 1934г. се отбелязва, че с нейно съдействие е основана обущарска производителна кооперация „Изгрев“, която помага на няколко дребни занаятчии в града да изкарат хляба си. Популярната банка поддържа близо две десетилетия – от 1926г. до деветосептемврийския преврат през 1944г., предприятие за потреби на обущарите и сарачите с цел те да имат под ръка материали на достъпни цени.

Друго важно дело на Популярната банка е построяването на халите, които стават емблематични за града. През 1938г. с решение на общото събрание е отпуснат на общината заем в размер на 2 млн. лв. за довършване на постройката, доставка и инсталиране на немски хладилни машини и агрегати. Банката удовлетворява искане за допълнителен заем от 500 000лв. От средата на 40-те години Популярната банка е агент на дирекцията за закупуване и износ на зърнени храни от околията.

Краят на свиленградската Популярна банка настъпва с приетия след 9 септември 1944г. Закон за кооперациите. С него банката се определя като „обществено-стопанска организация за подпомогане на народното стопанство“. През 1951г. излиза постановление на Министерския съвет и на ЦК на БКП за преустройство на банковата система, с което Българската народна банка става „единна държавна банка за краткострочно кредитиране на икономиката“. Популярните банки в страната се превръщат в клонове на БНБ.

Свиленград се ражда от пепелта като феникс

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It