Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 45

Разбиват комунистически канал, арестуват 12

Червените подготвят въоръжена атака на митницата и полицията през 1923-а

Превратът на 9 юни 1923г., който сваля правителството на Александър Стамболийски, е посрещнат остро от свиленградските комунисти. Същия ден техният лидер Анастас Алтъпармаков прави проверка на организацията и заедно с други активисти тръгва да вдига населението на бунт. Районният комитет на Комунистическата партия не приема политиката на неутралитет, наложена от централното ръководство, и настоява да се предприемат решителни действия за отхвърляне на новата власт. Изглежда революционният плам е много силен, защото в Свиленград пристига представител на окръжния комитет на БКП. Той се среща с членовете на Районния комитет и се опитва да ги убеди, че ЦК е взел правилно решение за ненамеса в борбата между земеделците и десните сили, определяни от комунистите като селска и градска буржоазия. Месец след военния метеж под давление на Коминтерна настъпва промяна в партийната тактика – обявена е подготовка за въоръжено въстание.

Границата ни с Турция

Историята на комунистическото движение в Свиленград започва през 1918г. По стечение на обстоятелства учредяването на партийната организация става на 21 ноември, Архангеловден. Тогава Тодор Кирков, Коста Велев, Димитър Алтъпармаков, Коста Сердаров, Любен Попов, Щерю Несторов, Атанас Тилкиджиев, Янчо Янчев, Видел Виделов и Страшимир Табаков учредяват група на БРСДП (т.с.). Скоро партийното ядро открива свой клуб в дюкяна на Александър Янчев, който се намира близо до днешния общински пазар. Влиянието на групата расте и още същата година партийните членове се увеличават. Избира се партиен комитет в състав Коста Велев – секретар, Страшимир Табаков – касиер, и членове Атанас Тилкиджиев и Димитър Разбойников. Дюкянът се оказва тесен за събрания, затова е нает вторият етаж от кръчмата на Теню Карахадъров. През 1919г. се създава младежко комунистическо дружество със секретар Михаил Мавродиев.

На 27 август същата година е свикан митинг с участието на известната партийна активистка Ана Маймункова. Тя заклеймява буржоазните правителства, че носят глад и разорение на народните маси. Когато през пролетта на следващата година БКП взема курс на въоръжена борба, местният партиен комитет предприема активна дейност по набавяне на оръжие, военно обучение и разузнаване. Създаден е военен отдел начело с Тодор Кирков. Той се свързва с началника на митническия пограничен пост Тихомир Айдемирски, който снабдява червените с оръжие. Още пищови и пушки са закупени от местни контрабандисти. Функционери на партията разказват как се обединяват за борба комунистическият и земеделският младежки съюз: “ Един неделен ден в стройни редици пристигат младежите от дружеството начело с другаря Анастас Алтъпармаков. Под стария бряст на гробищата в присъствието на представител на окръжния комитет на партията младите комунисти и земеделци обявяват изграждане на единен фронт. Те братски си подават ръка за съвместна работа. След това се запознават с оперативния план за действие“.

Партийната организация е разделена на 3 бойни групи, колкото са махалите в града. Първата е „Баяндър“, която има задача да завземе полицейския участък и околийското управление. При обявяване на въстанието бойна група „Канакли“ трябва да овладее 12-и пограничен участък , а група „Гебран“ ще действа на гарата, за да превземе митническото управление и заварди жп линията по посока на Любимец, като преди това трябва да прекъсне телефонните и телеграфните жици. Анастас Алтъпармаков е определен за ръководител на шесторка, съставена от негови верни другари, които да подпомогнат превземането на полицията. Военен командир на трите бойни групи е адвокат Георги Янков.

Условията за въоръжено въстание бяха благоприятни, очакваше се само парола, пише в спомените си председателят на районния партиен комитет Жеко Кашеров. На 20 септември той успява да се свърже с окръжния комитет и настоява да бъде съобщена датата на въстанието. Свиленградските комунисти заявяват пълна готовност за действия, но отговорът от Хасково е да не предприемат нищо и да чакат второ нареждане. То идва в 2 часа през нощта на 23 септември с куриер от село Любимец, който донася: “ Революцията е обявена. Организирайте селата и настъпете към центъра!“

Рано сутринта околийският комитет се събира на извънредно заседание. Секретарят Тодор Кирков дава на другарите си конкретни наставления за атака на набелязаните обекти. Комитетът изпраща куриери за вдигане на въстание в селските райони. Наредено е селата да се завземат и след това да се изпратят въоръжени отряди в помощ на града. За Момково и Георги Добрево заминават членовете на партийния комитет Михаил Цветков и Васил Шомов. Те получават допълнителна поръчка да открият нелегалната група на Гочо Грозев, член на окръжния комитет на БКП в Хасково. В късния следобед на 23 септември околийският партиен комитет получава известие, че въстанието в Стара и Нова Загора е потушено, Хасково и Харманли не са се вдигнали, а влаковете за Свиленград се движат по разписание. Това изправя на нокти местните болшевики. Незабавно по селата са изпратени хора, които носят нареждане: „Чакайте втора заповед“. Членовете на околийския комитет продължават да изчакват, докато на 29 септември всички са арестувани и откарани в граничния полицейски участък. След 20 дни „въстаниците“ са пуснати да си вървят.

Неуспехът на въстанието съвсем не отчайва комунистите. След т.нар. Витошка конференция от май 1924-а, която отчита, че революционната криза не е отминала и са налице условия за ново въстание, страната е разделена на военнореволюционни окръзи. Създаден е орган за военнотехническа и политическа подготовка. На свиленградската партийна организация се възлага задача да прикрива границата с Турция и Гърция. Освен това районът се превръща във важна точка на канал за нелегално прехвърляне на хора, пари, оръжие и други материали от България през Турция за Съветския съюз.

Каналът следва класическата схема с куриери, които да отвеждат пристигащите нелегални до определени места за нощувка, опитни местни водачи за превеждането им през границата и посрещачи от другата страна. Като помагачи са привлечени турци от одринските села Дуванджа и Саръшабан. Първоначално за разноски по организацията са получени 10 000 лв., отбелязва Жеко Кашеров. Той уточнява, че през границата успешно са прехвърлени Стефан Чанев от Стара Загора, Георги Господинов, Павел Поппандов и Минчо Георгиев, търсени от дирекцията на полицията. За Турция през април 1925г. тръгва и ръководителят на септемврийското въстание за пазарджишки район Йордан Ципорков. ЦК нарежда по трасето да мине известният разбойник Васил Партъчев, който върлува с чета около Брацигово, Пловдивско. Той потегля с автомобил към Свиленград, но по пътя е застигнат и убит. По същото време се подготвя прехвърляне на 20 ремсисти от София, също дирени от властта, посочва Кашеров.

Eто какво разказва той още за партийния канал: „Чичо ми Васил нямаше занаят, занимаваше се с контрабанда. Одрин за него беше като махала, можеше да отиде там всеки момент и да се върне. От Турция той носеше разни стоки – вълнен плат американ, шевни машини, тереше, автомобилни гуми, бои, цигарени книжки, които се търсеха много, защото пушачите сами си правеха цигари с контрабанден тютюн. По това време мрежи нямаше. Войниците се движеха по определени пътеки и се срещаха със стражата от другия пост, след което се връщаха обратно. Първите уроци по каналджийство научих от чичо. „Зимно време, казваше той, трябва да се върви по високото, където вятърът вее силно. В такова време охраната се е сгушила някъде на завет или се движи из дерето, където не е толкова студено. Точно обратното се прави през летните дни – тогава трябва да вървиш в ниското, където има комари и е много горещо. Спазваш ли тези правила, ще успееш, казваше моят учител“.

Каналът не остава незабелязан. Със специално поверително писмо местните власти известяват за това как комунистите прехвърлят хора, оръжие и стока през турската граница. Полицията успява да внедри агент в партийния канал и да го разбие напълно през есента на 1926г. Задържани са Тодор Кирков, Иван Саманджиев, Коста Велев, Никола Велев, Цанко Козлов, а така също Атанас Павлов, Георги Гаджев от Пирдоп, Мехмет Исмаилов, куриерите Тодор Мазгалов, Еньо Бамбалов, Петър Димитров и Иван Захаров, чиято задача била да отвеждат бегълците от Любимец до с. Кирилово (днес Георги Добрево). Повечето организатори и преки изпълнители в канала са осъдени и вкарани в затвора, но действията на въоръжени групи по границата продължават почти до края на десетилетието.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It