Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 58

Сетният български възрожденец умира в бедност

За 10 години д-р Страшимир Дочков повдига здравеопазването в Свиленград

Eвропейски светила в медицината не успяват да излекуват дъщерята на валията в Одрин. Спасява я д-р Дочков. В знак на благодарност бащата го отрупва с алтъни. Лекарят взима парите, за да ги раздаде после на бедните. За д-р Страшимир Дочков се носят легенди още приживе. Висококултурен и образован, той е един от видните общественици и деятели на българското национално-освободително движение от началото на миналия век, които отдават без остатък живота си на голямата идея за обединение на отечеството.

Солунската гимназия 1888-1889 година

След войните д-р Дочков става околийски лекар в Свиленград, където се опитва да приложи методи на съвременната медицина. В условията на нищета и недоимък лекарят въздига здравеопазването, прави много за това хората да живеят в по-добра среда, да имат чиста храна и вода, да ползват почивка след тежкия труд. Страшимир Дочков посвещава близо 10 години от живота си на южния град.

„В Берлин имаше една група български студенти, сред които се открояваше благородният, вечно услужливият, в значението на всички букви на думата човеколюбивият Страшимир Дочков. Авторитетът му беше безграничен. Не с амбиции, не със сила, не с някаква суетност, а само и просто със своята безкрайна доброта и със своето човешко схващане за човешките работи той покоряваше всички. Неговите мисли се вземаха за безпогрешни. И затова не с ирония, а с истинско чувство го наричахме Папата. Бедният Страшимир! Той беше отличен лекар, после в живота си не гонеше слава, нито почести, нито имоти, а само добро да прави на човека“. Тези думи за младия Дочков казва в книгата си „И аз на тоя свят“ проф. Александър Балабанов, който в началото на миналия век е студент в Лайпциг.

Страшимир Дочков е роден през 1873г. в Цариград в семейството на Иван Дочков и Анна Десимирова. Баща му е един от известните българи в столицата на Османската империя, виден представител на интелигенцията, изтъкнат публицист и радетел за църковна независимост. В продължение на 3 години под редакцията на Петко Славейков той издава сатиричния вестник „Гайда“, чиято цел е да подпомогне националното свестяване и възраждането на българския народ, а след това и вестник „Право“. Подир Освобождението Славейков кани стария си другар в Сливен, където той е губернаторски чиновник за особени поръчки. По време на Учредителното събрание през 1879-а двамата издават вестник „Българско знаме“.

Малкият му син Страшимир учи първоначално в сливенската прогимназия. Негов съученик е Антон Страшимиров. Пети клас завършва в Бургас, след което продължава образованието си в Пловдив. На 17-годишна възраст той заминава за Солун и се записва в прочутата българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През 1894г. завършва с отличие и отива да следва естествени науки в Одеса, но заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен от Русия. Завърнал се у нас, Страшимир Дочков е назначен за учител в Чирпан. Твърде скоро след пристигането му той се сдружава с поета Пейо Яворов. Свързват ги модерните тогава на Балканите социалистически идеи. Дружбата им продължава и по-късно, когато заедно се включват в национално-освободителните борби на Македония и Тракия.

През 1898г. с помощта на брат му и заможни цариградски българи Страшимир Дочков отива в швейцарския град Женева, където се записва студент по медицина. По-късно се прехвърля в университета в Берлин. Петте години на следване в германската столица са време на много добро професионално обучение. През 1905г. Дочков се дипломира като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Качествата му са оценени от преподавателите в университета. Известният берлински професор д-р Бергман му предлага да остане на работа в неговата клиника, но д-р Дочков отказва с мотива, че точно сега родината му се нуждае от него.

По препоръка на Българската екзархия той става лекар в Битоля. Страшимир Дочков отдава много сили в подкрепа на борбата за освобождение на поробените български земи. Следващата година по настояване на Екзархията медицинският специалист заминава за град Фере, но не се задържа дълго и се установява в Одрин, където е назначен за лекар на българската гимназия „Д-р Петър Берон“ и на другите наши училища в града. Младотурската революция през 1908-а дава тласък на усилията за освобождение на останалите под робство българи и революционните организации изпращат свои хора в Одрин. За представител на Одринска Тракия е определен Страшимир Дочков. Той е избран и за член на Окръжния революционен комитет. През есента на 1912г. д-р Дочков се завръща в България, за да се запише доброволец в започналата Балканска война. Санитарен подпоручик Дочков участва в бойните операции като ординатор на 3-та етапна болница в Лозенград, за което е награден с орден. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор, отбелязват военните архиви.

При междусъюзническото управление на Западна Тракия начело с ген. Шарпи д-р Страшимир Дочков живее в предградието на Одрин Караагач, където упражнява професията си и същевременно работи като представител на Върховния административен съвет на Тракия (ВАСТ). Френските власти го определят като „много възпитан и интелигентен мъж, притежаващ голямо влияние сред сънародниците си“.

Предаването на Западна Тракия на Гърция предопределя края на ВАСТ. В опит за противопоставяне на гръцката окупация на 27 май 1920г. в Гюмюрджина по взаимно споразумение е избрано Правителство на националната защита в състав от седмина турци и трима българи. Министър-председател става Ахмет Тефик бей. Д-р Страшимир Дочков е министър на пощите, телеграфа и съобщенията, Вангел Георгиев – министър на търговията, а Коста Георгиев – министър на пътищата и железниците. Временното турско-българско правителство иска да продължи самостоятелно управление на областите след оттеглянето на французите, но пада, тъй като много скоро Източна Тракия остава извън обявената автономия.

По време на драматичните събития в Тракия лекарят се жени за красивата Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925г. младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков катедра в медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Съкрушен от погрома на българската национална идея, д-р Страшимир Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като същевременно развива широка обществена дейност.

„Необходимо е да предвидим 100 хил. лв. за лекуване на деца, без разлика на материалното им положение, в случай на зараза. 50 хил. лв. ще дадем за предпазване от епидемии, а останалите 50 хил. – за откриване на станция за бременни жени, родилки и кърмачета при градската амбулатория. Кредитът за борба с инфекциозните болести не е голям – намираме се на границата с Турция, която е постоянен източник на зарази“, заявява д-р Дочков при обсъждане на бюджета за 1933г.

С безупречната си репутация и владеенето на 7 чужди езика той получава всеобщо уважение от местното население. Лекарят работи упорито и със съдействието на властите създава здравни служби в 19 селища от околията. В същото време той хвърля усилия и труд в изграждане на модерно водоснабдяване на града и околностите му, реализира инициативи за построяване на детска почивна станция. В средата на 30-те години общинската аптека изгражда собствена сграда на стойност 450 000 лв., в която се нанася и градската амбулатория. Аптеката е обособена в самостоятелно общинско стопанско предприятие, позволяващо на градската управа според възможностите си да подпомага бедните с лекарства.

С подкрепата на своята съпруга Елена докторът осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци на близо 200 деца. Открива се дневен детски дом, където майки работнички оставят децата си на грижите на обучен женски персонал – първата детска градина в Свиленград. Още същата година тя е разширена, за да прибере през лятото повече малчугани. Според спомени на съвременници лекарят лекува бедните безплатно. Нещо повече – дава им пари от джоба си за лекарства. Той не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както отбелязва проф. Балабанов. „За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства“, пише в мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО. Д-р Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през 1936г.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It