BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 25
Спас Добрев се спасява от ада Булгаркьой
Заедно с Христо Дянков и съдружници той издига бубарството в Свиленград след войните
Когато в края на юни 1913г. турската армия започва настъпление в Източна Тракия, всички са изненадани. Пристигането на аскер в Булгаркьой – най-голямото българско село в Одринско, обърква местното население. Българите не допускат, че подобно нещо може да се случи. „На 2 юли, разказва свиленградчанинът Спас Добрев, който по това време е в селото по търговия, дойде един стражар да вземе жена си, и съобщи, че е избягал от Кешан, защото турците идели. Бягайте, каза стражарят, и си замина. Това ни се видя невероятно, дори смешно – българските власти в Кешан нищо не бяха ни съобщили. След половин час обаче наистина влезе един разезд, а след три часа вече по-голямо число кавалерия – до 100 души. Аз се изправих пред техния началник майор Кадри бей и му казах: „Вие навлизате тука, но нарушавате Лондонския договор. Бъдете уверени, че ще ви принудят да се върнете назад.“ Думите на 33-годишния Спас Добрев не се сбъдват – турските войски навлизат дълбоко в Тракия. Десетки градове и села са разорени, а жителите им – избити или отведени в плен. 
Мария Иванова от Булгаркьой , изгубила три сина и дъщеря
Придружен от красивата си годеница Райна, младият търговец Спас Добрев тръгва през лятото на 1913г. из Тракия да продава яйца на буби. По това време в Одринския вилает също с годеницата си е и Христо Дянков – дипломиран семепроизводител в бубарството и съдружник на Добрев. Избухналата Междусъюзническа война, от която Турция се възползва, за да завземе отново част от отстъпените по-рано територии, превръща в кошмар пътуването на двете млади семейства. Те едва оцеляват в село Булгаркьой, където са убити над 1 000 души.
В неделя, на третия ден от нахлуването, турските войници заповядват на селяните да се съберат извън село. Казват им, че комендантът иска да им разясни как ще живеят оттук нататък. Като ги събират накуп, откриват залпов огън по тях. Жертвите падат като снопи. Някои от по-леко ранените се изправят и почват да бягат, но са застигнати и убити с щикове. „След масовата екзекуция войниците се втурнаха в селото и почнаха да стрелят и палят, разказва Спас Добрев. Заливаха къщите и дюкяните с газ, после драскаха кибрита. Аз дръпнах годеницата си в един обор и се скрихме в сеното. Дойде при нас и 10-годишното детенце на един от убитите в къщата. Турците влязоха, отвързаха коня и биволиците, подпалиха сеното и излязоха. С водата от бакърите на добитъка успях да изгася огъня. После събрах боклук пред вратата и го запалих, за да помислят другите турци, които бяха дошли, че яхърът гори. В туй време цялото село гореше.“
Търговецът изчаква да се мръкне, за да изведе жена си от опожареното село под прикритието на тъмнината. С тях тръгват Дамян Илиев и едно момиче на име Ефрония. Бегълците вървят почти цял месец – денем се крият из къпини и храсталаци, а нощем се придвижват под постоянен страх, че могат да попаднат във вражески ръце. Без храна и вода, изтощени до крайност, те стигат Родосто, където се укриват у дома на познати арменци. После заминават за Цариград, качват се на параход за Варна и оттам се връщат в Свиленград, за да установят, че той е съсипан от турците.
Производители на пашкули
„По-труден е бил пътят на Христо Дянков и неговата спътница, пише проф. Любомир Милетич в книгата си „Разорението на тракийските българи“. В суматохата, когато жените почнали да пищят, тя излязла навън и войниците я заловили. Младата жена е била граждански облечена – с рокля, и когато взели да я влачат по улицата с другите жени, селяните я наричали учителка. Учителка между тях нямало. В Галиполи руският консул се погрижил за жената, като я препратил в България. Дянков се оженил по-късно за нея.“
Спас Добрев и Христо Дянков работят заедно и след войните. Те са сред първите общественици и с усилията на местни предприемачи полагат основите на модерното бубарство и пашкулопроизводство в района. Спас Добрев се ражда на 2 април 1879г. в Мустафапаша. Той е син на Добри Пасков и съпругата му Ангелина, която е от рода Разбойникови. Малкият Спас е ученолюбив и родителите му го записват в Одринската гимназия “Д-р П. Берон”. За разлика от повечето ученици той не е зачислен в пансиона при гимназията, което не му пречи да посещава редовно организираните вечеринки и литературни четения. Връстниците му го описват като много талантлив ученик и голям оратор. Сред тях той изпъква с дарбата си да говори „импровизирано и вдъхновено“. Затова на 24 май 1899г., когато българските училища в Одрин се събират на тържество край река Тунджа, младият Спас Добрев е избран да произнесе слово във възхвала на братята Кирил и Методий. Същата година той е приет в ученическия кръжок на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
След гимназията свиленградчанинът продължава образованието си в Духовната семинария. През есента на 1901г. по настояване на Одринския окръжен революционен комитет е назначен за учител в с. Драбишна, Ивайловградско. Неговата задача е да укрепи организацията и осигури канал за пренасяне на оръжие към Гюмюрджина и Дедеагач. Първата работа на Добрев е да сформира деятелен комитет в селото. След това се образуват ядра на ВМОРО в Гьокчебунар (Сив кладенец), Горно и Долно Суванли (Горно и Долно Луково), Арнауткьой (Гугутка), Покрован и други села в околията. С мандат на околийски ръководител той устройва път на революционни дейци към Бяло море. През втората половина на 1902г. Спас Добрев превежда четите на Таню Николов, Коста Нунков и М. Чолаков. Поради честите си отсъствия обаче младият даскал е заподозрян от турците и на 19 май 1903г. е арестуван и отведен в Одрин, където е осъден за противодържавна дейност на 15 години затвор.
През 1904г. Спас Добрев излиза на свобода по силата на всеобща политическа амнистия, обявена от султана. Завърнал се от зандана, той се установява в родния си град, но през лятото на 1909г. заминава за Русе, където се записва в курс по производство на бубено семе, организиран от държавното земеделско училище при Образцов чифлик. Така Спас Добрев става един от първите греньори в Свиленград. Придобитата специалност му дава право да произвежда и търгува с бубено семе – скъпа и търсена стока в началото на миналия век. Износът тогава се състои предимно от вълна, биволски и волски кожи, восък, коприна, мед, тютюн. Търговията с коприна е доходоносна заради бездействието на турския държавен монопол, но най-вече заради добрите качества на стоката в земите покрай Марица.
След освобождението на града през 1912г. Добрев е избран за съветник в първата общинска управа. Той се включва активно в политиката и става представител на партията на Демократическия сговор. През септември 1930г. е избран с голямо мнозинство за кмет. Известно време заема и длъжността околийски управител. Името му се свързва на два пъти с управлението на местната кооперация „Коприна“. През 1934г. Добрев оглавява управителния съвет, в който влизат Александър Кръстев, Теню Капсамунов, Стойчо Петров, Груди Варсамов, Никола Варимезов и Христо Янакиев. Ръководството успява да убеди Българската земеделска банка в необходимостта от построяване на филатура въпреки аргументите, че тежката икономическа криза не благоприятства изпълнение на такъв мащабен проект. След продължителни преговори в края на май същата година „Коприна“ получава заем в размер на 1.6 млн. лв. Управата, макар да вижда, че отпуснатата сума няма да бъде достатъчна за всички разходи, взима историческо решение да започне строителство на първото индустриално предприятие в околията.
Спас Добрев застава начело на „Коприна“ и през 1942г., когато по Закона за защита на държавата са уволнени вкупом управителният и контролният съвет. Новото ръководство, в което влизат Христо Дянков, Владимир Шопов, Христо Янакиев, Атанас Юруков, Иван Станков и Милчо Ковачев, превъзмогва бързо партийните противоборства и „отворените в кооперацията партизански язви“, довели до срив на производството. Още на следващата година общото събрание отчита „положителни резултати от стегнатостта на управлението на предприятието”. Спас Добрев умира на 14 февруари 1944г. Два месеца по-късно неговото място в „Коприна“ заема Христо Дянков.
Фердинанд иска да се бие за Свиленград
Изготвено от: Иван Чончев
