Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” час 47

Свиленград отхвърля данък „лукс“

Управата на общината налага драконовски мерки, за да избегне фалит по време на голямата депресия

Световната икономическа криза от края на 20-те години на миналия век нанася тежки поражения на стопанството. Много индустриални предприятия са принудени да преустановят производство, което довежда до масова безработица. Още по-разрушителни са последиците в земеделието. Изкупните цени на зърното, млякото, тютюна, памука, копринените пашкули и други селскостопански произведения падат драстично. Търговията, банковото дело, финансите изпитват невиждани до този момент сътресения. В резултат на продължителната рецесия много търговци и фирми фалират.

Главна улица в Свиленград направена

3 месеца след краха на Нюйоркската фондова борса, познат като черния вторник, Свиленград изпитва първите симптоми на депресията. На 24 януари 1930г. общинската управа обявява, че касата е почти празна и се налага режим на икономии. „Строителството и други мероприятия, изискващи финансиране“, се спират за неопределено време. След бурно заседание, продължило до късно следобед, се взима решение да се замразят заплатите на бирника, счетоводителя, финансовия пристав, аптекаря, лекаря, завеждащ общинската амбулатория, двамата писари, градския градинар, гробаря, агентите, които се намаляват от 4-ма на 2-ма, и полските пъдари, чийто състав се съкращава от 11 на 8 души. Значително се намалява заплатата на градския инженер. Той заявява, че напуска.

Мерките довеждат до първата в условията на рецесия политическа криза. Част от съветниците подават оставка и общинският съвет, безпомощен да се справи с тежката ситуация, се разпуска. Иван Димитров от Демократическата партия обвинява за това представителите на Сговора. „Разтурянето на този съвет беше решено преди две години, когато сговористите измислиха бежанската листа, за да добият надмощие на изборите. Днес те тръгват към управление от тричленна комисия, изтъквайки липсата на пари. Когато държавата е в състояние на неплатежоспособност и не може да осигури заплати дори на чиновниците си, когато пенсионният фонд е изяден и пенсионерите гладуват, търговци и прозводители са в стеснено положение, как може при тези условия общината да бъде добре финансово? Тричленка ли ще я оправи?“, пита Димитров.

Конфликтите се задълбочават след проведените през есента избори. Още на първото заседание от името на Демократическия сговор Стойко Илиев прочита декларация, заклеймяваща „партизанското заслепение, озлобление, омраза и мерзости, които опозиционният блок хвърли всред измъченото гражданство като средство за борба и политически спекулации“. „Имайки съзнание за тежкото положение, в което се намираме, уверени, че с безогледни действия на изборите ще се нанесе удар на управата по пътя на стопанското и културното повдигане на града, ние не виждахме друг начин, освен един – да се отстранят политическите страсти и да се обединят творческите сили в Свиленград. Настоящият общински съвет в мнозинството си е роден в партизанска стръв и омраза и не може да се очаква да направи нещо значимо“, заявява Стойков. В знак на протест „за кощунството срещу общите интереси на гражданството“ сговористите отказват участие в избора на постоянно присъствие и напускат залата.

Новоизбраният кмет Анастас Циганчев заявява, че никой не си прави илюзии, когато общината е затънала до гуша. „Положението е тежко, защото политиката на управляващите доведе до обедняване на народа. Общинската управа от освобождението до ден днешен не създаде източници на приходи. Издръжката е стоварена изцяло върху гърба на гражданите, бюджетите в повечето случаи са фиктивни, а голяма част от постъпленията отиват за разни фондове. Затова в този труден момент, посочва Циганчев, трябва да се ръководим от девиза „Да бъде или да не бъде Свиленград“. Градоначалникът, който е излъчен от фракцията на земеделците, отправя критика към Сговора и кани съветниците на Работническата партия да се изкажат. Те обаче се въздържат. 10 дни по-късно комунистите излизат с декларация, че не могат да подкрепят постоянното присъствие, понеже произлиза от блока, а той не идвал да защитава интересите на трудещите се. „Управлението на града е издънка на реакционната буржоазна клика, която потиска масите и ги държи в мизерия и невежество. Поради тези причини ние няма да подкрепим каквито и да е мероприятия в угода на капиталистите“, заявяват от червената партия.

Предприетите антикризисни мерки се свеждат предимно до ограничения и затягане на колана. Решено е на първо време административният персонал да се намали от 58 на 30 души. Управата обявява програма за превъзмогване на трудната ситуация, която предвижда драстични съкращения, икономии, изработване на бюджет, отговарящ на моментните условия, и създаване на доходни имоти, които биха дали спасителна глътка въздух в създадената обстановка. С писмо до Народното събрание кметът настоява да бъде опростен държавният заем от 3 млн. лв, с който са възстановени разрушените през войните училища. В писмото се посочва, че „общината няма никакви други приходи освен такси и налози, които се събират от обеднялото население, 1/3 от което са бежанци, ежегодно търпи загуби от наводнения и десетки още години не ще може де се справи със своите нужди“.

В отговор комунистите заявяват, че не са съгласни с предвидените уволнения на чиновници, понеже по този начин „общинската каруца няма да бъде извадена от батака, напротив – ще затъне още повече“. С думите „Цървули нямаме, вие гайда купувате“ те се обявяват против изграждането на електрическо осветление по улиците. Според тях отлагане търпи и решението за преустройство на хамама в градска баня. Представителите на Работническата партия смятат, че колкото и да е важен този въпрос, той може да се остави настрана и да се дадат средства в помощ на бедните. При обсъждане на проект за създаване на градска болница в сградата на сиропиталището Иван Чобанов заявява, че масите се израждат от беднотия и болниците няма да помогнат. Необходимо е да се променят самите условия за живот, посочва той. Общинският съвет допуска възможност в случай на закъснение данъците да се събират без глоби, тъй като те допълнително ще утежнят положението на местните жители. По време на разискванията комунистът Христо Мечев, който по професия е дърводелец, предлага да се начисли такса 1 лв. за къпане в река Марица. Той лансира и идеята да се наложи годишен налог от 500 лв. на квадратен метър за балконите, понеже служели само за лукс. Предложенията му не се приемат с обяснението, че противоречат на Закона за градските общини.

С мотива за неоправдано разточителство в условия на криза е отхвърлено искане на кмета за технически подобрения. Той заявява, че поради липса на превозни средства градският инженер и лекарят са принудени да се качват на боклукчийската кола, когато отиват на гарата. Чиновниците пък не можели да правят проверки по складовете и дюкяните. Според управителя на местната администрация един кабриолет ще бъде от голяма полза за службата. Г-н кметът обаче оттегля предложението си, понеже някои общински съветници считат кабриолета за лукс сега, когато общината финансово е зле и стопанската криза души гражданите, пише в протокола от заседанието.

Пет месеца след избирането му Анастас Циганчев подава оставка. Неговото място заема Атанас Хаджиколев. Новият кмет представя доклад за тежкото финансово състояние на общината и необходимостта от „радикални мерки за преодоляване на кризата“. По негово настояване учрежденията на бюджетна издръжка свиват още повече разходите си. Отделението за статистика се свежда до един-единствен чиновник, финансовото отделение остава с 1 бирник, 1 екзекутор и 1 данъчен агент, техническото – с 1 землемер и 1 фигурант. За счетоводител е назначен командирът на пожарната. В проектобюджета за следващата година не се предвижда длъжносттта лекар, макар тя да е задължителна по Закона за народното здраве. С решение на общинския съвет от февруари 1932г. заплатата на кмета е намалена с 30%, значително се намаляват заплатите на околийския ветеринарен лекар и полските пъдари, които се преназначат като временни. С нарочна заповед са отрязани фуражните пари за коня на старшия полски стражар.

Въпреки суровите мерки дълговете се увеличават непрекъснато и в началото на септември 1932г. достигат 2.3 млн. лв. Още 1.7 млн. лв. се търсят за заплати на чиновници и учители. Общината е изправена пред фалит и невъзможност да погасява заемите си и да плаща за каквито и да е разходи, ако не сключи нов заем. На 9 декември 1933г. общинският съвет избира за председател на постоянното присъствие Иван Сарафов от Националлибералната партия. „Благодаря на всички, които дадоха гласа си за мен и ми поднасят този тежък кръст – да управлявам Свиленград в изключително труден момент. Пред вас и пред светия образ на изстрадалото свиленградско гражданство аз давам клетва за честно управление. Приемам да нося кръста и ви уверявам, че ще дам всичките си сили да изпълня с достойнство дълга си, па макар и да бъда разпнат“, заявява новият кмет. Той управлява до преврата на 19 май 1934г.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It