Серия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 64

Любовта по-вярна става, когато пари се дават

Свиленградчанки смайват с красиви тоалети в кризата

„Когато се появя с някой нов тоалет, всички ме гледат с интерес и ме питат: „Кога си направи тази рокля? Кой ти я уши така чудесно?” А аз отвръщам: „Нали знаете, че не сме богати. Едничкото наследство от майка ми бяха нейните стари рокли. Някога те бяха широки и дълги и затова се удават на поправка. Платът не ми струва нищо, а модела си го избрах, като прегледах наши модни списания”, пише в дневника си 19-годишната свиленградчанка Елена С.

Ученички от Стопанското училище

През първата половина на миналия век младите дами си водят редовно записки на своите преживявания, чувства и душевни терзания. По-нататък в дневника на момичето следват грижливо преписани от списание „Домакинство и мода” някои особености на модни за 1929г. ръкоделия: изящно изработена покривка за кръгла маса с бяла бродерия, красиво мильо от брюкселска дантела, съставено от 8 неправилни карета, скици за работа върху етамин.

Елена С. е моята баба, която много ме обичаше и по всеки повод казваше, че съм най-доброто момче на света. Над кушетката си тя държеше ковьор в класическото съчетание сини конци върху бял плат и сюжет от живота: сред гирлянди от едри цветя младеж с вратовръзка, тиранти и къси панталони протяга банкноти към девойка в модерна рокля, а тя с учудено свенливо изражение разтваря нежната си ръка. Отдолу имаше избродиран надпис: „Любовта по-вярна става, когато пари се дават“.

След Първата световна война обществото иска да забрави колкото се може по-скоро мисълта за дните на големи лишения и бедност. В Париж изгрява звездата на Коко Шанел и дамите започват да пълнят гардеробите си с най-различни тоалети, диктувани от плеяда западни интелектуалци и актриси. Кафявите, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе, така характерни за 19 век, отстъпват място на по-удобни тоалети. Полата се скъсява така, че да се вижда глезенът. Към края на 20-те и началото на 30-те години се появява правата рокля с асиметрична кройка и ниска талия. Главата се покрива с малка шапка, а при официални случаи – с диадема. По същото време на мода излизат и деколтираните блузи, смятани от някои за „разгърдени“.

Модните повеи от Запад идват в Свиленград с голямо закъснение. Причината е, че от всички български селища той е най-далече от Франция. Освен това десетки години след Освобождението градът продължава да бъде в пределите на османска Турция. Още при султан Абдул Хамид обаче по-образованите, богати и напредничави свиленградчани започват да се обличат по европейски. В спомените си Георги Василев разказва един много интересен епизод от живота на местната младеж:

„Учителите и няколко ученици решихме през лятото да си набавим сламени шапки, та да не си потим главите с турския фес. Така с шапки около 25 души минахме неделния ден покрай околийското управление, за да отидем на прохлада на един от островите на Марица“, пише даскалът. За свалянето на фесовете е докладвано на каймакамина Изет бей. Той привиква незабавно архиерейския наместник Мавроди Гочев и го пита: „Папаз ефенди, какъв е тоя сербезлик?“ Свещеникът се опитва да обясни, но не може да понесе заповедния тон и напуска конака без позволение. Това изопва нервите на турските власти. Чрез Михаил Стефов, който става свидетел на разговора, те искат още същия ден извинение от попа, но не го получават.

По онова време – в началото на миналия век, в града вече има френктерзии, които шият главно мъжки костюми по европейски образец от по-фина аба. Те намират клиентела сред градските чиновници, служителите и учителите. Постепенно техни клиенти стават и жени от по-заможните съсловия, които дотогава си доставят модерни европейски дрехи от Одрин, Цариград и Пловдив. Основател на френктерзийството и първият моден дизайнер в града е Георги Костадинов. Родом от одринското село Демирдеш, той учи абаджийски занаят в Одрин. По-късно се установява в Свиленград, като донася със себе си и шевна машина (макина на турски). Поради това местните го наричат Макинаджията. Предприемчивият и с тънък усет момък развива успешно модерното шивачество, което му донася популярност, особено сред младите хора. Негови ученици стават Тодор Иванов и братята Теню и Страти Христови. Георги Макинаджията изучава в занаята и жени, като им доставя ръчни шевни машини за работа вкъщи.

Макар и плахо в началото, сподирени от насмешки, младите свиленградчанки зопочват да скъсяват дългите доземи рокли. Кройките на тоалетите са много опростени, а моделите – обикновени заради съсипаната икономика. Това се вижда на снимките, запазени от времето между двете световни войни. През 1929г. със съдействието на Популярната банка се открива занаятчийско училище с шивашка работилница. По този повод „Свиленградски обшински вестник“ отбелязва следното: „В борбата срещу тежката конкуренция на индустриалните и фабричните производства занаятчията трябва да се подготви да задоволи повишените изисквания, по-издигнатия вкус на днешните граждани. Червените катъри и подкованите с килограм желязо кондури са вече в музея. На изчезване са и традиционните емении (половинки без токове, б.а.), шаячните потури и салтамарките. Не е далече времето, когато всеки работник и земеделец ще изхвърли сегашното грубо облекло и ще го замени с нещо по-практично“, прогнозира изданието.

Настъпилата кономическата криза слага край на възхода на модата. Инфлацията и увеличаващата се безработица принуждават голяма част от жените да вземат иглата и сами да майсторят дрехите си. Към това ги подтикват и модните по това време журнали. Те съветват своите абонатки да преправят старите рокли и да проявяват въображение при ушиването на нови тоалети.

Кризата в народното стопанство все пак е преодоляна и през 1932г. цветята – от плат или кожа, отново се връщат на мода. Предобедните рокли са спортни в различни форми и макар семпли, са украсени по най-разнообразни начини с басти. Следобед се предпочита туника, която прави фигурата тънка, стройна и прикриваща ханша. Много модерно и практично е гарнирането на всекидневните рокли с якички от бяло пике. Чантите се носят съобразно шапката, която е с тенденция към по-висок венец и по-тясна периферия. След вечеря обаче се носят чанти от копринена материя. Елегантните дами украсяват палтото си с малко, но скъпа кожа.

Излъчването на 30-те години е много женствено и елегантно. Прическите от това време са прилепнали към главата – на вълни, кокове, прибрани плътно и с характерни украшения в косите. Какъв е бил идеалът за женска красота узнаваме от любовна картичка, която местната красавица Анастасия М. получава от свой далечен приятел. На гърба на картичката пише: „Розовобяло лице, обли яснозелени очи под тънки руси вежди, подстригани руси коси, що закрилят красиво лице, устица с тънки устни, които смутено прошепват: „Обичам те“.

В края на 30-те и началото на 40-те изключително модерни са роклите от жоржет или емприме. Жакетът е втален, с оригинална платка на гърба. Хит през лятото е копринената рокля, гарнирана с широки ажури. За есента се препоръчва елегантен тайор от вълнен плат с дълъг жакет и права пола. Въпреки ограничените възможности свиленградският хайлайф влиза “в тон” с модата и тукашните дами са сред най-елегантните красавици. Съпругите на търговците, банковите и административните чиновници, граничните, полицейски и митнически началници не правят компромиси с облеклото си. Изисканите млади дами и кавалери от фотографиите ни пренасят в българската la belle еpoque, която се появява съвсем за малко и е бледо копие на оригинала. Сюжетите обаче са същите: излети сред природата, флиртове, разходкa в градската градина привечер, после на ресторант, смях в лодките по Марица. Това е времето, в което хората преоткриват красотата на света.

Изготвено от: Иван Чончев

Facebook Share.

Tweet

Pin It