Свиленградски речник , лафове и фрази – част И
ИВЪРЛА́К – Каменен валяк за вършеене , дълъг около метър и половина , 40-50 см в диаметър . Стоеше винаги на хармана , не се прибираше дори и през зимата . Който си нямаше ивърлак , услугваше си от който има .
ИБРИШИ́М – Усукани конци , или тънко въженце . С него вързваха чували , снопове , ягнета . Момчетата си вързваха гащите с ибришим .
ИВЪ́Х – Подобно на „Въх” . Възклицание при уплаха , изненада , съжаление , ирония . Ивъх нимой , ивъх , отиде си човека , ивъх пише се за учен , Въх кво е тва чудо , въх колко е голям .
ИГА́ – Ето го . „Ига къде е , намерих го” . „Ига къде е” .
И́ДА – Отида . „Ки ида” – ще отида .
И́ЗГЪГИ – Киселини в стомаха , или в хранопровода . „Дай булка содата , имъм изгъги!”
И́ЗИ ГУ – Изяш го .
ИЛЬ – „Ил така , иль инак” .
ИНАК – Иначе , обратно .
ИНГИЛИЗИ – Англичани .
ИНТИФА́ – Заповед , нареждане .
ИНЖИРКА – Алжирка , вид грозде , дребно и черно . Засажда се на високи и хладни места (Тополовград) , неще пръскане , дава доста грозде за черно вино (малага) .
ИНГИСЕРИ – Гвоздеи .
ИШМА́Р – Таен знак при игра на карти , при наддаване и др. .
ИОО – Не . „Фана ли риба?” , „Иоо , хичкън” .
ИМЛИК – Хранилка . За добитъка , за дивеча . И на Марица – бент от върбови колове и клони , захранва се от долна страна със зърно и др. .
ИРМИ́К – Груб фураж .
ИМИ́ШИ – Плодове , плодни дръвчета .
ИЗГОРЯЛ ИНГИСЕР – Слабо , съсухрена жена . „Стой при жена си ба , ко си тръгнал през просото!” . „Изгурял ингисер аратик , ко да прая при нехи” .
ИШИМИК – Извара .
ИХАА – Като „Охаа” , радостно възклицание .
Свиленградски речник , лафове и фрази – част K
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́