Свиленградски речник , лафове и фрази – част Г .
Га – Когато . „Га гу фаниш , обади ми съ” , „Га ки иъ таа работа” – кога ще е тази работа . В говорната реч спомагателния глагол „е” няма писмен знак , защото се произнася едновременно като И , Е и Ъ . Отнася се само за женски род .
ГАГА – Човка , клъфтунь .Има и друг смисъл: „Не си ври гагата , дет не ти е работа!” – Не си завирай гагата(главата) където не ти е работа .
ГАЗОС – Навремето газираното питие беше само лимонадата . „Дай един газос” – газос е шишето заедно със съдържанието . Отначало вместо тенекиена запушалка , шишето имаше стъклено топче в гърловината , при силен натиск с големия пръст , газираната течност се освобождава и може да се пие . Тези топчета бяха идеални сфери и бяха най-добрите гилленца за игра . Отпосле производството на такива шишета оскъпява продукта , затова го спряха . Бяха заместени с шишета , снабдени с телена скоба и керамична тапа с гумичка . С търговска цел , за да е по-евтино , дойдоха тенекиените капачки , които могат да се отварят и с вилица .
ГАЛЬБА – Може би , като че ли , май . „Галъба ки лити” – май ще вали .
ГЕБЕ – Бременна .
ГЕЛЬМЕ – Пришелец . Свиленградчани са донякъде еснафи и гелеметата за тях не бяха от първа ръка хора . И сега има потомци на фамилия „Гельметата” , но името е на изчезване .
ГЕВЕЗЕ – Разглезен , обидчив човек . Гевезе викат и на човек , който навсякъде има гъдел , или се преструва , че има .
ГЕПАХ ГУ – Хванах го , фчопках го , откраднах го .
ГЕВРЕК – Солена закуска , кръгла , или на колело , кравайче . На кравайчето тук викаха халка . Всяка фурна (имаше ги много) правеше милинки , банички и гевреци . Има и „геврек човек” , който е крехък , не може да се бори и да спортува . Има и „Геврек дърво” , крехко , от което не става сап . Има и „Геврек смях” – „Ех , че гевре се смее оня !” .
ГИЧИНДЕ́ – Неотдавна . „Та , ей гичинде…” – станало е нещо неотдавна , но точно кога и той не знае .
ГУГУФТУ́РКА – Гугутка .
ГЬОСА – Сопа .
ГЮБРЕ – Тор . „Мястото е гюбрелия , за всичко става” .
ГЪРЛА́НА – Специално украшение с кръгла форма за младоженците , шаферите , кумовете и най-близките .
ГЬОЛЬ – Малко блато , азмак . Гьоловете има и по черните пътища след дъжд , по разбитите улици из града .
ГЬОЗ-ГЕРЕ – Непреводимо . „Гьоз – гере ми взе половината орехи и това е ” – най-нахално ми взе половината орехи .
ГРОБИ – Гробище . „Отивам на гробиту” – поредното съкращение на дума .
ГРОМ – Много тежко . „Не се дига , гром тижи” .
ГРОМ – Гръм . „Наблизо падна гром” – паднала гръмотевица , гръм .
ГОМНУ – Говно .
ГУ , ГЪ – ГО – „Дай гу” , „Фань гу (мъжки и среден род)” , „Фани гъ (женски род)” .
ГЪКА – Тъпче – сено . Сексуално – „Гъкай , гъкай!”
ГЮИС –Гърди . „Напреш , тракийци , с гюса напреш!” – Напред , тракийци , с гърдите напред! – останало от тракийските въстания .
ГЮЗЛЕМЕ́ – Баница с една кора , опечена отгоре на печката . Навремето имаше всичко в една сносна къща , но не се ядеше много месо , редовно се правеха гюзлемета , карталачета , катми . Бяха голяма вкусотия .
ГЮЛДУРМА́Ч – Кална , разводнена дупка по пътя .
ГЮРУЛТИЯ – Шумно множество . Гюрултия става междучасието , в кръчмите , на панаира .
ГЪРГЪНИ́СА – Гурка , вибрира . „Червата ми гъргънисат” , „Водата гъргъниса” – в тръбите , в чешмата .
ГОШО – Георги . Гошо викаха и викат на всяко мъжко прасе .
ГЬО́РМИДИК – Лакомник , човек , който няма наяждане . В Свиленград е имало знаменити лакомници .
ГЛА́МАВ – Глупав , не е с всичкия си .
ГЬОТЕРЕ – Има няколко значения: „Тръгна гьотере” – тръгна направо през нивата . „Орехи – гьотере” – орехи много . „Гьотереджия” – нескопосан майстор . „Гьотереджия” – магазинер , който безсрамно вдига цените .
ГЬО́ОМ – Уж . „Свируга си гьоом нищо не му пука” .
ГЮРЕ – Буйно . „Гюре върви царевицата” – Буйно расте царевицата .
ГЪС – Гъст , гъстак . На гъстото Свиленградчани викат „честу” , но една булка веднъж решила да се изрази по граждански , изпращайки мъжа си да вари петмеза . Понеже комшийката и Пенка и се похвалила , че техния петмес е гъст , тя вика след мъжа си: „Митьо , гледай да е като пенкиния гъс!” Митьо може да е знаел какъв е гъзъ на Пенка , но се подсмихнал и тръгнал към петмесчийницата . , защото се сееше тръстика , в една къща няма ли тенекия с петмес , значи няма зимнина . Преди тръстиката да иде на прасетата децата извиваха кочана и смучеха: „Их че благо” .
Свиленградски речник , лафове и фрази – част Д
Преписано от книгата на: Христо Полихронов
А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́