Свиленградски речник , лафове и фрази – част М

МА́ЗНУ – Тук не се прилага за мазнина. По-скоро мазно е шосето, стълбите, паркета (вместо гладко). „Шоща мазна ама – жам!“ – шосето гладко като стъкло.

МАЦАМ – Цапам.

МА́КСУМ – Таман, много добре, точно за това. „Добра ли е манджата“ Максус. „Стигнаха ли ти парите за телевизора?“ – Максус, таман. „Ще я свършим ли оная работа?“ – Максус за нас работа (таман за нас работа).

МАКСУ́ЛА – Най-доброто, първо качество – пашкули, памук, тютюн;

МЕРДЮВЕ́НЪ – Стълба. Турска дума, ама поради една лихонска история, така е навлязла в „езика“, че и младите знаят какво е мердювенъ. Дядо Георги (дядо Ревлю от Гебран) доживя до времето, когато полетяха първите изкуствени спътници. Ослушва се дядо Ревлю – навсякъде това се говори, горе фъркало куче в желязна кошара, та човек щели да пратят на месчънта. Заобиколен от млади лихони, той упорито клати глава: „Ниша гу напраят, няма такъв мврдювенъ!“ Дядо Ревлю имаше дъщеря Фоти. Когато роди втори път, понеже дядото си беше стиснат, вика на бабата: „Айде бабо, още един кумат!“ Значи – още едно парче хляб на синийта.

Свиленградски речник с буквата М

МЕСЕЧИНЪ – Месечина. Не само дядо Ревлю и вика така.

МЕ́ХЧАНУ, МЕ́СЧАНУ – Само месо, без мазнина. „Хайде улум, хапни си, мехчънку от кавърмата!“

МЕРА́НГА – Декоративно малко пъпешче. Отглеждаха ги само за миризмата на пъпеш – силна и приятна, разставяха ги тук-там из стаите, за да мирише на хубаво. Когато бяха на изчезване, Милчо Пипиша правеше бизнес – носеше ги на морето за чужденците. Сега семето е изчезнало, говори се, че Милчо има, но не го дава на никой.

МИСКИ́НЪ – Мръсен, пис по нрав човек.

МИ́ЛВАТ СЪ – Галят се. „Той си мялува колата“ – пази я.

МИНДЪБУ́Р – Лош човек.

МИШИКА – Дребен човек, хитрец, вре се навсякъде.

МИШ-МАШ – Манджа с много запържен лук и различен зарзават.

МИШ-МАШ – казват на нещо объркано.“Това не е работа – миш-маш!“

МЕЗЮВЕРДЖИЯ – Завистлив и егоист човек, който прави мизерии.

МЛОГУ – Многу (много).

МРЪЦКА – Ситно мърда. „Рибата мръцка“. За Гого Тентата от черменската махала мръцка жената. Той не беше с всичкия си, но му намериха булка. Ляга си първата вечер с булката , а черменските лихони са на поста си ди малкото жамче край пътя и слушат. По някое време – „Мой мъцка ее!“, след време пак „Май мъцка ее!“ Той и с говора не беше добре.

МРЪХТИ – Чумее, увяхва. „Царевицата мръхти, трябва да се полее“.

МРА́ЗИ – Студено. Корена на думата е мраз (студ), от който произлиза „мразовите зима“, „мразовито време“. От студ не може да произлезе студовита зима, а и коренът студ се различава в много противоположни понятия – мрази ми, е точно на мястото си, макар извън Свиленград да изглежда неправилно.

МУРРЯНА – Мряна.

МУШАМБА́ – Мушама. Една вечер Огнян Табака, синът на Жан аптекара и някои други решили да правят серенада на дядо Тодор Маджара и нахлуват в двора му с грамофон. Понеже времето било влажно, си сложили мушамите. Сменяли плочи, навивали грамофона, докато събудят дядо Тодор. Погледнал стопанина от жама, гледа, чуди се и вика „Ставай бабо, пълен дор с мушамби!“

МУНДА́Р – Който ходи мръсен и говори мръсни работи.

МУХЛЮ – Смотан човек и нечистоплътен.

МЪ, МА – Вместо бе. Обръщение към жена: „Нимой така мъ!“ – недей така бе. „Хайде ма!“ – хайде бе.

МЪРИ – грубо обръщение към жена: „Мълчи мъри!“

МЪРДА – Мързелив. „Остай гу таа мърда, ки на изложи!“

МЪРМЪНИК – Мърморко. „Не мога да гу трая тоо мърмъник!“

МЪНЗО́СВА – Кара се, критикува, кълне. „Таа наща все манзосва!“

МЪРНИНКА – Съвсем малко. „Дай да си отгризна мърнинка!“

Свиленградски речник , лафове и фрази – част Н

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Facebook Share.

Tweet

Pin It