Свиленградски речник , лафове и фрази – част Н

НАА – Категорично несъгласие, ударението пада на първото „А“. Произнася се с неприлично движение на ръцете, или показване на среден пръст. Споменатият по-горе Добри Спасов и зъболекарят Ташо Трендафилов, запален рибар, се гощават с риба в кухнята на ресторанта. Докторът деликатно отделя костите и си хапва, а на бай Добри ушите му плющят, при това не отделя костите – започва от опашката и свършва с главата. Докторът го гледа и се пули. „Ко мъ зяпаш докторе, чакаш да съ задая ли? Наа!“, вика му Добри с пълна уста и завира юмрук в лицето му.

НА́ПРАЙ – Направи. На язовир Каламица се провежда състезание по риболов – всеки клечи над въдицата си, кой вади по нещо, кой не. Запалянковци много, но всички погледи са обърнати към баш рибаря и майстор на лакърдиййте Жеко Картела . Не чакат дълго! Жеко с една ръка крепи пръчката, а с другата тупка по коляно и декламира молитвата: „Хайди мъ, рибке, фанъ съ мъ, напрай мъ чиляк мъ!“ Сиирджиите остават доволни, а и кога не е било така, щом Картела е наблиза.

НАЗАТЪ – Назад. „Дай назатъ“ – дай назад.

НАПРЕШ – Напред. „По-напреш я, тугава ти“.

НАСКА – Нататък. Изразява посока – настука, наска, напреш, назатъ. Преди години се случи да се возя на трамвай (за пръв път) с група все кандидатстващи за нещо. Между тях сме само двама свиленградчани – аз и Христо станчев. Пред една спирка трамваят намали и едно момиче понечи да слезе в движение. Христо я хвана за ръката и вика: „Нимой хрипка наска, отъ ки съ обърнеш бар два кавака долу!“ Спряното момиче се пули, а и останалите от групата. Кой можеше да преведе, Христо е смутен и скован. Преведох криво-ляво. И наоколо се успокоиха (с известно колебание), че между нас няма чужденци. Тогава чужденците се гледаха накриво.

НАЙДЪХ – Намерих. „Разгеле, найдъх си ключа!“. „Изпъдих го, та найдъх рахатъ!“.

НАКЛА́ДЕНО – Всички туршии се наклават – зеле, чушки, зелени домати, грозде, круши. „Неска накладъхъ лахната (Зеле. Лъхнъ баскъсъ – прясно зеле с овнешко.), утре краставичките“. Наклава се и огъня, но това не е само свиленградско.

НАГРО́КНУВА – Нагарча. Много хора го произнасят, но се запомни спасчовото (Спас Добрев). В кафенето край него си поръчват кой кола, кой киви за разреждане на алкохола, ама Спасчо няма пари ни за коняк, ни за кола, похарчил ги е за кебапчета, та се върти, поти се. Накрая вика сервитьора: “ Дай ба от тва дет нагронуа!“ Има е предвид тоник, смятайки, че тая мътилка е по-евтина. Спас, горкия все си няма пари за пийкане, защото предпочита да ги харчи за хапване, няма да е по долу от родата я. Но по време на големите банкети беше добре. Там, както обикновено се отсяват пиячите, с тях разбира се и Спас, макар, че не е много по пиенето. За пиене е останало, ама няма вече мезе. Гледат Спасчо – отива си, мъкне от джобовете кебапче и си хапва мезенце. „Ко мъ дледти ба, келнерти като обираха мезетата, къде бяхте!“

НАГРО́ЧЕНО – Времето е навъсено, на дъжд. „Кот съ иъ нагрочило, май ки лити“.

НАСТУ́КА – Насам. „Дай ги настука!“

НАХАКАНО – Нахакън мъж – корнас, мъжествен. Нахакано – пълно. „Язовира е нахакан с риба“ , „Салмата му е нахакана с крадени кауни“.

НАФИЛЕ – „Работата е на филе“- работата отива на зле.

НАПЪВА, ЗАПЪВА – Съпротивлява се, мъчи се. „Напънах съ, ама не става, това нещо се запъва и не мърда.

НАПИНАМ СЕ  – Напинам се (напъвам се) да го избутам, да го изкъртя, да го преметна, да го дигна.

НАПЕНЪХ СЪ – Натърчах се. „Напенах се и го фанах“. Този глагол няма сегашно време, а само минало и бъдеще, като ударението на бъдещето отива на първата сричка – „Ки съ напъъна“, при това след П-то е несъществуващата в писмената реч буква“ИЪ“.

НЕКА – Освен за пожелание, тук е за потвърждение за много неща: „Да взема ли халва?“ – нека. „Турнах ти одеало в колата“ – нека. „Да му завия ли един шамар?“ – нека, хак му е.

НЕКЪТИ – Нокти. „Таа има некъти кат на карталъ“.

НЕХИ – Нея, на нея. „Ще и дам да разбере на нехи!“, „На нехи нищо и няма, ама питаш ли мени!“

НЕЙСИ, НЕЙСА – Най-после, и така… „Нейси, пристигнахме“. Означава още и впрочем. На свиленградчани е присъщо да говорят безконечно за нещо дребно, да разклоняват и разкрасяват и да забравят за какво е ставало дума, та, за да опреснят паметта си, казват „нейси“.

НИ МЪ ШЕ – Не ме иска. „Не гъ ще“- не я иска, „Не гу ще“- не го иска.

НИМОЙ – Недей. „Нимой мъ закача!“ Извън нашият окръг нимой означава не може. Нашенеца много трудно изхвърля от речника си „нимой“.

НИМОЙ Я – Недей яж.

НИМОЙ МЕ – Не мети.

НИМОЙ ЧЕ – Недей да четеш.

НИКПЪТЪ – Никога, никой път. „Никпътъ не съм ходил там“.

НЯКПЪТЪ – Някой път, от време на време. „Се някпътъ ки съ видим“.

НОЙДЕН, НОЙДЕНКА – Завчера.

НУГА, НУГИ – Крак, крака. „Тва се в нуглите ми съ мота“.

НУНЮ, НУНУ – Кум. Нунче-  сина на кума.

НУС – Нос. „Глей, глей, нус кат камба!“

НЯМА КО – Няма какво, няма как.

Свиленградски речник , лафове и фрази – част О

Преписано от книгата на: Христо Полихронов

А́ а́ Ъ́ ъ́ О́ о́ У́ у́ е́ Е́ И́ и́ Ю́ ю́ Я́ я́

Facebook Share.

Tweet

Pin It