Живота му, хляба му и хобито му бяха Марица. Там беше работата му – по ония години на даляна с ортаци, след това, като се изгубиха големите води и контрола по риболов се стегна, премина на даули и сари. Всяко лято си правеше нова колиба, сееше около нея зарзават и бостан  и докато не паднеше сняг не я напускаше. Много хора от страната свързваха името му с рибата сом – кой имал да посреща скъпи гости, кой да посети професора на сина си – все питаха за Тръндю и го намираха на река Марица. Там, на колибата, всеки беше добре дошъл, посрещаше гостите си, ако не с друго, обезателно с рибена чорба. Беше откънтия, разбира се, кой е прокопсал от рибарлък, но богатството за него беше свободата.

Като поостаря взе да се прибира по-често в града, приютяваше се където намери – в съборетини срещу някой лев, самонастаняваше се в изоставени къщи, по едно време с благоволението на поп Костанди нощуваше в пристройка на гебранската черква. Говори се къде на майтап, къде наистина, че понякога нощувал и в гробищата.“Тяя бадеми цуфнали, китки навсякъде, а едно пиле като вика – хуу-хуу, кък да не спиш сладко, сладко“, майтапеше се той. Приютяваше се и при жени. Няколко години живя и с пияна Марго, носеше и риба, а тя продаваше и купуваше вино, от което пиеше и той, ако е останало. Беше предимно край Марица, но не беше подивял, в града ходеше с бомбе и вратовръзка, а говора му беше еснафски, беше на „бе“ вместо нашто „ба“- „Не така бее, инак. Абее, какво да ти кажа. Ах колко е жестоко“ и пр.

По едно време беше се заженил. По това време живееше в сигоневата къща до халите, сега фотоателие. Срещам Жеко Картела да излиза от република и го питам накъде така. „На годеж – вика той, -ада с мен“ Почуках му на очуканата врята и слад тръндьовото „да“, влизаме в една голяма стая, някогашна спалня на сигоните, с обзавеждане, също тяхно и зарязано, след девети, когато ония изскочиха от властта. „Ха добре сте ми дошли“ – каза Тръндю и налива вино от дамаджаната в две пластмасови чаши. „Ти, булка откъде си?“, пита Жеко. „От слънчув бряг съм“, отговаря младоженката. Такъв град нама, чатнахме с Жеко и разбрахме – циганка. Но работеше някъде, Тръндю на другия ден, ни се изповяда, че много си я обичал. Покрай нейните гюнлюци изкара бая време.

Тръндю имаше чувство за хумор и на всичко имаше отговор. Веднъж в кръчмата си поръчал кюфтета за мезе. Келнерката му ги сервирала, но не си тръгнала да си гледа работата, ами застанала зад него да види какво аджеба ще прави Тръндю със суровите кюфтета. Присъединила се и друга една сервитьорка. Не се сдържала първата и питала;“Абе бай Тръндю, как така ядеш сурови кюфтета“. Тъй като ги познавал що за стока са, веднага намира отговора; „А вие снощи като ги ядохте ония работи, пекани ли бяха“.

Тръндю си търсеше жени да преживява край тях, но веднъж се беше натопил в секс история, от която той изпра пешкира, защото, между другото беше и наивен. Най-старият от тази история беше бай Нагос, арменеца, другите бяха по-млади, но известни личности, за които няма да споменем. Били млади момичета предимно на 18-19 години, предимно циганчета. От „ъжкарите“ някой ги употребили, други не, но Тръндю се хвалеше; „Я първо ги шлайфам, тогава ги пускам там“. Когато аферата се разкри и започна процес, натопиха Тръндю. Кой друг, имената на останалите не биваше да бъдат опетнени. Присъдата му беше произнесена, но на другия ден, той влиза в съда, прави си юмрука на пищов и вика; “ Тна-тан-тан, на всички по един куршум“. „Чакай бе бай Тръндю, какво ти стана“, сепнали се съдиите. „Какво ми стана ли, фанахте на холтата малкия сом, а големия пуснахте. Твал ви е съда, твал ви е правото, а“.

Отпосле Жеко Картела, с неговия безобиден, но понякога жесток хумор, разправи една такава история, във връзка с тръндювата; Един циганин убил брат си, но в съда цялото семейство на убиеца отрекли истината и натопили друг циганин. Набеденият влязъл в затвора, минало време, но дъщерята на истинският убиец я загризало съвестта, отишла в съда и казала истината. Съдиите я изгонили. Как така някой ще реши, че не си вършат добре работата. „Някой трябва да бъде вътре“. Това беше заключението на Жеко Картела.

Facebook Share.

Tweet

Pin It