BulgarianСерия от поредицата „Изгубеният Свиленград” част 9
Училище – първо в Гебран, после и в Канакли
Мустафапаша става малък просветен център във вилаета през втората половина на 19 век
„Днес малцина от нас се интересуват да знаят кой е строил навремето нашите църкви, нашите училищни сгради, читалища, кой е открил първо българско училище в еди-кое си село. Ние сме забравили много ценни факти от историята, забравили сме имената на нашите дейци от Възраждането, а изминат ли още няколко години, ще умрат и малцината хора, които още помнят някои работи. Ще прекъснем връзките си с миналото, с възрожденските ратници, патриотизмът и себеотрицанието на които са достойни за удивление и подражание.”
Червеното училище в кв. Канаклии
Тези горчиви думи казва Георги Фотев, екзархийски инспектор на българските училища в Одринския вилает. Изрича ги през 1935г., когато Свиленград чества тържествено 100-годишнината от основаването на храма „Св. Троица”, изиграл заедно с изграденото по-късно до него училище огромна роля за духовното възраждане на българите от Мустафапаша и околните селища.
Още преди да бъдат провъзгласени реформите в Османската империя с Хатихумаюна през 1856 г., които дават право на немюсюлманските общини да строят и поддържат училища, Мустафапаша вече има своето първо българско килийно училище. Създава го към 1851г. един рилски монах в махала Гебран. Пръв хаджи Стефо, който държал хан и ковачница при моста, и заедно с него по-будните местни жители съзнават нуждата да учат децата си на четмо и писмо. 6 години по-късно се построява църква и школото се премества в паянтова сграда в църковния двор. Учениците се опитват да пеят в храма на български, но това среща остро противодействие от страна на гъркоманите. За даскал в гебранското училище е назначен самоковецът Георги Димитров, който прилага при обучението Бел-Ланкастъровата метода, известна и като взаимоучителната.
Не след дълго училище открива в къщата си и даскал Илчо Янев от махала Канакли. Той учи 20-30 деца. В един много малък период от време българското учебно дело се разраства и успява да изтика гръцкия език от училищата. Към 1855г. гръцки език се преподава само два-три часа седмично и то за по-големите ученици. Опитите на гръцката пропаганда да запази гръцкия език поне в едно от училищата пропадат съвършено, пише в своите „Спомени и лични проучвания“ Георги Фотев (за живота и делото на големия реформатор виж по-долу).
Квартал Канаклии
Благодарение на упоритата настойчивост на градските първенци Гачо, Демир, хаджи Стефо, Димитраки Бояджиолу, Варсам и други, начинът, по който се разрешава въпросът за църквите и училищата, е единствен във вилаета. Във всички други градове църквите и училищата се предават на гърците, а на българите е позволено да си построят нови. В Мустафапаша става обратното. Гръцкото влияние в града, представлявано от Жеко Чорбаджи и цинцарина Костоолу, поддържани от гръцкия владика Дионисий в Одрин, през 1874г., след схизмата, построяват в махала Баяндър нова църква и ново училище. Именуват църквата православна, в нея се чете на гръцки и български. На двата езика става и обучението в новото училище.
Към 1869-1870г. канаклийското училище при църквата „Св. Троица” започва да се нарича главно. То се развива и играе важна роля в живота на българите в града и вилаета. Редят се един след друг способни за времето си учители: Стефан Бойолу, Янко Кочев, Христо Попмарков, Петър Станчов, Иван Вазов, Дялко Милковски, Станко Разбойников, Стоян Попмарков – всичките видни фигури в епохата на Българското възраждане.
Учителят Янко Кочев пътувалот Чирпан за Одрин през 1869г. заедно с брат си Георги, който му служил като помощник. Отбил се в Мустафапаша и пял на български в църквата „Св.Троица“. Богомолците и местните първенци много харесали пеенето на Кочев. След някоя година по тяхно настояване Бахар Гачов, който пътувал често до Чирпан и се познавал с даскала, му писал писмо да дойде и той се съгласил. Условили го за 3 години.
Директорът Ст. Разбойников и учители от прогимназията през 1920 -1921 г
Младият учител бил завършил пловдивската семинария, дето даскалувал един от най-учените тогава българи – Найден Геров. Знаел отлично турски език, което му помагало да следи всестранно развитието на църковния въпрос. В Мустафапаша Янко Кочев бил в добри връзки с местния околийски управител, но се задържал само една година. За това време той сполучил да създаде силен интерес към науките и поставил основите на светското образование в града.
Напредъкът на учебното дело в Мустафапаша не бива да се взема като случайно явление, дело само на добрата инициатива на деятелите в тази област. Той трябва да се разглежда и обяснява във връзка с назрелите условия за един общ подем на народния дух, за което немалко е способствало и местоположението на града, отбелязва Фотев.
През 1870-а – годината на учредяване на Българската Екзархия, в Мустафапаша се открива девическо училище. Първата учителка е Мария Григорова от Казанлък. Довеждат младата даскалица на кон по Петровден. Ето какво пише за събитието цариградският вестник „Македония“: „На 5 юлий, неделя, стана стечение на множество народ, мъже и жени, които от любопитство пълнеха училището, за да видят това, което не бяха виждали. След водосвещението г-жа учителката сказа едно словце, прилично за случая. Тя разпали ревност у жителите да пращат девиците си на училище, та първия ден, вчера, имахме 50 ученички в училището, които вече начнаха“. Мария Григорова проявява голямо усърдие да научи младите девойки да четат, пишат и смятат, както и да им вдъхне обич към всичко българско. Тя съчинява песен за посещението на одринския български владика Синесий.
Името на Георги Фотев се свързва предимно с преустройството на свиленградското класно училище в края на 19 век, което под вещото му ръководство „възвръща славата си отпреди 1878г.“. В действителност неговата дейност и заслуги за българското учебно дело са неизмеримо по-големи.
В качеството си на областен училищен инспектор и главен съветник и помощник на управляващия Одринската епархия архимандрит Софроний, в продължение на 12 години (1895-1907г.) той е имал грижата да спохожда българските селища, да събужда и укрепва българския дух и да помага на българите при изграждане на училищата им.
Георги Фотев е роден в Мустафапаша през 1862г. Завършва прочутото педагогическо училище в Казанлък. „В 1889г. борбата между стари и млади в моя роден град свърши със съгласието на старите да се повери урежданието на учебното дело на училищното настоятелство, съставено от интелигентни и енергични млади хора. Резултат от тая победа беше моето назначаване за главен учител. Към първий август напуснах България и се върнах в Мустафапаша”, пише Фотев.
За няколко години той успява да въздигне западналите след руско-турската война местни училища и със своята ревност, с научната си и практическа учителска подготовка да ги нареди до най-добрите просветни средища във вилаета. В началото на 1895г. главният училищен инспектор на Екзархията Васил Кънчов посещава Мустафапаша, ревизира училищата и констатира, че те са на голяма висота по обучение и уредба и че „само училищата в Прилеп могат да им съперничат“.
Кънчов правилно оценява организаторските способности на главния учител и по негово предложение той е назначен за екзархийски инспектор на българските училища в Одринско. На този пост Фотев се утвърждава като един от най-активните и полезни служители във ведомството на Св. Екзархия. Затова когато е закрит областният инспекторат, на него е поверено управлението на Серското педагогическо училище. През март 1913г. след превземането на одринската крепост Георги Фотев е назначен от българските власти за помощник-кмет на Одрин. В последните години от своя живот той е учител в Хасково и Стамболово.
Чорбаджи Крушо дарява бахчите си за просвета
Изготвено от: Иван Чончев
